Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   2027                /09.11.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2076/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Макстил ВП” ЕООД, ЕИК 203309089, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“, № 87, представлявано от управителя В.С.П., чрез представител по пълномощие адвокат С.Н. и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 943/03.07.2018г. постановено по АНД № 2010/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-001370/02.02.2018г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, във вр.с чл.270, ал.3 от същия кодекс, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че постановеното съдебно решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 15.05.2017г. в качеството на работодател е начислил, но не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец април 2017г. на Д.Г.Г., на длъжност „крояч текстил“ в шивашки цех находящ се в гр.Бургас, ул.„Княз Борис І“ № 87, в размер на 360 лв.

С обжалваното решение съдът е приел, че производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е протекло без да са допуснати съществени нарушения на процедурата. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано.

Касаторът твърди, че е платил трудовото възнаграждение за м.април 2017г.  на 19.05.2017г. като за доказване на този факт е представил още в хода на административнонаказателното производство бележка (л.28 от АНД № 2010/2018г на Районен съд Бургас), която той в жалбите нарича разписка, а във ведомостта е наречена ордер.

Наказващият орган е поискал обяснение от Д.Г., което е дадено в писмен вид и се намира на л.29 от АНД № 2010/2018г на Районен съд Бургас. Според това обяснение, дадено на 05.10.2017г., Д.Г. е заявила, че до тази дата не е получила трудовото си възнаграждение за м.април, май и юни 2017г. от работодателя „Макстил” ЕООД, както и че не се е подписвала върху официални и неофициални документи за парични суми, получени от управителя или друго длъжностно лице на работодателя.

При разпита в съдебно заседание актосъставителя е заявила, че не е дала вяра на документа, удостоверяващ плащане, тъй като има различни записвания върху него за дати и суми и не е съставен в два екземпляра, от които единият да е предоставен на Д.Г.. Районният съд не е обсъдил противостоящите възражения относно наличие на плащане на трудовото възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че с представената на л. 28  от АНД № 2010/2018г на Районен съд Бургас бележка не може да се удостовери плащане на трудовото възнаграждение за м.април 2017г. защото върху бележката, макар да няма зачерквания, има очевидно написан текст с различни химикали и почерк. С един химикал и съответен вид натиск върху хартията са изписани „19.05.2017г.“, след това „400“ и „26.05.2017“ и до него в графа сума – „100“. Подписът, поставен в съответната графа, който следва да е на Д.Г. е поставен срещу този текст. С друг почерк, друга плътност на мастилената паста и друг натиск върху хартията е изписано „месец април Д.Г.Г., април 361 лева, изплатено за месец април 361 лева, аванс за месец май 39 лева, крайна сума 400 лева.” Освен това в графа суми са изписани следните суми „400, 100, 39” чиито сбор е 539 лева, а не 400 лева, каквото е числото посочено като крайна сума.

В разписката, освен че е спорно дали поставения подпис действително е на Д.Г., този подпис не е поставен под целия текст, а е поставен по средата, срещу текста, относим за 19.05.2017г. По начина, по който е попълнена бланката непредубедения наблюдател би останал с впечатление, че останалия текст може да е попълнен и по друго време, тъй като той заобикаля от всички страни текста, който е изписан с различно мастило, почерк и натиск върху хартията.

В подкрепа на този извод, че бележката не може да се удостовери плащане на трудовото възнаграждение за м.април 2017г., освен отричането от страна на Д.Г. да е получила каквото и да е плащане, е и факта, че върху ведомостта, където обичайно получателя на възнаграждението следва да положи подпис, неизвестно лице вместо подпис е записало „платено с ордер”. От представеното копие на ведомостта не може да се установи нито лицето, което е попълнило графата „подпис” с посочения текст, нито датата, на което това е сторено.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че представената разписка не може да удостовери твърдения от касатора факт, че е платил възнаграждението на Д.Г. за месец април 2017г.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 943/03.07.2018г. постановено по АНД № 2010/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: