Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 442        13 март 2017  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                    2. Атанаска Атанасова

 

Секретар М.В.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 203 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.Г. ***, партер против решение 2938/20.12.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 6707/2016 година по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-769-1350/29.06.2016 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението  на районния съд е необосновано и неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли да се отмени ведно с потвърденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд – Бургас, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение 2938/20.12.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 6707/2016 година по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 16-769-1350/29.06.2016 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обосновал е извод, че С.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна двете нарушения, за които е санкциониран с наказателното постановление, че същите са правилно квалифицирани и подведени под коректните санкционни разпоредби. Изложени са мотиви, че наложените наказания на Г. са справедливи и адекватни на тежестта на извършените от него нарушения.

Санкцията е наложена на С.Д.Г., за това, че на 24.05.2016 год., около 04.00 часа, в гр. Бургас, кв. Сарафово, на ул. „Ангел Димитров“ управлявал собствения си лек автомобил, марка „Волво”, с рег. № ***, като при извършена проверка от органите на ОД МВР-Бургас е установено, че той е с отнето СУМПС и не представя свидетелство за регистрация на МПС/СРМПС/ - част втора. За така констатираното на С.Д.Г. е съставен АУАН № Г66082/24.05.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения в касационната жалба са за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, като касаторът счита, че същите са довели до ограничаване правото му на защита. Той навежда доводи, че фактическите констатации в АУАН и в НП не отговарят на истината. При условия на евентуалност се релевират възражения, че нарушението представлява маловажен случай, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства по делото, въз основа на които е формирал изводите си по приложение на материалния закон. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при постановяване на оспореното решение.

Фактическата обстановка е установена от районния съд в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства, поради което настоящият касационен състав я споделя изцяло и счита описаните в АУАН и в НП деяния, както и самоличността на извършителя им за доказани по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че липсват доказателства кога му е отнето СУМПС. Видно от приложената с административнонаказателната преписка справка - на лист 7 от анд 6707/2016г. по описан БРС, това е станало със съставяне на АУАН № Г160601 на 2.06.2015г. Описанието на нарушенията  е детайлно и ясно както в АУАН, така и в НП. Следователно, при предявяване на обвинението и ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора,  не е ограничено правото му на защита. Като управлявал МПС след като му е отнето СУМПС и не представил свидетелство за регистрация на МПС - част втора на контролните органи, С.Д.Г. осъществил съставите на административни нарушения по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, съответно по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, за което законосъобразно са му наложени предвидените в тези норми административни наказания. Техният размер е справедлив, съобразен с тежестта на извършените от него нарушения и достатъчен за постигане целите на административните наказания по чл.12 ЗАНН.

           Неоснователно е възражението на касатора, че установените нарушения представляват маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.  Нарушенията, извършени от С.Г. са формални, поради което настъпването на вредни последици от тях е ирелевантно.  По делото липсват данни за наличието на смекчаващи вината на Г. обстоятелства, с оглед на които обществената опасност на извършените от него нарушения да е значително по-ниска в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от съответния вид.

          По тези съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при правилно приложение на закона.

          Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

          При този изход на спора разноски на касатора не се дължат, а и такова искане би било неоснователно по съображенията, изложени в мотивите на тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. на Върховен административен съд по тълкувателно дело № 7/2008г.

 

     Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2938/20.12.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 6707/2016 година по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                       2.