Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 540                 27  март 2017  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б.Ч.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  201   по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД с ЕИК по Булстат 200800019, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №13, с адрес- гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“Александър Стамболийски“, представлявано от д-р Д.П.Б. против заповед за налагане на санкции №РД-25-47 от 05.01.2017 година на директора на Районна здравноосигурителна такса/РЗОК/-Бургас, с която на болницата са наложени шест санкции „финансови неустойки“, всяка от които по 200.00/двеста/ лева, на основание чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/, издадена на основание чл.76, ал.2 ЗЗО и чл.270 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/обн.ДВ., бр.25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г./.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и счита, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директор на РЗОК-Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и  има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От представените в административната преписка доказателства се установява, че със заповед №РД-25-11243 от 31.10.2016 година директорът на РЗОК-Бургас е наредил да се извърши тематична медицинска проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ЕООД със задача контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ в лечебното заведение в съответствие с общите и специални условия на НДР за медицинските дейности за 2015 г. и Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК/решението/, както и контрол на документацията на пациентите по време на хоспитализация в болницата./л.8 от делото/.

За резултатите от проверката е съставен протокол №1671 от 06.12.2016 година, в който са отразени шест нарушения по отношение на отделни пациенти, извършени в периода 01.05.2016 г.- 30.06.2016 г. При проверката били констатирани следните нарушения: по т.1- при финансов контрол на клинична пътека/КП/ №154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ било установено, че е взета неправомерно сума от хоспитализиран пациент/ нарушение по  чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 ЗЗО, чл.31, т.5 НРД 2015 г. за медицинските дейности, 202, ал.1, т.1, б.“б“ от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г./; по т.2- по КП №163“Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи“ – в част ІV „Блок „Преминал през стационара пациент“ на отчетеното „Направление за хоспитализация“, съгласно „Указания за попълване на направление за хоспитализация“/ Приложение №1 към Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК/не било вписано придружаващо пациента заболяване „Мастопатия“, вписано в епикризата /нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО, чл.231 и 238 от цитираното решение/; по т.3- по КП №5 „Раждане“- в част ІV „Блок „Преминал през стационара пациент“ на отчетеното „Направление за хоспитализация“, съгласно „Указания за попълване на направление за хоспитализация“/Приложение №1 към Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК/  не било вписано придружаващо пациента заболяване „Надкамерна тахикардия“, вписано в амбулаторен лист от 31.05.2016 г. и приложен към история на заболяването/ИЗ/ нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО, чл.231 и 238 от същото решение/; по т.4- по КП №26 „ Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение“- в приложеното инвазивно изследване „Катетеризационен протокол“ №507 от 14.06.2016 г. липсвало собственоръчно положено име на специалиста, извършил изследването, съгласно, чл.158, т.12 от решението/ нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.158, т.12 от решението/; по т.5- по КП №26 „ Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение“ - в приложеното инвазивно изследване „Катетеризационен протокол“ № 479 от 01.06.2016 г. липсвало собственоръчно положено име на специалиста, извършил изследването, съгласно, чл.158, т.12 от решението/ нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.158, т.12 от решението/ и по т.6- по КП №5 „Раждане“ - не било вписано в епикризата към ИЗ придружаващо пациента заболяване „Надкамерна тахикардия“, вписано в амбулаторен лист от 31.05.2016 г. и приложен към история на заболяването/ИЗ/ нарушение по чл.55, ал.2, т.5 и чл.185, ал.3, т.3 НДР 2015 г. за медицинските дейности/л.9 и 10 от делото/.

При проверката не били установени нарушения при попълване на медицинската документация на пациентите при хоспитализацията им в лечебното заведение.

Протоколът е връчен на проверяваното лице на 20.12.2016 година с указание, че може да подаде писмено становище в 7-дневен срок пред директора на РЗОК-Бургас по направените констатации.

В посочения срок, с вх.№29-02-1101 от 27.12.2016 г. лечебното заведение е възразило по направените в протокола констатации/л.95 от делото/.

На 05.01.2017 година, директорът на РЗОК-Бургас е издал заповед  №РД-25-47 от 05.01.2017 година, с която на болницата са наложени шест санкции „финансови неустойки“, всяка от които по 200.00/двеста/ лева, на основание чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/, издадена на основание чл.76, ал.2 ЗЗО и чл.270 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/обн.ДВ., бр.25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г./, която е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за налагане на санкции №РД-25-47 от 05.01.2017 година е издадена от компетентен орган-директора на РЗОК-Бургас, съобразно нормата на чл.76, ал.2 ЗЗО и е в предвидената от закона писмена форма.

   На второ място, обаче в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната отмяна на самостоятелно основание  без да е необходимо спорът да се разглежда по същество по следните съображения:

Основното възражение на жалбоподателя е, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като липсва произнасяне на арбитражна комисия.

УМБАЛ „Дева Мария“ЕООД е упражнило своевременно правото си на писмено становище по отношение констатациите на проверяващите органи по арг. от чл.74, ал.4 ЗЗО/л.95 от делото/.

          Според нормата на чл.75, ал.1 ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. Арбитражната комисия следва да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката-чл.75, ал.6 ЗЗО.

       Съобразно правилото на чл.76, ал.1 ЗЗО в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ като санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването й се прави от директора на съответната РЗОК.

     Разпоредбата на чл. 280, ал.1 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/ сочи, че когато арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО изцяло или частично, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в Решението санкции, а в случаите когато арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението за прекратяване на производството/л.280, ал.2 от решението/.

            

             От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че в случай като процесният, когато лечебното заведение е възразило срещу констатациите на проверяващите органи, преписката трябва да се изпрати за произнасяне на арбитражна комисия, която може да потвърди изцяло или частично констатациите на проверяващите органи, което е предпоставка за издаване на заповед като оспорената или да отхвърли изцяло констатациите на проверяващите органи, което налага прекратяване на производството.

          Следователно в производството по налагане на санкции директорът на РЗОК-Бургас действа при условията на обвързана компетентност като без произнасяне на арбитражната комисия не би могъл да издаде законосъобразен административен акт.

         От събраните по делото доказателства се установява, че на територията на РЗОК-Бургас не са създадени арбитражни комисии, поради отказ на Районна колегия-Бургас към Българския лекарски съюз/БЛС/ вж.кореспонденцията между директора на РЗОК-Бургас и РК-Бургас към БЛК, л.100-103 от делото/ да участва в такива, обстоятелство, което не се оспорва от страните. Причините, поради които не са конституирани такива комисии на територията на РЗОК-Бургас са ирелевантни, при положение, че производството по налагане на санкции по чл.76 ЗЗО е предпоставено именно от произнасяне на арбитражна комисия при положение, че е подадено от лицето- обект на проверката писмено становище по реда на чл.74, ал.4 ЗЗО.

       Налице е неизпълнение на задължение от страна на директора на РЗОК-Бургас, регламентирано в нормата на чл.75, ал.5 ЗЗО, да организира създаването на арбитражна комисия за конкретния случай.

        Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е могло да повлияе върху съдържанието на издадения административен акт и ако не е било допуснато би довело до друго решение на поставения пред административния орган въпрос за решаване.

         Изложеното налага извода за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции, поради което същата следва да се отмени съгласно чл.146, т.3 АПК.

        При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и заплатена държавна такса и 300.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение.

  Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед за налагане на санкции №РД-25-47 от 05.01.2017 година на директора на Районна здравноосигурителна такса/РЗОК/-Бургас, с която на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД с ЕИК по Булстат 200800019, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №13, с адрес- гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“Александър Стамболийски“, представлявано от д-р Д.П. Б. са наложени шест санкции „финансови неустойки“, всяка от които по 200.00/двеста/ лева, на основание чл.265, ал.3 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/, издадена на основание чл.76, ал.2 ЗЗО и чл.270 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет/НС/ на Националната здравноосигурителна каса/НЗОК/обн.ДВ., бр.25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г./.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна такса/РЗОК/-Бургас да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ЕООД с ЕИК по Булстат 200800019, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №13, с адрес- гр.Бургас, кв.“Ветрен“, ул.“Александър Стамболийски“, представлявано от д-р Д.П.Б. разноски в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ: