Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1767                                17.10.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                      VІІ-ми състав

на втори октомври                                           две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

    Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 2032 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на М.Д.Г., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора - Бургас, чрез адв.Л.Р., съд.адрес: ***, офис №1, с която е предявил иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение в размер на 10`000лв., за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, вследствие на лоши битови условия и неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение, здравен контрол и хигиена в Затвора - Бургас, за периода от постъпването му в затвора на 07.07.2015г. до предявяването на иска на 27.07.2018г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателно изплащане. Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът Г. твърди, че спрямо него е осъществено изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в бездействие на затворническата администрация. По първата част на иска, касаеща лошите условия в затвора, са му били причинени вреди заради: лишаване от достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща топла вода, нормално осветление и отопление, достатъчна храна. По втората част на претенцията заявява, че длъжностните лице не му осигурявали дължимото медицинско обслужване, когато имал нужда от него и когато бил болен от туберкулоза, както и здравен контрол и хигиена. Подробно описва от фактическа страна основанията за реализиране на исковата претенция. В съдебно заседание ищецът, лично и чрез редовно упълномощения адвокат Л.Р., поддържа исковата молба на основанията, изложени в нея. По негово искане съдът разпита един свидетел.

Ответникът – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор от 12.09.2018г. и молба от 18.09.2018г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ч., изразява становище за допустимост на исковата молба, но оспорва предявения иск по основание и размер, ведно със законната лихва. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН, тъй като исковата молба съдържа обобщени и декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - Бургас, но липсва един от елементите на фактическия състав – дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка. Според ответника от представените от него доказателства се установява, че към ищеца се подхожда законосъобразно при пребиваването му в затвора. По отношение на минималната жилищна площ на един лишен от свобода, която не може да е по-малко от 4кв.м., както и ползването на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения заявява, че приложението на нормите въвеждащи тези изисквания е било отложено от законодателя, поради което те не са били задължителни към момента на исковата претенция. Заявява, че след последния доклад на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) през 2015г. е било проведено последващо посещение от експерти на комитета на 06.10.2017г., при което е дадена положителна оценка по подобряване условията в някои от затворите. Признава, че липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да създаде известен дискомфорт и неудобства на задържаните лица, но счита, че техния интензитет не е такъв, за да бъдат квалифицирани като причинено страдание и унижение на достойнството. Иска от съда да отхвърли исковата молба като недоказана и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора - Бургас, които са в йерархична зависимост за процесния период с ответника ГДИН. Оплакванията са, както следва:

Ищецът е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години, с начало на наказанието – 07.07.2015г., когато е постъпил в Затвора - Бургас. В спалното помещение в което бил настанен, на човек се падали по-малко от 1 кв.м. площ, поради което бил принуден да прекарва по-голямата част от деня в леглото или в коридора. Леглата били на три етажа и качването и слизането от тях не било безопасно. Естественото осветление и притокът на чист въздух в помещенията били ограничени. Дрехите се перели обикновено със студена вода и се сушели в спалните помещения. По този начин се спирал притока да естествена светлина и лицата дишали вредни изпарения. Климатизация нямало. Достъпът до течаща вода бил осъществяван в общо помещение за целия отряд, снабдено с три чешми и четири тоалетни за около 180-200 души. От 20.00 часа вечер до 6.00 часа сутрин, удовлетворяването на естествените физиологични нужди се извършвало в спалното помещение, в 12 литрова кофа пред очите на всички пребиваващи лица. Подаването на топла вода за къпане ставало два пъти седмично по три часа за всички 180-200 души, т.е. по 5-6 минути на човек, което смята за крайно недостатъчно. Понякога налягането на водата не било достатъчно. Хигиената в баните и тоалетните била изключително занижена. Парното отопление се пускало за около 30 минути на ден, което не било достатъчно. Монтираните в спалните помещения лампи били открити, без капаци, поради което жиците им висели и създавали опасност за здравето и живота на лицата. Хигиената в столовата била свръхзанижена. Масите били стари, не се застилали с покривки, а плотовете се почиствали само с мокър парцал, без препарати за дезинфекция. В помещенията било пълно с дървеници и хлебарки, които разнасяли зарази. Храната била нискокалорична, приготвяла се в разрез със санитарно-хигиенните изисквания  и била твърде недостатъчна и еднообразна.

По отношение на медицинското обслужване и лечение заявява, че в следствие на лошата хигиена в затвора, два месеца след постъпването, се разболял от туберкулоза. Въпреки, че е бил диагностициран с болестта, му били давани само аспирин и парацетамол. Медицинското обслужване се извършвало само веднъж седмично, а не когато имал нужда. Ползвал услугите само на фелдшер, а не на лекар и то по график. Едва през октомври 2016г. бил настанен за един месец в изолатор и след това бил настанен в Специализираната болница за лишени от свобода в Ловеч, където лечението му продължило от 29.09.2016г. до 07.03.2017г.

Ищецът се позовава и на практиката на ЕСПЧ и твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни задълженията си за осигуряване на хуманно отношение към лишените от свобода, за него са настъпили неимуществени вреди, тъй гореописаните обстоятелства, при които е изтърпявал наказанието, представляват жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. Основание за претенцията си намира и в чл.2, т.3, чл.3, ал.1, ал.2, т.1, 2 и 3, чл.43, ал.2, 3 и 4 от ЗИНЗС, създаващи задължение за затворническата администрация за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им; да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; да не бъдат поставяни в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и указваща, че минималната жилищна площ трябва да бъде 4 кв.м. на всеки лишен от свобода.

По делото е представено писмено становище изх.№140/17/12.09.2018г. на началника на Затвора - Бургас относно битовите условия, при които Г. е пребивавал в периода на исковата претенция. Той постъпил за шести път в затвора на 07.07.2015г. с присъда от 5 години лишаване от свобода и бил настанен в приемно отделение, килия 510, с не повече от 10 лица при 1,90кв.м. обитаема площ на едно лице. На 04.08.2015г. по негово желание бил настанен в 7-ма група, килия 411, с още 18 лица и 1,67кв.м. обитаема площ. На 24.11.2015г. по негово желание бил преместен в 6-та група, килия 211, с не повече от 24 лица при 1,21 кв.м. обитаема площ. През периода 03.10.2016.-27.02.2017г. е бил на лечение в затворническата болница в Ловеч, като няма данни за помещенията в които е бил настанен там. На 17.03.2017г. се е завърнал обратно в Затвора - Бургас и бил настанен отново в приемно отделение, килия 510, при описаните по-горе параметри. На 24.03.2017г. бил настанен в 6-та група, помещение 409, с не повече от 10 лица и 3,09кв.м. обитаема площ. На 12.06.2017г. е бил преместен в Затворническо общежитие „Дебелт“ и настанен в корпус Б, 5-та група, помещение 202. Условията в това затворническо общежитие са съобразени с европейските стандарти от 4кв.м., като помещенията са оборудвани с индивидуални санитарни възли и баня. В помещенията са били настанени четирима лишени от свобода. На 14.06.2018г. бил преместен в Затворническо общежитие „Строител“ и настанен в спално помещение № 3 с още две лица, което отговаря на 3,56кв.м. обитаема площ. В това помещение пребивавал да предявяването на иска на 27.07.2017г. На настанените в салоните на групите била осигурена възможност за пране на лични дрехи в специално обособено „мокро“ помещение, в което била налична една мивка с 3 бр. кранчета. Топлата вода се подавала по график два пъти седмично – вторник и четвъртък , от 12.00 до 17.00 часа. Създадена била възможност изпраните дрехи да бъдат оставени за първоначално съхнене в същото помещение, а лишените от свобода сами избирали дали да държат личните си дрехи в мокрото помещение. Създадени били условия личните дрехи на лишените от свобода да се изпират в перално помещение. На настанените в групата била предоставена възможност и достатъчно време да ползват баните и достатъчно количество топла вода. Ежемесечно им се раздавали санитарни материали за почистване на спалните и общите помещения. Хигиената в тях се поддържала ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни, които непрекъснато почиствали с дезинфекционни материали. В помещенията на приемно отделение, 7-ма и 6-та групи се осигурявал достъп на пряка слънчева светлина от 3 бр. прозорци с размери 120/80см., които са стандартни за местата за лишаване от свобода. Те позволявали приток на достатъчно естествена светлина и чист въздух. В затворническите общежития Дебел и Строител прозорците са по-големи – 2 х 2 метра, което позволявало още по-голям приток на светлина и свеж въздух. Осъдените лица които били настанени в Затвора - Бургас, сами взимали решение дали в помещенията да се пуши или не, от което зависи дали да обитават задимено или проветрено помещение. Режимът на проветряване на помещенията не бил приоритет на затворническата администрация. Настанените в помещенията сами определяли режима на чистота на въздуха, личната си хигиена, взаимоотношенията по между си и приятелския си кръг. Във всяка група имало обособено помещение за непушачи. През зимния период в помещенията било осигурено целодневно топлоснабдяване чрез чугунени радиатори. Паровата централа в затвора се снабдявала с газьол и природен газ и работела в непрекъснат цикъл. В резултат на това било налице пълноценно и нормално отопление на помещенията. Периодично всички помещения на територията на затвора подлежали на дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и други видове насекоми и гризачи, от фирма с която бил сключен договор. Със заповед от 14.06.2018г. на началника на затвора първоначалният режим за изтърпяване на наказанието на ищеца Г. бил променен от строг на общ и той бил настанен в затворническо общежитие от открит тип. Заключването на помещенията се извършвало от 20.00 часа вечерта до 6.00 часа на следващия ден. През посочения период се извършвали междинни проверки и помещенията отново се отключвали. От 8.30 до 20.00 часа, лишените от свобода били отключени и имали възможност свободно да се движат в отделните и общите помещения.

Съгласно представената от затвора медицинска справка подписана от д-р Л.Христова, ищецът е постъпил в Затвора - Бургас на 17.03.2017г. за седми път. Той бил с диагноза ТБК на белите дробове. Постъпил на лечение в СБАЛЛС гр.Ловеч, пулмологично отделение, където бил хоспитализиран в периода 29.09.2016г. – 07.03.2017г. Прекъснал е лечението си самоволно на 08.03.2017г. На 17 и 19.05.2017г. са му били взети контролни проби на храчка с отрицателен резултат. Лечението приключило на 03.11.2017г., като отново била взета за изследване храчка с отрицателен резултат. Не е вярно твърдението, че пациентът бил лекуван с аспирин и парацетамол. За него са полагани необходимите медицински грижи за опазването на здравето и живота му. Медикаментите са били издавани със специален протокол и стриктно ищецът е бил воден на отчет. Посоченото в справката за установеното заболяване и проведеното лечение се потвърждава от представените епикриза на ищеца, декларация за негово информирано съгласие, извлечение от медицински дневник и резултат от рентгенологично изследване.

В хода на делото по искане на ищеца съдът допусна и разпита свидетеля Христо Маринов, който заявява, че е бил в Затвора - Бургас преди 3-4 години за шест месеца, заедно с М.Г. в една килия. Същата била с размери 8 на 8 метра, без да е категоричен за размера. В килията пребивавали 15-20 човека. Леглата били разположени на три етажа. Имало дървеници и било мръсно. Прозорците на помещението се отваряли само лятото. Имало три прозореца с размери 2 на 3 метра, като при посочването на този размер свидетелят явно допуска грешка. Топла вода имало в сряда и четвъртък от сутринта до 17.00 часа. Хората влизали да се редят на опашка за да се изкъпят. Когато той пребивавал в затвора, нощно време се облекчавали на кофи по малки нужди.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Подаденият иск е процесуално допустим.

Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани изцяло с неадекватните условия, при които е бил поставен ищеца в заявения от него период от 07.07.2015г. до 27.07.2018г., в който Г. изтърпява наказание лишаване от свобода. Последният твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на административни органи и длъжностни лица в Затвора - Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията – да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр.13/07.02.2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Безспорно Г. има интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че за посочения периода същият е бил лице лишено от свобода.

Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора-Бургас. Следователно, ГДИН притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по предявения иск. По отношение правилото на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на ответник по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според наложилата се напоследък съдебна практика, същото следва да се тълкува, че искът се предявява срещу юридическото лице, с което длъжностното лице причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. (вж. определение № 189/08.01.2018г. на ВАС по адм.д.№ 10037/2017г., III о.)

По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл.285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл.11 от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС поради твърдяното от ищеца място на увреждане – Затвора - Бургас и едновременно с това предвид настоящото му местонахождение.

По основателността на иска:

За да е основателен иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Ищецът Г. претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и нечовешко и унизително отношение.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията за обезщетение се основава на нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора - Бургас през процесния период.

По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията, ЕКЗПЧОС е международен договор, ратифициран и  влязъл в сила за Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл.1 от ЕКЗПЧОС страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.  Съгласно чл.3 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. (В този смисъл са решенията на ЕСПЧ: решение от 27.11.2012г. по делото Червенков срещу България; решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България и много други).

Съдът намира, че следва да изложи поотделно мотиви за всяка от трите предпоставки, визирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС относно битовите условия, при които ищецът е пребивавал в Затвора - Бургас.

1. Относно наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС:

Както се посочи по-горе, съгласно ал.1 от посочената норма, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В исковата молба подробно са изложени относно обстоятелствата, при които М.Г. е пребивавал в процесния период в Затвора - Бургас. Излагат се оплаквания във връзка с недостатъчната жилищна площ, неосигурени осветляване, проветряване, отопление, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода и невъзможността за реализация на естествени физиологични нужди при нормални условия през нощта и използване на кофи за тоалетни, лоша хигиена. Ищецът обаче не държи сметка, че не е пребивавал през целия период в корпуса на Затвора - Бургас. За периода от 29.09.2016г. до 07.03.2017г. той е бил в болницата и е получавал специална медицинска грижа, видно от представената епикриза, а от 12.06.2017г. до предявяването на иска, е пребивавал в затворнически общежития Дебелт и Строител, които отговарят на нормативните изисквания. С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че в периода в който ищецът е пребивавал в корпуса на затвора – от 07.07.2015г. до 28.09.2016г. и от 08.03.2017г. до 12.06.2017г., т.е. за петнадесет месеца двадесет и един дни, ГДИН не му е осигурила нормативно предвидените условия за живот.

За периода на пребиваване в корпуса на затвора Г. е бил поставен при условия на живот, които уронват човешкото достойнство, т.е. безспорно е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. В подкрепа на този извод е и факта, че на официалния сайт на Министерството на правосъдието (http://www.justice. government.bg/119/) е публикуван доклад до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказания (КПИ) от 13 до 20 февруари 2015г., в който в §39, §40 и др. е направено подробно описание на материалните условия в Затвора - Бургас, включително относно пренаселеността, хигиената, заключването на помещенията през нощта и използването на кофи за тоалетни и др. констатации. В резюме, по мнение на КПИ, само материалните условия в трите посетени затвори – София, Варна и Бургас могат да се считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.

Съгласно  пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със състоянието на нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативния ефект от тези условия и продължителността на задържането, каквото е и изискването на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС.

Идентични на установената в чл.3 от ЕКЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл.29, ал.1 от Конституцията – никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ №1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г. (обн. ДВ, бр. 60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г.) изрично е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.43, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че Г. не е посочил конкретно какви точно вреди е претърпял, поради факта, че съществуващите условия на живот в затворническите помещения през процесните периоди са такива, че предполагат унижаващо отношение към лишените от свобода.

Следователно в хода на съдебното дирене безспорно се доказа бездействие на затворническата администрация относно осигуряване на нормална битова среда за пребиваване в корпуса на затвора за Г. за периода от 07.07.2015г. до 28.09.2016г. и от 08.03.2017г. до 11.06.2017г. За останалите периоди, когато той е пребивавал в болницата и в затворническите общежития в които му е била осигурена нормална жилищна среда, такова бездействие липсва, което прави иска неоснователен в тази му част.

Неоснователна е и частта от претенция на ищеца – за неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение. Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128, ал.1 от ЗИНЗС и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според правилото на законовата норма, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център. На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010г). В настоящия случай не се спори между страните в процеса, че в Затвора - Бургас има медицински център. Самият ищец заявява, че го е посещавал, но твърди, че е недоволен от неговата работа. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на изтърпяване на присъдата на ищеца е било проведено сериозно и продължително негово лечение от туберкулоза в специално болнично заведение, при което той е бил излекуван. След това са му правени многократни изследвания и проверки на здравословния статус. Това води съда до извода, че органите от затворническата администрация които са били отговорни за здравословното състояние на ищеца, са изпълнили правомерно своите служебни задължения, като са осигурили съответния стандарт на медицинско обслужване на ищеца и са съхранили неговото здраве и живот. Възможно е заразяването от туберкулоза да е било извършено при пребиваването му затвора, това да не се установи от събрания по делото доказателствен материя, но това заразяване е извършено заради лошите битови условия, а не заради лошо медицинско обслужване.

2. Относно настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС:

След като безспорно установи, че е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига прага по чл.3 от ЕКЗПЧОС. Съдът по силата на закона е задължен да отчете преживяванията на ищеца кумулативно, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков срещу България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така описаните битови условия за живот. Подобни нечовешки и унизителни условия винаги предполагат наличието на настъпване на неимуществени вреди, поради което последните не следва да се доказват. В конкретния случай липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото на Шахънов срещу България).

При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да бъдат обезщетени.

3. Относно оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, според която  неимуществена вреда се предполага до доказване на противното:

   Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил никакви доказателства за осигуряване на нормални битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в корпуса на Затвора - Бургас за процесния времеви период. Представеното становище на началника на затвора и описаната в него фактическа обстановка само доказва, че за претендирания периоди ответникът не е бил в състояние да осигури на Г. нормални битови условия на пребиваване.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че е осигурил на ищеца условия на пребиваване според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663C(XXIV)/31.07.1957г. и 2076(LXII)/13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите (т.10 – т.13, относно помещенията, в които затворниците са настанени, санитарните възли и къпалните помещения).

Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в корпуса на Затвора - Бургас, въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно: постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода както през деня, така и през нощта. Тези задължения за органите и служителите по изпълнение на наказанията са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода.

С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в корпуса на Затвора - Бургас за процесния период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧОС, способно да породи стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.  Доколкото съобразно чл.52 от Закона за задълженията и договорите при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се съобрази нормата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и се отчете времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая следва да е по-високо в случая, заради наличното сериозно заболяване. То трябва да е в размер на 1434,00 лева – по 3 лева за всеки ден от периода, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. За остатъка до предявения размер от 10`000лв., както и за периодите от 29.09.2016г. до 07.03.2017г., когато е пребивавал в болницата и от 12.06.2017г. до предявяването на иска на 27.07.2018г., когато Г. е пребивавал в затворническите общежития Дебел и Строител при осигуряване на изискуемите условия за живот, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са направени искания за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Съдът като съобрази изхода на спора и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС намира, че в полза на ответника разноски не следва да се присъждат поради частичното уважаване на иска. Ищецът е заплатил държавна такса от 10лв., която следва да му бъде присъдена изцяло, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС. По делото няма данни за платено адвокатско възнаграждение. Представено е само адвокатско пълномощно, но не представен договор за правна услуга, в който да е уговорен размер на адвокатско възнаграждение, нито е посочено, че такова е плащано.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София, да заплати на М.Д.Г., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора - Бургас, обезщетение в размер на 1434,00 (хиляда четиристотин тридесет и четири) лева за претърпени неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, вследствие на изтезание или нечовешко и нехуманно отношение, изразено в лоши битови условия в затвора в гр.Бургас, за периодите от 07.07.2015г. до 28.09.2016г. и от 08.03.2017г. до 11.06.2017г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер от 10`000 лева, както и за периодите от 29.09.2016г. до 07.03.2017г. и от 12.06.2017г. до 27.07.2018г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София, да заплати на М.Д.Г., ЕГН-**********, сумата от 10 (десет) лева, за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: