ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

1817

 

30.07.2018 год., град  Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав, на тридесети юли две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                        Председател: Марина Николова

 

като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 2041 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, подадена от „СИЗИ“ ООД,  ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, ***, против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-489-0338454/25.07.2018 година на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,  дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,  дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Със заповед № ФК-489-0338454/25.07.2018г., издадена от Д.Т.В.началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП /компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП/, на основание чл.186, ал.1, т.1, б“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Малибу“, община Несебър и забрана достъпа до него за срок от 15 дни. В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ, за което са посочени седем фактически основания, а именно: 1. Направена е контролна покупка на 21.07.2018 г. на 2 броя кенчета „Кока Кола“, на обща стойност 3,00 лв., заплатени от органа по приходите, като плащането е прието от Ц.Й.К., но не е издаден фискален касов бон; 2. Задълженото лице не е обявява действително реализирания от търговския обект обоорт и укрива приходи, което с оглед неговата регистрация по ЗДДС е предпоставка за неплащане на косвен данък (ДДС). 3. Средно-дневен оборот на стойност 611,47 лв.; 4. Има наличие на непогасени публични задължения в размер от 1 862,77 лв.; 5. Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2017г. – 18 173,10 лв.; 2016г. – 16 353,71 лв., 2015 г. – 11 042,87 лв. Съпоставяйки местоположението на обекта – с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък;  6. Установено е, че „СУЗИ“ ООД е извършил и други нарушения на данъчното законодателство и не е спазвала регламентирания ред за работа в търговския обект с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане  на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съставен е АУАН № F219781/27.06.2016 г. за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г.; 7. Създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство; липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.; невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.   

Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посочено е и че с извършването на нарушението се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез неиздаване на ФКБ за извършените продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Необходимостта от предварителното изпълнение е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние  и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение и да се коригира неговото поведение към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху, реализираните обороти. По- ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец и препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите вреди за фиска. Налагането на финансовата дисциплина, чрез спазване на отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на държавна бюджетна система. Констатираното нарушение обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес, както за държавата, така и за обществото. Следователно с предварителното изпълнение са осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащане на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите попада в хипотезата на „трудно поправими вреди“ по чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. Разпореждането е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ – преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане и с оглед на това отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигане на посочените цели. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава наличието на хипотеза на защита на особено важен държавен интерес, изразяващ се в гарантиране и осигуряване на постъпления в него. Обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при продажба, препятства възможността за проследяване на регистрираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. 

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

Следва да се има в предвид, че когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение. Във всички останали случаи административният акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, тоест принципа е, че административните актове се изпълняват след като влязат в сила, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение, като в тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разума на закона вложен в тази разпоредба.

От административния орган са посочени шест фактически основания за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед, които не могат да се обосноват изводите направени от органа за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед.

Административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне на няколко основания, първо – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, второ – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето -  поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и четвърто – тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Първото посочено основание – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, не е предвидено от законодателя, като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Това основание е предвидено в нормата на чл.22 от ЗАНН, но за налагане на принудителни административни мерки, а не за допускане на разпореждане за предварително им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение.

Посочените факти, не обосноват и наличието на другите посочени основания – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения; поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

На първо място, посоченото като първо фактическо основание, а именно неиздаване на фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не за допускане на нейното предварително изпълнение, тъй като това означава, че за всяка ПАМ аналогична на процесната би следвало да има винаги  предварително изпълнение и ако то е било нужно, законодателя изрично би го предвидил, а не би оставил това да се извършва въз основа на преценка за всеки конкретен случай от административния орган. Това важи и за второто фактическо основание, доколкото същото е обословено от неиздадения касов бон.

Необходимостта от предварително изпълнение не се установява и от третото посочено основание, а именно че средно-дневните обороти са на стойност 611,47 лв. Не са представени фискални отчети от които да се установи какви са оборотите на търговеца през различните месеци, като не се установява как е направен извода за посочените дневни обороти. След като не е извършен анализ както на дейността на търговеца и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци, за които да може да се приеме, че са съпоставими, извода на органа по приходите не е сред основанията, въз основа на които да се направи извода за наличието на нужда от предварително изпълнение на наложената ПАМ, още повече, че не е изследвано на какво се дължат те.

На следващо място, необходимостта за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, не се установява и от четвъртото посочено фактическо основание, а именно че търговецът има непогасени публични задължения. Неплащането в предвидения срок на публичните задължения има за последица начисляването на лихви върху тях, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, но същото не обосновава извода от необходимост на предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

На следващо място, необходимостта за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, не се установява и от петото посочено фактическо основание, а именно годишните финансови резултати на търговеца, за които е прието, че са нереално ниски, съпоставени с местоположението на обекта – оживена главна улица в централна част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност. В случая не става ясно как този оборот, съответно декларирания финансов резултат, обосновават нуждата от предварително изпълнение на наложената ПАМ. По делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде органът е направил този извод. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на дружеството. След като не е извършен анализ както на дейността на търговеца и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци, за които да може да се приеме, че са съпоставими, извода на органа по приходите за изключително ниски средно-дневни обороти и финансов резултат, е необоснован. Също така наличието на ниски обороти на търговеца и декларирания финансов резултат не са сред основанията въз основа на които да се направи извода за наличието на нужда от предварително изпълнение на наложената ПАМ, още повече, че не е изследвано на какво се дължат те.

Необходимостта за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, не се установява и от шестото посочено фактическо основание, а именно констатирано в предходен период извършване на същото по вид нарушение от търговеца, като има издаден АУАН № F219781/27.06.2016 г. Извършването на същото нарушение в един предходен период може да има за последица налагането на по-тежка административна санкция, но същото не обосновава извода от необходимост на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Отделно от това по делото не е представено като доказателство посочения АУАН, издаден на 27.06.2016 год., както и дали има издадено НП въз основа на този АУАН  и дали то е влязло в сила.

 

Както беше посочено вече, заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението и́ не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.

Установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на труднопоправими вреди, но само ако се констатирана, макар и чрез косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи, както и не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.

На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-489-0338454/25.07.2018г., издадена от  Д.Т.В.– началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.60, ал.5 и ал.6 от АПК, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-489-0338454/25.07.2018г., издадена от  Д.Т.В.– началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Административен съд - Бургас за определяне на съдия-докладчик по оспорването на заповед № ФК-489-0338454/25.07.2018г., издадена от  Д.Т.В.– началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

                                         СЪДИЯ: