Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1515             20.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 201 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас против решение № 2304/13.10.2011г., постановено по НАХД № 2945/2011г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас наказателно постановление № 02-0201347/12.07.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Меркари – България” ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 264 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата е намалена до размера от 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Меркари – България” ООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, ТЦ „Аркадия” - сутерен, представлявано от Ш.А.Х-Й. – управител в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на „Меркари – България” ООД против наказателно постановление № 02-0201347/12.07.2011г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 264 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е изменил атакуваното постановление като е приел, че безспорно доказан по делото е факта на извършване на нарушение по чл. 264 от КТ, изразяващо се в неначисляване и неизплащане с увеличение на труд, положен от служителя на дружеството И.С.,  на официалните празници 24.12.2010г. и 26.12.2010г. в магазин „Меркари” в гр.Бургас, като правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за визираното нарушение. Отделно от това, първата съдебна инстанция е изложила подробни мотиви относно приложението на привилигирования състав на чл.415 в от КТ, като е установила наличието на всички необходими предпоставки, визирани от посочената норма.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 1 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Според нормата на чл. 415в от КТ (в редакцията към датата на констатиране на нарушението), за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.

В конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на работодател към 07.04.2011г. не е начислило и изплатило с увеличение положения труд от И.Х.С. на официалните празници – 24.12.2010г. и 26.12.2010г. – работила по график в магазин „Меркари” в гр.Бургас. Това възнаграждение, възлизащо общо на 40 лева е било начислено и изплатено на служителя веднага след процесната проверка – още на 08.04.2011 г. Следователно, нарушението е било отстранено в първия възможен момент след установяването му. При така установената фактическа обстановка, сезираният съдебен състав намира, че районния съд е достигнал до правилния извод относно приложимостта на нормата на чл.415в от КТ. На практика действително „Меркари – България” ООД в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено в първия възможен момент след установяването му, чрез изпълнението на задължението, а именно в деня след проверката. Тези обстоятелства не се оспорват от административнонаказващия орган.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, поради което, наказващия орган е следвало да се съобрази с установените обстоятелства и сам да приложи нормата на чл. 415в от КТ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, съгласно което, разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.

 С оглед обстоятелството, че районния съд е съобразил и е приложил задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2304/13.10.2011г., постановено по НАХД № 2945/2011г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас наказателно постановление № 02-0201347/12.07.2011г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Меркари – България” ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 264 от КТ, в частта му относно размера на имуществената санкция, като същата, на основание чл. 415в от КТ е намалена до размера от 100 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.