Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1728                      12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                          ХІІІ-ти състав

На двадесети септември,                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 2078 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П.Г.Ш., ЕГН-**********, адрес: ***, против решение №740/06.06.2018г., постановено по НАХД № 465/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № ДАИ-0000158/ 23.10.2017г., издадено от началник-отдел „КС“ в ГД „АИ“, с което за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32), вр. чл.30, ал.1, т.4, вр. Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“б“ от същата наредба, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.І от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание глоба в размер на 1`500 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконо-съобразно, неправилно, постановено в пълно противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че районният съд не е обсъдил неговите възражения и не е изяснил фактическата обстановка, а събраните в хода на съдебния процес доказателства, както и наведените с жалбата доводи не са обсъдени в тяхната цялост, с оглед на което е нарушено правото му на защита. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП), като оспорва съставомерността на констатираното нарушение. Възразява, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като на санкционираното лице са издадени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН) за едно нарушение. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърденото с него наказателното постановление.

Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез редовно упълномощените адвокати Е.К. и Е. М., поддържа жалбата на изложените в нея основания, като допълва още едно основание – приложение на по-благоприятен режим на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради отмяна на чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32, в сила от 20.05.2018г.

Ответникът по касационната жалба – началник-отдел „КС“ в ГД „АИ“ в представения писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата. Счита, че прекратяване на административната преписка с резолюция по предходен съставен акт за нарушението, не препятства съставянето на нов акт, тъй като по първия акт не се е стигнало до наказване на нарушителя.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба по мотивите изложени в нея.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна, а обжалваното решение е незаконосъобразно. 

Районен съд - Бургас с решение №740/06.06.2018г. по НАХД № 465/2018г.  е потвърдил НП № ДАИ-0000158/23.10.2017г. на началник-отдел „КС“ в ГД „АИ“, с което на касатора, на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 1`500 лева за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“, вр. чл.30, ал.1, т.4, вр. Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32. С наказателното постановление П.Ш. е наказан за това, че при извършена проверка на 20.09.2017г. около 10.30 часа в пункт за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на пътни превозни средства (ППС) на „Екогаз Инжинеринг“ЕООД, ЕИК-1470593316, находящ се в гр.Бургас, ул.Вая № 2, е констатирано, че на 12.06.2017г., за периода от 11:33 до 11:55 часа, в качеството му на председател на комисия за извършване на периодичен преглед, е допуснал извършването на периодичен преглед за техническа изправност на МПС Скания А 4х2 от кат. N3, с рег. № А-7499-МК, без за същото да е бил заплатен данък, дължим към деня на извършване на прегледа, съгласно чл.60, ал.1 и 6 от ЗМДТ.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, тъй като на посочената дата е допуснал извършването на периодичен преглед за техническа изправност на ППС, без за същия да е бил заплатен данък, дължим към датата на извършване на прегледа, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд довели до потвърждаване на наказателното постановление.

От събраните доказателства в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се установява, че за същото нарушение, което е предмет и на сега обжалваното НП, първоначално е бил съставен АУАН № 219460/28.08.2017г. (л.13 и 46 от делото на РС), с който е започнало друго административно-наказателно производство. Това производство обаче е било прекратено с резолюция на главния директор на ГД „АИ“ с рег.№ 52-00-09-4463/1/09.11.2017г. (л.47), на основание чл.54 от ЗАНН с мотив, че актосъставителят е допуснал процесуално нарушение касаещо задължителен реквизит на акта – сгрешил е мястото на нарушението. За същото нарушение впоследствие е съставен АУАН № 219441/20.09.2017г., като въз основа на него е издадено процесното НП № ДАИ-0000158/ 23.10.2017г., в което номерът на акта е записан изрично.

Съгласно чл.54 от ЗАНН, когато се установи, че деянието не е нарушение; че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл.46, ал.4 от ЗАНН. Видно от изложеното, законодателят е регламентирал три предпоставки при които наказващия орган може да прекрати с мотивирана резолюция административно наказателната преписка: 1.когато деянието не е административно нарушение; 2.когато нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител; 3.когато деянието не може да се вмени във вина на лицето, посочено като нарушител. Други основания за прекратяване на започнало административнонаказателно производство, чрез мотивирана резолюция, не са предвидени. При допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, процесуалните способи за отстраняване им са предвидени в нормата на чл.52, ал.2 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. В хипотезата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, ако наказващият орган установи, че актът не е предявен на нарушителя, той има задължението да го върне на актосъставителя, като по този начин допуснатото съществено процесуално нарушение ще бъде отстранено. Съответно в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В изпълнение на задълженията си по чл.52 от ЗАНН, административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе по адми-нистративнонаказателната преписка, като провери законосъобразността и обосноваността на АУАН, след преценка на възраженията и на събраните по преписката доказателства, а ако е необходимо да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и няма основания за чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде наказателно постановление. В случай, че при тази преценка наказващият орган установи някое от предпоставките, визирани в чл.54 той е длъжен с мотивирана резолюция да прекрати производството. С произнасяне по един от двата начина наказващият орган упражнява регламентираните му от закона пълномощия и възможността за други действия, след постановяване на наказателното постановление или след издаване на мотивираната резолюция, е преклудирана.

В случая, с резолюция № 52-00-09-4463/1/09.11.2017г., първоначално образуваното административнонаказателно производство е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, касаещи задължителен реквизит – място на извършване на нарушението. Това прекратяване е извършено при едно недопустимо смесване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност на едно административнонаказателно производство. В процесния случая наказва-щият орган е следвало, след като при него е постъпил първия акт и е приел, че е налице установено по безспорен начин извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, да издаде наказателно постановление в което изрично да посочи, че с това санира на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН допусната нередовност в акта, като изрично посочи кое е действителното местонарушение и да ангажира доказателства в подкрепа на това. Вместо да действа по така предвидения от закона начин, той е прекратил с мотивирана резолюция производството на основание чл.54 от ЗАНН, при което вторият АУАН и съставеното въз основа на него на наказателно постановление са издадени при съществено процесуално нарушение, а това налага отмяната на НП.

На следващо място, процесното наказателното постановление подлежи на отмяна и на още едно основание, а именно поради наличието на приложим по-благоприятен закон, последвал издаването на процесното НП и предхождащ влизането му в сила. В чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32, в действалата към момента на нарушението редакция на разпоредбата към ДВ, бр.40 от 2016г., е било предвидено, че при периодичния преглед на ППС се представят следните документи: документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл.60, ал.6 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), или документ, че са освободени от данък съгласно чл.58 от ЗМДТ; документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл.11, ал.3. Цитираната норма е визирала фактическия състав на конкретното нарушение, а чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32 е обща и препращаща норма към специалната – именно чл.30, ал.1, т.4 от същата наредба. Разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4, която е приета за нарушена и която е послужила като основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е отменена с ДВ, бр.38 от 2018г., в сила от 20.05.2018г., като след 20.05.2018 г. не съществува задължение по Наредба № Н-32  да се представя документ за платен данък върху превозните средства. Задължението по чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 е отпаднало на 20.05.2018г., поради което деянието на жалбоподателя така както е описано в акта и НП, не осъществява състав на административно нарушение по Наредба № Н-32. Понастоящем също е налично задължение по чл.60, ал.6, т.2 от ЗМДТ за представяне на документ за платен данък при извършване на технически преглед, както и начини за установяване плащането на данъка подробно посочени в чл.60 от ЗМДТ, видове системи, в които се извършва проверка за установяване плащането на данъка и поредност, но то е неотносимо към санкционната норма послужила като основание за наказване на жалбоподателя. На последния е вменено неизпълнение на задължение не по ЗМДТ, а по норма от Наредба № Н-32, която норма обаче впоследствие е отменена. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.І от ЗДвП, визираща неизпълнение именно на задължение от Наредба № Н-32. Отмяната на разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от наредбата влече като последица и отпадане на административнонаказателната отговорност точно за този вид нарушения.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че последното предполага приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй като преди влизане в сила на наказателното постановление е влязъл в сила по-благоприятен за дееца закон.

Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 740/06.06.2018г., постановено по НАХД № 465/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ДАИ-0000158/23.10.2017г., издадено от началник-отдел „КС“ в ГД „АИ“, с което на П.Г.Ш., ЕГН-**********, адрес: ***, за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вр. чл.30, ал.1, т.4, вр. Приложение 5, част II, раздел 1, т.2, б.“б“ от същата наредба, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.І от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 1`500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

 

 

                              2.