Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  542           11.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 206 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.В., гражданка на Република Румъния, персонален номер 2670828131368 и съдебен адрес гр.***, против Решение № 32/13.12.2012г., постановено по НАХД № 115/2012г. на Районен съд – Малко Търново, с която е потвърдено наказателно постановление № 453/23.10.2012г, издадено от Началника на Митница гр.Бургас, с което на същата за извършено нарушение по чл.18, ал.1 във връзка с чл.14а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) е наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.20, ал.1 от ВЗ на недекларираната стока -  изделия от злато с общо тегло 238 грама и обща пазарна стойност в размер на  11 280.80лв. като предмет на нарушението. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при неспазване на процесуалния и материалния закон, като се излагат подробни разсъждения в тази насока. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.П.А., БАК, поддържа жалбата на основания изложени в нея

Ответникът по касационна жалба  - Началник митница Бургас – чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Л., оспорва жалбата като неоснователна, като иска от съда да остави в сила оспореното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Малко Търново е образувано по жалба на Р.В. против наказателно постановление № 453/23.10.2012г, издадено от Началника на Митница гр.Бургас, с което на същата за извършено нарушение по чл.18, ал.1 във връзка с чл.14а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.20, ал.1 от ВЗ на недекларираната стока -  изделия от злато с общо тегло 238 грама и обща пазарна стойност в размер на  11 280.80лв. като предмет на нарушението. Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № 386/27.06.2012г. от служители на Митница Бургас. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Малко Търново е потвърдил атакуваното постановление, като е приел, че не са установени нарушения относно съставянето на АУАН и издаденото във връзка със същия наказателно постановление, като нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на районен съд – Малко Търново е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Като касационно оплакване е въведено твърдението, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно приложимия нормативен акт във връзка с декларирането на задържаните изделия от благородни метали. Действително, в съставения АУАН е посочено, че касатора В. „не е изпълнила разпоредбите на чл.4, т.3 от Наредба №10/16.12.2003г. и е осъществила чл.18, ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14а, ал.1 от ВЗ.” , а в процесното наказателно постановление е записано, че „не е изпълнила задължението си да декларира пренасяните от нея златни изделия съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1 във връзка с чл.5 на Наредба №Н-1 от 01.02.2012г., с което виновно е осъществила състава на чл.18, ал.1 във връзка с чл.14а, ал.1 от ВЗ…” Районният съд само индиректно е отбелязал, че е налице идентичност между двете наредби, а именно: НАРЕДБА № 10/16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон (отменена ДВ, бр. 10 от 03.02.2012 г., в сила от 03.02.2012 г.) и НАРЕДБА № Н-1/ 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон ( 

 

 

 

издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 г.). В частта касаеща нарушението, извършено от В. посочените две наредби са идентични като текстово съдържание на правните норми, поради което не е налице съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно, не просто липсва нарушение от страна на наказващият орган, а напротив налице е изпълнение на законово вменено задължение на органа да провери акта за законосъобразност, което означава, че е напълно допустимо органът да промени правната квалификация на деянието. В този смисъл оплакването на касатора е неоснователно.

Касационният съд намира за неоснователно оплакването на В. относно извършеният й личен преглед, при който именно са намерени недекларираните изделия от злато. Касаторката се позовава на чл.16, ал.1, т.10 от Закона за митниците, съобразно който при изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В настоящият казус обаче липсват стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол – напротив, безспорно налице са такива, които В. е трябвало тепърва да декларира. Затова правилно митническите служители са упражнили правата си по т.9 от същата правна норма, която предвижда, че могат да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница. Административно-наказателната процедура е проведена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да накърняват правото на защита на наказания или да опорочават производството. В този смисъл не е нарушено правото на защита на лицето поради извършването на личния му преглед при преминаване на държавната граница без съобразяване с разпоредбите на НПК по отношение на личния обиск, каквито задължения нормата на чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ не предписва за разлика от т. 10 на същата разпоредба

Относно оплакването във връзка с предявяването на АУАН и присъствието на лицензиран преводач първата инстанция е изложила подробни разсъждения които се споделят от този съдебен състав и не следва да бъдат излагани отново.

Този съдебен състав намира за неоснователно и оплакването във връзка с факта,  че В. не е разбрала, че е поканена да декларира необявената стока. На първо място безспорен е факта, че Митнически пункт Малко Търново като граница на Република България, а едновременно с това и външна граница на Европейския съюз отговаря на всички нормативни изисквания във връзка с разясненията на преминаващите граждани за техните права и задължения, свързани с митническото законодателство. Не се спори, че В. като румънска гражданка следва да бъде запозната с действащото митническо законодателство, тъй като незнанието на закона не е оправдание за извършване на нарушения. На следващо място, дори да липсва подобна устна покана от страна на митнически служител, от поставените указателни табели става ясно какви следва да са действията на всеки пътник, преминаващ тази граница между държавите. Следва да се отчете и факта, че видно от л.13 на първоинстанционното дело многократно касаторката е преминавала българската граница и е наясно със задълженията си за деклариране на стоките, които пренася.

По изложените причини липсва нарушения при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, тъй като същият е установил правилно и точно правнозначимите факти и ги е обсъдил надлежно в оспорения съдебен акт.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/13.12.2012г., постановено по НАХД № 115/2012г. на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.