Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1856                                           26.10.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На шестнадесети октомври                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2061 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Т.Д., ЕГН-**********, лично и съгласието на неговата майка и законен представител А. Н. Д., ЕГН-**********, чрез пълномощника адвокат Т. С.-Ш. от АК-Бургас, съд.адрес:***, против заповед за изземване на свидетелство за управление на МПС (моторно превозно средство) №  769з-59/19.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, с която е иззето издаденото му на 22.11.2017г. свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 283454397, категория АМ, А1.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че в случая е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), която в нарушение на чл.23 от ЗАНН е регламентирана в подзаконов нормативен акт, а не в закон. В съдебно заседание жалбоподателят чрез редовно упълномощения адвокат Т. С.-Ш., поддържа жалбата си на изложените в нея основания и пледира за отмяна на атакуваната с нея заповед. Допълва, че съгласно представена по делото служебна бележка, понастоящем вече е завършил 10-ти клас. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на държавната такса.

Ответната страна – началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление бл.№ 2594380/2017 и вх.№ 16596 от 02.11.2017г. (л.15) до сектор Пътна полиция-Бургас, жалбоподателят Н.Д. е поискал да му бъде издадено СУМПС. Представил е съответните документи, сред които и свидетелство за основно образование серия ОП-17, № 031-262, рег.№ 2830-44/30.06.2017г., издадено от Профилирана гимназия за чужди езици „Васил Левски“-Бургас (л.21), видно от което през учебната 2016/2017г. той е завършил 7-ми клас.

Предвид факта, че жалбоподателят е придобил основно образование след завършен 7-ми клас именно през учебната 2016/2017г., това е станало на основание §24, ал. 3 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование, обн. ДВ, бр.79 от 2015г. (ЗПУО), тъй като попада сред учениците по ал.2 на §24. Тази разпоредба има за цел да приведе заварените случаи към изискванията на новия ЗПУО, съгласно който средно образование се придобива след успешното завършване на 7-ми клас – чл.130, ал. 1 от ЗПУО, за разлика от отменения Закон за народната просвета, според който основно образование се придобива след завършен 8-ми клас – чл.23, ал. 4 от ЗНП, отм.

Въз основа на заявлението и представените документи на оспорващия е било издадено СУМПС № 283454397 от 22.11.2017 г. (л.14), което Д. е получил на 02.01.2018г.

На 19.06.2018г. началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас издал оспорената заповед. Като правно основание в нея е посочен чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, обн., ДВ, бр.97 от 15.10.2002г. (Наредба № I-157 от 01.10.2002г.). Като фактическо основание е посочено, че в изпълнение на чл.13, ал.1, т.7 от същата наредба, при подаване на заявление за издаване на СУМПС, Д. е представил гореописаното свидетелство за основно образование. Същото е издадено по реда на сега действащия ЗПУО, обн. ДВ, бр.79 от 2015г., в сила от 01.08.2016г., поради което не може да послужи за издаване на СУМПС съгласно чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., тъй като е необходимо Д. да има завършен 10-ти клас.

Видно от отбелязването в оспорената заповед, СУМПС било отнето от жалбоподателя на 16.07.2018г., на която дата му бил връчен препис и от самата заповед. Жалбата срещу нея е подадена направо в Административен съд - Бургас на 30.07.2018г.

Заедно с жалбата оспорващият представи служебна бележка изх.№ 133/30.07.2018г., подписана от директора на Частна профилирана гимназия с изучаване на английски език Британика 1998-Бургас, съгласно която на 30.06.2018г., т.е. единадесет дни след издаването на процесната заповед, Д. е завършил 10-ти клас и е записан в ХІ-ти клас на училището. Служебната бележка е издадена за да послужи пред органите на КАТ.

 

С оглед на така установените по делото факти и след цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна – адресат, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г., в приложимата редакция преди изменението й в ДВ, бр.72 от 31.08.2018г. Издадена е в писмена форма. Съдържа фактически и правни основания и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира обаче, че оспореният индивидуален административен акт противоречи на материалния закон.

По своя правен характер изземването на СУМПС на основание чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г., в редакцията му до 31.08.2018г., е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). ПАМ е инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. Именно в тази връзка в ЗДвП е предвидена възможността за налагане на различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно изброените в закона хипотези – Глава Шеста „Принудителни административни мерки“ – чл.171-чл.173а. В чл.171, т.1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска временно отнемане на СУМПС, а в т.4 от същия член е предвидена една единствена хипотеза, при която може да се изземе СУМПС – на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4, т.е. да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си. Законът не предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите основания, посочени в оспорената заповед.

Разпоредбите уреждащи налагането на ПАМ не могат да бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези се считат за изчерпателно изброени. Допълването както на други видове принудителни административни мерки, така и на други хипотези, при които се налагат предвидени в закона ПАМ, е недопустимо да става с разпоредби от подзаконов нормативен акт, какъвто в случая е Наредба № I-157 от 01.10.2002г.

Ето защо съдът счита, че на основание чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. не следва да се прилага, като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг. Установяването на принудителната административна мярка в наредба, а не в закон, представлява нарушение на чл.23 от ЗАНН, поради което на основание посочения принцип на чл.5, ал.1 от АПК органът е бил длъжен да не я прилага, както основателно се твърди и от жалбоподателя. (В този смисъл вж. решение № 736/25.01.2016г.  по адм.д.№ 2872/2015г. на ВАС, VІІ о.; решение № 8301/28.06.2017г. по адм.д.№ 13947/2016г. на ВАС, VІІ о. и др.).

Горните правни изводи се подкрепят и от изменението на разпоредбата на чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г., с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № I-157 от 2002г. на Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.72 от 31.08.2018г. Съгласно новата редакция на чл.19, за  свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. Следователно вече не е налице предвиждане за противоречащо на ЗДвП изземване на СУМПС, а за възобновяване на производството, което при наличието на предпоставките на чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. може да приключи и с отказ за издаване на СУМПС. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като понастоящем Н.Д. вече е завършил 10-ти клас, съгласно представената служебна бележка и това представлява нов факт, който трябва да бъде отчетен.

В контекста на изложеното атакуваната в настоящото производство заповед явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на направените от него в производство разноски, които възлизат на 10лв. за заплатената държавна такса.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за изземване на свидетелство за управление на МПС №  769з-59/19.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на Н.Т.Д., ЕГН-**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: