Р Е Ш Е Н И Е

 

   1929                                   31.10.2018г.                                  гр.Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                 2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 2026 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на „Еко България“ ЕАД, с ЕИК: 130948987, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, представлявано от А.А.– изпълнителен директор, чрез адв. Стамболов – САК срещу решение № 716/04.06.2018г. постановено по а.н.д. № 1558/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 43132 от 27.02.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към Главна дирекция „Контролна пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.9, ал.2 във вр. с чл.9, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора на основание чл.198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е постановено в противоречие с процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – Комисия за защита на потребителите – РД Бургас, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 08.09.2017г. проверка в бензиностанция „ЕКО“ гр. Бургас, ул. Индустриална № 33 е установено, че стоките обект на проверката – куфари, сакове с колелца, части и фитнес чанта – общо 5 вида с разписна стокова наличност се предлагат и са изложени за продажба без етикети или информация на български език за производител, ако стоката е внос, съществени характеристики и указания за употреба, ако има такива. Посочено е, че останалите 2 вида от проверяваната стока не са били в наличност.

         За извършената проверка е съставен констативен протокол, въз основа на който е издаден и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен и подписан от представител на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, Районен съд – Бургас е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на наказателното постановление и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. По същество посочва, че за да е съставомерно деянието е необходимо да е налице търговско предлагане на стоката, като същата е изложена по начин и на място, предполагащ покана за продажба. РС-Бургас приема, че от показанията на свидетеля Касабова и протокола за извършена проверка става ясно, че процесните стоки са били изложени в търговски обект по начин, съдържащ предложение за продажба. Същите не са били снабдени с етикети или информация на български език за производител, вносител, ако стоката е внос, съществени характеристики и указания за употреба, ако има такава. Неизпълнението на задължението по чл.9, ал.2 от ЗЗП от страна на жалбоподателя е съставомерно и не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид. Относно наложената санкция, съдът сочи, че е в размер на минимума по чл.198 от ЗЗП, като при индивидуализацията на наказанието административно-наказващият орган е отчел обстоятелството, че нарушението е извършеното за първи път.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че РС-Бургас съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН и НП, и извършено ли е от дружеството, срещу което е издаден акта.

         В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в АУАН и в НП е извършено от санкционираното дружество – касатор в настоящото производство. Настоящата инстанция счита, че описанието на нарушението е ясно и точно, като не буди съмнение обстоятелството какво нарушение е било вменено. Както АУАН, така и НП са издадени въз основа на констатациите от проверката обективирани в констативния протокол, който е официален документ и не е оспорен от санкционираното лице. Същия е изчерпателно подробен, поради което изложените възражения, че от така даденото описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно кои стоки са били без етикет, са неоснователни. Отделно от това лишено от всякакъв смисъл е  възражението, че не става ясно дали всички стоки са без етикет или само посочените 5 вида. След като останали два от общо 7 на брой артикула, не са били налични, то няма как органа да визира и тях.

          Предвид това, при издаване на АУАН и НП, касационната инстанция намира, че не са допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на извършителя да разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си.

         Относно изложените в касационната жалба твърдения за противоречие с материалния закон настоящата инстанция приема, че те не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, който съставът на районния съд е обсъдил и преценил поотделно и в неговата съвкупност. Изведените въз основа на това изводи в оспореното решение, изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

         Относно това, дали деянието може да бъде квалифицирано като маловажен случай, настоящият съдебен състав също намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.

         От всичко изложено следва, че оспорваното НП е законосъобразно, поради което и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилен съдебен акт. От материалите по делото е видно, че повод за извършената проверка е подаден до КЗП сигнал, във връзка с обявена от вериги Бензиностанции „ЕКО“ промоция, като по време на контрола са установени нарушения, които ограничават правата на потребителите на предлаганите стоки. Същите са свързани с липсата на отразяване на информация на български език за производителя/ вносителя на стоката, за етикетирането на предлаганите продукти – нарушение на чл.9, ал.1 във вр. с ал.1 от ЗЗП. В случая безспорно се касае за обществени отношения, свързани с охраняване интересите на потребителите и на правото им на достъпна информация за стоките и услугите, за които законодателят е предвидил значителни по вид и размер санкции, чието прилагане в настоящата хипотеза съдът намира за оправдано.

         С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Районен съд - Бургас е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

         Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд- Бургас, ХIХ състав

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 716/04.06.2018г. постановено по а.н.д. № 1558/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      

                                                                                                2.