Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1899

гр. Бургас, 29 октомври  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

          АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар БИЛЯНА НЕДКОВА и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 2056/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А.С., действащ като процесуален представител на С.М.С. против  решение № 892 от 26.06.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2273/2018 г. по описа на Районен съд Бургас. С решението е потвърдено  наказателно постановление № 02-14/10.05.2018г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” към ИА„РА”,  с което за нарушение на чл. 17, ал.1, т. 1 ЗРА, на основание чл. 56 ЗРА, на С.М.С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 35, ал.1, т. 3 ЗРЗ, на основание чл. 74 ЗРА е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4000 лева; в полза на държавата са отнети 10,175 кг. бяла пясъчна мида и един брой неопренов костюм, и на основание чл. 90, ал.2 ЗРА, вр. с т. 69 от Приложение към чл. 1, вр. с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси е постановено С.М.С. да заплати обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 50 лева.

Касаторът счита, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поради това иска отмяната му и отмяната на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответника не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас счита, че  първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Наведените от касатора възражения, този състав на съда намира за неоснователни.

Не е налице твърдяната липса на пълно фактическо описание на нарушенията.

В АУАН и в НП достатъчно ясно са изложени всички факти, въз основа на които е бил направен извод за извършени две административни нарушения.

Тези факти са били проверени от първоинстанционния съд и намерени за категорично доказани в хода на производството.

Този съд не намери доказателства, които да ги опровергават.

Наред с това, изцяло споделя съображенията, изложени в първоинстанционното решение, касаещи преценката относно наличието на извършван от санкционираното лице „стопански риболов“.

Доказано е, че касаторът е извършвал улов на мида с ръчно, дънно тралиращо и драгиращо устройство, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

Използването на посоченото средство за улов е изрично забранено с разпоредбата на чл.35, ал.1, т.3 от ЗРА, а чл.56, ал.1 от същия закон забранява извършването на стопански риболов без разрешение.

Съдът отбелязва, че не само вида и количеството на уловените организми е определящо за стопанския риболов.

Такъв е налице и тогава ( без значение, количеството и вида на уловеното), когато е извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1.

В разпоредбата на §1,т.28 от ДР на ЗРА, вида на използваните за улов уреди и вида и количеството на уловеното, са в съотношение както кумулативно, така и алтернативто- законодателят е използвал съюза „и/или“.

Тъй като в случая е доказано уловено количество мида, а мидите не включени като вид водни организми  в хипотезата на чл.24, ал.3 от ЗРА, то определящо за преценка наличието или не на стопански риболов, е вида на използваното средство за улов, което не е сред разрешените за любителски риболов с нормата на ал. 1, т.1 на посочения текст.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че районният съд е постановил решение, при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 892 от 26.06.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 2273/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: