Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1517             20.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 204 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас против решение № 2791/14.12.2011г., постановено по НАХД № 3965/2011г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас наказателно постановление № 02-0202164/21.09.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Я. 69” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата е намалена до размера от 200 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – „Я. 69” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Я.Г.А. – управител представя писмено становище по оспорването и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Я., БАК, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на „Я. 69”  ЕООД против наказателно постановление № 02-0202164/21.09.2011г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е изменил атакуваното постановление като е приел, че безспорно доказан по делото е факта на извършване на нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ, изразяващо се в допускане до работа на Начева, без да и бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 63 ал. 2 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, като правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за визираното нарушение. Отделно от това, първата съдебна инстанция е изложила подробни мотиви относно приложението на чл.415 в от КТ, като е установила наличието на всички необходими предпоставки, визирани от посочената норма.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, сред които е и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Според нормата на чл. 415в от КТ (в редакцията към датата на констатиране на нарушението), за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.

В конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на работодател е сключило трудов договор № 92/27.07.2011г. с Ц.Г.А. и към момента на проверката – 15,00 часа на 29.07.2011г., не й е връчил копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. От приложената по делото справка за приетите и отхвърлени уведомления с вх. № 223901101144355/29.07.2011г., издадена от Национална агенция за приходите обаче, се установява, че няколко часа след проверката – в 17.07 часа на същия ден 29.07.2011г. и преди съставянето на АУАН № 02-0202164/10.08.2011г., нарушението е било отстранено. С оглед на това сезираният съдебен състав намира, че районния съд е достигнал до правилния извод относно приложимостта на нормата на чл. 415в от КТ. На практика действително „Я. 69” ЕООД в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, като е допуснал да полага труд на 29.07.2011г. Ц.Г.А., преди да й предостави копие от уведомлението, надлежно заверено в териториалната дирекция на НАП. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено в първия възможен момент след установяването му, чрез изпълнението на задължението, и то преди започване на административно-наказателното производство със съставения АУАН, а именно в деня на проверката. Тези обстоятелства не се оспорват от административнонаказващия орган.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, поради което, наказващия орган е следвало да се съобрази с установените обстоятелства и сам да приложи нормата на чл. 415в от КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, съгласно което, разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.

 С оглед обстоятелството, че районния съд е съобразил и е приложил задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2791/14.12.2011г., постановено по НАХД № 3965/2011г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас наказателно постановление № 02-0202164/21.09.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Я. 69” ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като на основание чл. 415в от КТ, същата е намалена до размера от 200 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.