Р Е Ш Е Н И Е

 

  1805                                   22.10.2018г.                                  гр.Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                   2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 2024 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Р.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 870/22.06.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 2317/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 1112379, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

С жалбата съдебното решение се обжалва като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за незаконосъобразност на електронния фиш единствено поради изтекла погасителна давност на осн. чл. 82, ал. 3 от ЗАНН.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 1112379, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е било заснето със стационарна камера за видеоконтрол. Същата е била преминала последваща проверка и е технически изправна (лист № 8 от делото). Системата за видеоконтрол представлява одобрен тип средство за измерване от 08.12.2010 г. видно от удостоверение, находящо се на лист № 7 от делото. Съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин Посочил е, че извършеното е констатирано без участието на контролен орган и тъй като санкцията в чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е само глоба правилно и законосъобразно е издаден атакувания електронен фиш. Същият е издаден от компетентен орган и съдържа реквизитите определени със Заповед от 04.02.2011г на министъра на вътрешните работи.  Според съда,  наложения размер на глобата е съобразен с редакция на закона към датата на извършеното нарушение. Относно възражението за изтекла давност, съдът е посочил че от датата на извършване на нарушението до настоящия момент не е изтекла погасителната давност за наказателно преследване съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК от три години.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Районният съд също е задължен да проверява законосъобразността на издадения електронен фиш изцяло, без да се ограничава единствено с изложените в жалбата оплаквания, предвид което наведените в касационната жалба възражения за обезсилване на съдебното решение се явяват неоснователни.

Неоснователни са и изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с която разпоредба e указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Такъв  знак – В26 е бил налице, съобразно изричното отбелязване на този факт в описателната част на ЕФ. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. Процесното нарушение е допуснато на 11.07.2015г. Обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила, поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.105г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 11.07.2015г., поради което към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл.

         Предвид горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 870/22.06.2018 г. постановено по н.а.х.д. № 2317/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  2.