Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1730                      12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесети септември,                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 2016 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З.И.М., ЕГН-**********, с адрес: гр.София, ж.к.Красна поляна І част 26А, вх.Б, ет.4, ап.26, против решение № 241/04.07.2018г., постановено по НАХД № 180/2018г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0304-001342/23.06.2015г., издадено от началник-сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.І от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Касаторът счита в жалбата си, че атакуваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява, че наказателното постановление (НП) е издадено от некомпетентен орган, като не са ангажирани доказателства тази насока, а в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Намира също, че налице е противоречие в правната квалификация, като не е уточнено въз основа на какви доказателства е прието, че е неправоспособен. Според него словесното описание на нарушението в АУАН, обосновава извод за нарушението по чл.100, ал.1, т.1, предл.І от ЗДвП, което се санкционира по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което е санкциониран неправилно. Счита също, че нарушението не е доказано със събраните доказателства в хода на съдебното следствие пред районния съд. Последният се е позовал на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 165071/17.03.2006г. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, но тази норма не съдържа възможност за отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Освен това заявява, че тази заповед не е приложена по делото, не му е връчвана, не е влязла в законна сила и СУМПС не му е изземвано. Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и наказателното постановление. В подкрепа на твърденията не са представени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не прави искания.

Ответникът по касация – началник-сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на районния съд, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че на З.И.М. е съставен АУАН сер.Т, бл.№793824 от 12.06.2015г. за това, че на същата дата около 23.00ч., в гр.Несебър, управлява лек автомобил марка Субару Ипреза с рег.№ А-4035-МВ, собственост на Р. И., без да представи СУМПС (неправоспособен), установено чрез справка с оперативния дежурен в управлението. Нарушение е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което М. е санкциониран за това, че е управлявал  пътното превозно средство (ППС), без да е правоспособен водач, квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.І от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 300лв.

Към административно-наказателната преписка са приложени заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на МВР и нарочната заповед № 304з-164/10.06.2015г., двете цитирани и в процесното НП, с които административно-наказващият орган изрично е бил оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП. Освен това по искане на съда е представена заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП под № 165071/17.03.2006г., с която иззето на свидетелството за управление на З., тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП предвиждащ, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Представена е и справка за водач на жалбоподателя, видно от която за нарушения по ЗДвП са му издадени 42 акта, 11 фиша, 42 наказателни постановления и въпросната заповед за налагане на ПАМ. От справката се установява също, че на 09.02.2018г. М. е представил необходимите документи за възстановяване на категории и на 13.02.2018г. му е издадено ново СУМПС.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и досежно описанието на нарушението. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, като същите са намерени за неоснователни. Посочено, че изрично в акта е посочено, че водачът на лекия автомобил е бил неправоспособен и това е причината той да не представи валидно СУМПС, поради което е правилна квалификацията по чл.150 от ЗДвП, а не по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон, защото не е констатирано той да е бил правоспособен водач и да притежава свидетелство, но не го носи. Счетено е за оборено твърдението на жалбоподателя, че свидетелството не му е било отнемано на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, с представената заповед за налагане на ПАМ, поради което законосъобразно е била наложена санкцията по чл.177, ал.1, т.2, предл.І от ЗДвП с процесното НП. Коментирана е липсата на условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и правилната преценка на наказващия орган да наложи наказанието в максимален размер, предвид множеството нарушение извършени от жалбоподателя.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбата е неоснователна.

Процесното НП е издадено от компетентен орган, съгласно цитираните в него и представени по преписката заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на МВР и заповед № 304з-164/10.06.2015г. Неоснователно е и възражението на касатора, че липсват данни и доказателства кога му е отнето СУМПС. Видно от доказателствата, това е станало с издаването на цитираната по горе заповед за налагане на ПАМ, като несъстоятелното е твърдението на М., че тази заповед не е влязла в сила и свидетелството му не е било изземвано, тъй като към момента на проверката той не е представил СУМПС и именно поради това му е съставен акта. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН е детайлно и ясно – в момента на проверката касаторът управлявал МПС, като не представил СУМПС и бил неправоспособен. Деянието е квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на чл.150 от ЗДвП, така, че със съставянето на АУАН на М. са предявени всички факти от значение за съставомерността на деянието – управление на МПС без СУМПС в условията на неправоспособност и не е ограничено правото му на защита в процеса. В НП не е възможно и не е необходимо да се отразяват всички факти които имат значение за случая, включително и акта с който СУМПС на нарушителя е било отнето по административен ред. Достатъчно е да се посочат главните факти от значение за съставомерността на деянието, а именно управление на МПС от неправоспособен водач. Останалите факти имащи значение за случая е необходимо да отговарят на обективната действителност, което в случая е налице, тъй като е установено отнемането на СУМПС със заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Квалификацията по чл.150 от ЗДвП е правилна, защото именно тази норма предвижда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. След като СУМПС на М. е било отнето по административен ред със заповед за налагане на ПАМ, той явно не е бил правоспособен водач, поради което е допуснал нарушение на чл.150 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл.177, ал.1, т.2, предл.І от ЗДвП, предвиждащ налагане на глоба от 100 до 300 лв. за лице което управлява МПС, без да е правоспособен водач. Изводите в тази насока на административно-наказващия орган са правилни и законосъобразни, включително и досежно наложения максимален размер на наказанието, предвид множеството нарушения по ЗДвП извършени от касатора.

Достигайки до извод за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а касационната жалба срещу него бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 241/04.07.2018г., постановено по НАХД № 180/2018г. на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                                                                                           2.