Р Е Ш Е Н И Е

 

     1570                                        07.08.2018 година                                       гр.Бургас

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на седми август две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2067 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Ти джи елле“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ал. Стамболийски“ ***, против Решение № 65/29.06.2018 г., издадено от Т. П. К.- директор на ТД на НАП- Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 8494/15.06.2018 г. и е потвърден отказ № С180020-011-0000012/08.06.2018 г. на публичен изпълнител за замяна на обезпечителни мерки.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ за замяна на обезпечителни мерки, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. В нея се сочи, че не са налице установените в нормата на чл. 199, ал. 5 от ДОПК предпоставки. Наред с това е изложено, че в отказа не се съдържат констатации за извършена проверка по направено от жалбоподателя искане и липсват мотиви защо предложеният от последния недвижим имот не е приет за годно средство за замяна на наложената обезпечителна мярка. Твърди се, че с искането за замяна на обезпечителни мерки, депозирано с вх. № 6514 от 08.05.2018 г., недвижимият имот, предложен за обезпечение по изпълнителното дело е изрично индивидуализиран, включително и по данъчна оценка. Твърди се също, че наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка затруднява търговската дейност на жалбоподателя, тъй като наложеният запор върху банковите му сметки препятства извършването на разплащания с контрагентите на дружеството.

Ответникът представя административната преписка по оспорването. Не заявява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства и становищата на страните, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено от И.К. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас, офис Сливен, е наложена обезпечителна мярка- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на жалбоподателя „Ти джи елле“ ЕООД, по депозити, вложени вещи и трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Първа инвестиционна банка и „Уникредит Булбанк“ АД. Публичният изпълнител е счел, че ще бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 180488862/2018 г. по описа на ТД на НАП- Бургас, възлизащо на 142043.41 лева, в т.ч. 2481.30 лева лихва и 139 562.11 лева главница.

На 08.05.2018 г. управителят на „Ти джи елле“ ЕООД е депозирал в ТД на НАП- Бургас, офис Сливен, искане за замяна на така наложената обезпечителна мярка с възбрана върху недвижим имот, собственост на търговското дружество. Към искането същият е приложил схема на самостоятелен обект в сграда и удостоверение за данъчната оценка на този обект. По искането публичният изпълнител е постановил отказ, като е посочил, че с оглед изчерпателност на анализа и преценка относно необходимостта от замяна на обезпечението, е необходимо да бъдат предоставени от дружеството банкови извлечения за доказване паричните потоци на дружеството, както и прогноза за очакваните приходи и разходи за периода.

Недоволен от постановения отказ, жалбоподателят е оспорил същия по административен ред пред директора на ТД на НАП- Бургас. По жалбата последният се е произнесъл с решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, с което е потвърдил отказа за замяна на обезпечителните мерки. Решаващият орган е счел, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.266, ал.1 от ДОПК от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията на чл.145, ал.1 от ДОПК, поради което е редовна и процесуално допустима, но е неоснователна. Посочил е, че задълженията са установени с подадена СД по ЗДДС, с която дружеството се е ангажирало със задължение да внесе ДДС за м.12 на 2017 г., който подлежи на предварително изпълнение. Отбелязал е, че не е извършено доброволно плащане от жалбоподателя на ликвидно и изискуемо публично вземане, поради което наложената обезпечителна мярка е наложителна за гарантиране интересите на взискателя. Решаващият орган е приел, че при замяна на обезпечителна мярка от един вид (запор на банкови сметки) с обезпечителна мярка от друг вид (възбрана на недвижим имот), стойността следва да се съобрази и с ликвидността на имуществото, за да се прецени равностойността на замяната. Посочил е, че законодателят е определил най-висока степен на ликвидност на парите, ДЦК и банковата гаранция, представляващи еквивалент на директно плащане и погасяване на дълга от задължените лица, без извършване на осребряване плащане от запорираната сума: от банката, поела гаранцията и от държавата при настъпване на падежа на ценните книжа. Посочил е също, че тези обезпечения представляват директна престация на пари в реален размер, като няма риск от други фактори, а замяната на високо ликвидно имущество (пари) с по-слабо ликвидни вещи не е в интерес на взискателите в това число публичния взискател. С тези съображения е формирал извод, че замяна на запор върху парични средства със възбрана върху недвижим имот е неравностойна, с оглед ликвидност и съответно риск от ненадлежно обезпечаване на публичните задължения. С оглед доводите на жалбоподателя е посочил, че не е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 195, ал. 7 от ДОПК, тъй като не е налице неоправдана намеса в патримониума на задълженото лице, и не може да се приеме, че с наложеното обезпечение се засягат права и законни интереси на същото, в по-голяма степен от необходимото за целта, която преследва закона. Отбелязал е също, че е съобразена необходимостта от обезпечаване дейността на жалбоподателя със парични средства, като публичният изпълнител е предложил част от постъпилите или постъпващи суми по сметката на длъжника процентно да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган- директор на ТД на НАП- Бургас, овластен с нормата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

От данните по делото е видно, че срещу жалбоподателя „Ти джи елле“ ЕООД е образувано изпълнително производство за събиране на публични задължения, произтичащи от невнесен данък върху добавената стойност по подадена декларация за месец декември 2017 г. в размер на 142 043 лева. По делото липсват доказателства за изпълнение на задължението от страна на търговското дружество, няма и такива твърдения. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен със Съобщение за доброволно изпълнение с изх. ЖЛ 80020-149-0004349/20.03.2018 г. (на л. 20 от делото), на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1; във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК публичният изпълнител е наложил обезпечителна мярка „Запор“ върху банкови сметки на длъжника. Последният твърди, че наложените обезпечителни мерки препятстват дейността му, поради което моли да бъде заменена наложената мярка с друга- възбрана върху посочен от него недвижим имот. Публичният изпълнител е намерил искането за неоснователно по съображения, че замяната на високо ликвидно имущество (пари) с по-слабо ликвидни вещи не е в интерес на взискателя.

Съгласно чл. 199, ал. 1 - 3 от ДОПК, публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. Не е необходимо съгласието на публичния взискател само в случаите, когато е предложено съответно обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи или банкови сметки, посочени от длъжника. Следователно, при постановяване на акт по искане за замяна на обезпечение публичният изпълнител действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка дали предложеното обезпечение съответства на установените задължения, събирането на които следва да обезпечи. На основание чл. 169 от АПК съдебният контрол се осъществява само досежно спазването на изискванията за законосъобразност на акта. В случая те са спазени. В решението са обсъдени всички релевантни обстоятелства и е формиран обоснован извод за неоснователност на искането за замяна на обезпечителната мярка. Наред с това, не са ангажирани от жалбоподателя доказателства, че наложените обезпечителни мерки сериозно препятстват дейността му. Това обстоятелство не се предполага, предвид възможността по чл. 229 от ДОПК за получаване на разрешение за неотложни плащания. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ти джи елле“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ал. Стамболийски“ ***, против Решение № 65/29.06.2018 г., издадено от Т. П. К.- директор на ТД на НАП- Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 8494/15.06.2018 г. и е потвърден отказ № С180020-011-0000012/08.06.2018 г. на публичен изпълнител за замяна на обезпечителни мерки.

Решението е окончателно.

                                                                   СЪДИЯ: