Р Е Ш Е Н И Е

 

       1717                                11.10.2018г.                                       гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 2012 по описа за 2018   година.

 

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е с касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, подадена чрез пълномощник, против Решение № 873 от 22.06.2018 г. постановено по н.а.х.д. №1239/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-02024303/15.10.2013 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Бургас, с което на ответната страна „Хелио-тур-с“ АД, за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Не се споделят мотивите на съда обосновали допустимост на жалбата, като се излагат доводи за редовно връчване на НП и влизане в сила на същото. Не се споделят и изложените от съда мотиви за изтекла погасителната давност за наказателно преследване на дружеството. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – „Хелио-тур-с“ АД, гр.София, район Средец, бул. „Витоша“ № 103, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за недопустимост на съдебния акт на РС-Бургас и моли за обезсилването му.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление, ответното дружество е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 16.07.2013 г. не е изпълнил задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, дадено с Протокол № 97/17.01.2013г., точка №5, а именно: „Работодателят „Хелио-тур-с“ АД, да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за м.Октомври 2012г. на Б.Д.Б., на длъжност „Изпълнителен директор", в размер на 1000 лв., съгласно чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, със срок на изпълнение 31.01.2013г. Посочено е, че нарушението е установено на 09.07.2013г., 10.07.2013г. и 16.07.2013г.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, РС - Бургас е приел, че процесното наказателно постановление не е било редовно връчено на „Хелио-тур-с“ АД на 12.11.2013г. Според съда, видно от обратната разписка, НП е прието от лице, чието име остава неясно от отразеното в известието за доставяне, като не е ясно и в какво качество лицето е приело пратката. На следващо място районният съд приема, че е изтекла абсолютната давност, което изключва възможността за административнонаказателно преследване.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Напълно се споделят мотивите на районния съд относно редовността на сезиращата съда жалба. Процедурата по връчване на издадените наказателни постановления е регламентирана в разпоредбата на чл.58 от ЗАНН, като същата не съдържа изрична регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица. Законът посочва, че наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В случая НП е било изпратено по пощата с обратна разписка, като на известието за доставяне е положен подпис от лице, чието име не е посочено. Действително ЗАНН не съдържа изрично изискване връчването да се извърши именно в лицето на управителя на дружеството, като за редовността на връчването е необходимо то да е извършено на адреса на управление на дружеството, като видно от чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. В този смисъл, за пощенския служител, доставящ пратката, не е налице задължение да издирва именно управителя на дружеството, за да извърши връчването, като то следва да се счита за редовно и когато е извършено на негов служител. В конкретния случай обаче, по делото не са налице данни относно лицето подписало известието за доставяне, като по този начин не може да бъде извършена проверка дали същото е служител на санкционираното дружество. Следва да се отчете, че тежестта за доказване на факта относно връчването на издадено наказателно постановление лежи върху неговия издател. Същият следва да установи, че е спазил предвидения в чл.58 от ЗАНН ред, което не е сторена в пълна степен, с оглед на което следва жалбата да се счита за редовна.

Правилни са и изводите на РС-Бургас относно наличието на основание за прилагане на абсолютната давност. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82. Първият урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата разпоредба не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден и в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, съгласно ал.3 образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. То е връчено и оспорено по реда, уреден в ЗАНН, не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 06.02.2013г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната  погасителна давност и той изтича на 06.08.2017г., тоест към настоящия момент същият  е изтекъл.

След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено, както правилно е преценил районният съд.

Следва да се посочи обаче, че  настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение.

На ответното дружество „Хелио-тур-с“ АД е била извършена проверката за спазване на трудовото законодателство на 17.01.2013г., за която е съставен протокол № 97/17.01.2013г.. С протокола по т.5 са дадени предписания на дружеството, в качеството му на работодател да изплати дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2012г. на лицето Б.Б., като е определен срок на изпълнение до 31.01.2013г.

На 09.07.2013г., 10.07.2013г. и 16.07.2013г. е извършена повторна проверка, при която е било установено, че възнаграждението не е изплатено в определения срок. За така установеното неизпълнение на даденото предписание е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и оспореното наказателно постановление. С наказателното постановление на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл.415, ал.1 от КТ, за неизпълнение в определения срок на даденото задължително предписание за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. на съответния работник в размер на 1 000 лева.

За конкретния случай, след изтичане на срока даден за изпълнение на предписанието, лицето е в нарушение и първият момент, от който нарушителят е известен е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като предписанията е следвало да бъдат изпълнени до 31.01.2013г., за административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на изпълнението на дадените от него задължителни предписания още на 01.02.2013г. (работен ден), съответно от тази дата може да се установи нарушението, като е досъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействие. Ето защо след като до 31.01.2013г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължиттателни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 01.02.2013г. и последният ден, в който трябва да се установи това бездействие е 01.05.2013г. В случая АУАН е съставен едва на 19.07.2013г., след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

Неспазването на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІХ-ти състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 873/22.06.2018г. постановено по н.а.х.д. № 1239/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.