РЕШЕНИЕ

 

Номер     321                       26.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С.Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 203 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба от „Стандарт – Инвест – Груп“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.П.Д., със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Жени Патева“ №2 против решение №613/06.12.2017г. постановено по а.н.д №1058/2017г. на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) №02-000190/22.12.2016г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“, с което на дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., като съдът е намалил размера на 1 500лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил, че АУАН е издаден в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН – след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Сочи аргументи и за материална незаконосъобразност. Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован се представлява от адв. Събчева.

         Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 18.05.2016г. в 11:00 часа не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето И.Н.Д., ЕГН **********, установено да извършва дейност като „шофьор“ и товарел отпадъци на товарен автомобил, в обект: склад за консумативи, находящ се в гр.Несебър. Нарушението е установено на 08.06.2016г. от инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас при извършена справка и информационната система на ИА „ГИТ“ за подадени данни от НАП.

         За извършената намясто и по документи проверка е съставен протокол за извършена проверка№2041/29.07.2016г. За установеното административно нарушение е издаден АУАН, който е връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ.

         За да постанови оспореното решение, първостепенния съд е приел, че не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон. Налице са изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно квалифицирано и същото е описано ясно. Намира, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, но намира че размерът на наложеното наказание е необосновано завишен, поради което го намаля от 3 000 лв. на 1 500лв.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Настоящият касационен състав намира изложеното в касационната жалба възражение за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за неоснователно. Действително, служителите на Инспекцията по труда са извършили проверка на 18.05.2016 г., но в хода на същата, все още е било възможно, предвид липсата на достатъчно доказателства относно релевантни факти, да бъде извършена преценка дали изобщо има извършено нарушение или не. В обекта е бил установен да работи И.Н.Д., който собственоръчно е подписал справка, в която е посочил, че се намира в трудово правоотношение с дружеството. Както посочва в мотивите си районния съд, полагането на труд е безспорно установено и не се отрича от санкционираното лице. Към този момент, действително е нямало как да бъде установено дали има или не извършено административно нарушение, поради което, както е посочено изрично в НП, следва да се приеме, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече едва на 08.06.2016 г., след извършването на служебна справка. Това обстоятелство е могло да бъде установено и на по-ранна дата, ако представител на дружеството се бе явил при актосъставителя на посочените му дати и се бе установило, че не представя трудов договор за посочения по-горе работник. След като това не е сторено, едва след справката контролните органи са могли да преценят дали има нарушение и дали са налични и доказани всички елементи от състава на нарушението, за което впоследствие с наказателното постановление е била наложена санкция. При това положение, считано от 08.06.2016 г., срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е бил изтекъл и АУАН е бил съставен в съответствие с изискванията на закона.

      Районен съд – Несебър обосновано е приел, че Иван Димитров е предоставял работната си сила и съобразно императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ работодателят „Стандарт-Инвест-Груп“ ЕООД е следвало да сключи с него трудов договор в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това задължение от търговеца към момента на проверката, поради което правилно е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ.

         Горният извод не се променя и от представения по делото граждански договор от 18.05.2016 г., сключен между касатора и лицето И. Д.. Като частен документ, този договор не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка, напълно се споделят и доводите на въззивния съд, с които не е кредитирал този договор. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Димитров, не са били уредени в трудов договор.

Наред с това следва да се припомни, че дори да се приеме представеният договор за валиден и истински, едновременното наличие на граждански и трудов договор, респ. отношение,  с един и същи работодател не е недопустимо. Видно от представения граждански договор Иван Димитров е бил нает да натовари отпадъци от черни метали на товарен автомобил, докато последният е декларирал , че изпълнява трудови функции като шофьор на товарен автомобил, което е друг вид по характера и съдържанието си дейност.

Съдът намира за нужно да отбележи и това, че в хода на извършване на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, и след това в хода на административнонаказателното производство, санкционираното лице с действията си многократно е шиканирало процеса, като е посочвало всевъзможни причини за несвоевременното си явяване в Инспекцията по труда за представяне на доказателства и след това за съставяне на АУАН и неговото връчването, което допълнително е забавило работата на административнонаказващия орган. Съдът счита също, че именно невъзможността да бъде представен трудов договор за лицето в първоначално посочения от контролните органи срок е мотивирало работодателя - „Стандарт – Инвест – Груп“ ЕООД да отлага явяването си в инспекцията възможно най-дълго време.

По отношение размерът на наложената имуществена санкция, същият е изменен от въззивния съд в предвидения от закона минимум и същият не подлежи на редуциране.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър следва да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613/06.12.2017 г. постановено по а.н.д. № 1058/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.