Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   744/19.04.2016     град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

           2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 202 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.В.Т. *** против решение №30/08.01.2016г., постановено по НАХД №4936/2015г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 233/25.09.2015г., издадено от кмета на Община Созопол и наложената на касатора глоба в размер на 200 лева на основание чл.7б, ал.4 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол за нарушение на чл.7б, ал.1 от същата Наредба. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Община Созопол не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 30.08.2015г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Г.В.Т. за това, че на същата дата около 02.20 часа в качеството си на отговорник за търговска зала в клуб- ресторант „Хедон“ в гр.Созопол, на плаж „Хармани“, стопанисвано от „Векстрейд-7“ ЕООД е използвал озвучителна техника за музикално озвучаване на заведението след 23,00 часа. Деянието на Т. е квалифицирано като нарушение на чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 233/25.09.2015г., с което на лицето е наложена глоба в размер на 200 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Бургас, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община Созопол забранява използването на жива музика и озвучителна техника в обекти и заведения за хранене и развлечения, както следва: от месец октомври до месец април включително – след 22.00 часа до 07.00 часа; от месец май до месец септември включително – след 23.00 часа до 07.00 часа. Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.7б, ал.4 от Наредбата - глоба в размер до 5000 (пет хиляди) лева. В настоящия случай е безспорно установено, че в качеството си на отговорник за търговска зала в клуб-ресторант „Хедон“ - гр.Созопол, Т. е използвал озвучителна техника за музикално озвучаване след 23.00 часа, с което е осъществил състава на нарушение по чл.7б, ал.1 от Наредбата. По делото не е спорно, че към момента на нарушението касаторът е изпълнявал длъжността отговорник за търговска зала в клуб - ресторант „Хедон“. В жалбата до Районния съд Т. потвърждава този факт като се позовава на трудов договор между него и дружеството. Представеният пред първоинстанционния съд трудов договор № 269/15.10.2015г., сключен с „Тера Инвестмънт“ ООД за длъжността работник по поддръжката, СПА е ирелевантен за спора, тъй като се отнася за период, следващ датата на нарушението. При това положение, административнонаказателната отговорност на Т. е ангажирана законосъобразно.

Възражението на касатора, че му е наложена санкция за допустителство, е неоснователно. Формата на изпълнителното деяние, записана в АУАН и в наказателното постановление в конкретния случай е извършителство, а не допустителство, както е в случаите на санкциониране през 2014г., част от които са служебно известни на настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №30/08.01.2016г., постановено по НАХД №4936/2015г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: