ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2015, 25.02.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ІV Административен състав

На двадесет и пети февруари                   две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Радикова

Административно дело номер 2010 по описа за 2014 година

 

На именното повикване в 11:24 часа се явиха:

 

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А.Л.Б., редовно призована, се явява адвокат О., редовно упълномощена.

 

ЗА ОТВЕТНИКА ПО ОСПОРВАНЕТО Началник на РДНСК, Югоизточен район, редовно призован, се явява юрисконсулт К., редовно упълномощена.

 

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА К.Д.Т. – З., редовно призован, се явява лично и с адвокат С., редовно упълномощен.

 

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА С.К.Т., редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат С., редовно упълномощен.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

АДВОКАТ О.: Поддържам жалбата.

Смятаме, че е налице мълчалив отказ по повторното заявление. Налице е бездействие по жалбата след отмяната. След това жалбоподателят в настоящото производство отново е заявил искането си да бъде разгледана тази жалба. И по двете заявления има мълчалив отказ, но второто не представлява ново обжалване в никакъв случай. Когато и да се приеме, че е формиран мълчаливият отказ, то с оглед наличието на това бездействие с оглед влязло в сила решение, то е нищожно.

ЮРИСКОНСУЛТ К.: Оспорвам жалбата както като недопустим, така и като неоснователна.

Нямам доказателствени искания.

АДВОКАТ С.: Уважаема госпожо Председател, от името на доверителите ми оспорвам жалбата като неоснователна.

На първо място представям като доказателства и моля да бъдат приети решение № 8837/19.06.2012 г. по административно дело №6383/2012 г. на Върховен административен съд (същия съдебен състав, който се е произнесъл по прекратителното определение), който разглежда въпроса, свързан с решението по административно дело № 482/2009 г., като становището на Върховния административен съд е, че Административният съд е следвало по същество да реши въпроса какво става със самото разрешение за строеж, а не, както сега заявява, да се счита, че се връща на административния орган за повторно разглеждане. Делото е между същите страни.

Следващото решение е № 15165/18.11.2013 г., постановено по административно дело № 11790/2013 г. пак на Върховен административен съд, което е във връзка с молба на А.Б. за отмяна на предходното съдебно решение, която е неуважена. Доколкото колегата процесуален представител на жалбоподателя в днешно съдебно заседание разви тезата, че по нейно мнение мълчаливият отказ е нищожен, вероятно доколкото е в противоречие със съдебното решение, аз ще моля като доказателствено искане да се изиска и приложи по настоящото дело административно дело № 482/2009 г на Административен съд Бургас, доколкото в прекратителното определение на Върховен административен съд се коментира, че едва ли не следва да се счита, че с непроизнасянето по същество Административният съд по административно дело № 482/2009 г. видите ли е върнал преписката на административния орган, аз ще моля да се види дали има текст, отбелязване дали се връща. Ако е налице такова разпореждане за връщане и произнасяне, то тогава следва да се коментира наличието на мълчалив отказ.

АДВОКАТ О.: Противопоставям се на приемането като доказателства на представените решения, защото предмет на оспорването на това производство, спорът по което е решен с тези две произнасяния, става въпрос за една заповед за премахване на незаконен строеж. С каквито и мотиви да се постановени  тези решения, то не считам, че трябва да обвързват настоящия съд. Заповедта за премахване няма нищо общо с предмета на спора по настоящото дело.

 

СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателства по делото представените от пълномощника на заинтересованите страни решения на Върховен административен съд. Доколко същите са относими към конкретния спор, съдът ще преценя при постановяване на крайния си акт. Неоснователно е искането за прилагане към настоящото дело на дело №482/2009 г. по описа на Административен съд Бургас, тъй като не е спорно обстоятелството, че по това дело липсва разпореждане на съда за връщане на преписката за произнасяне на административния орган след постановяване на отменителното решение от Административния съд и потвърждаване на същото от Върховен административен съд. Предвид липсата на други доказателствени искания съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с административната преписка, както и представените от адвокат С. в днешно съдебно заседание решение № 8837/19.06.2012 г., постановено по административно дело №6383/2012 г. и решение № 15165/18.11.2013 г., постановено по административно дело № 11790/2013 г., и двете на Върховен административен съд.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ О.: Уважаеми административен съдия, моля да отмените обжалвания мълчалив отказ, като се съобразите с дадените с определението на Върховен административен съд указания относно това дължи ли административният орган произнасяне по жалбата на А.Б. срещу издаденото разрешение за строеж от 2009 г. В конкретния случай административният орган е дължал произнасяне, разглеждане на жалбата, предвид постановеното съдебно решение по административно дело № 482/2009 г. на Административен съд Бургас, с което заповедта му за потвърждаване на издаденото разрешение за строеж е отменена като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 177 АПК всякакви актове и действия на административния орган, които противоречат на влязло в сила решение, са нищожни.

В решението по административно дело № 482/2009 г. съдът е изложил съображения за противоречието на разрешението за строеж с материалния закон, т. е. приел е, че не са налице материалноправните предпоставки за издаването му. От онзи момент насам фактическата обстановка не се е променила, което означава, че административният орган е бил длъжен в крайна сметка да се произнесе по жалбата срещу основния административен акт съобразно мотивите на решението, с което неговата предходна заповед е била отменена.

ЮРИСКОНСУЛТ К.: Уважаеми административен съдия, по подадена жалба № 94-А-417 от жалбоподателката А.Б., административният орган се е произнесъл със заповед, с която е оставил в сила оспореното от жалбоподателя разрешение за строеж. По-късно с решение същата заповед е била отменена от съда. В тази връзка считам, че е неоснователно жалбата по строителното разрешение отново да бъде поставяна за разглеждане от административния орган. В този смисъл е и залегналото становище в мотивите в определение № 1555/17.09.2014 г. по административно дело 482/2009 г. на същия съд, влязло в сила. Моля да постановите решение  изцяло при съобразяване с мотивите на това определение.

АДВОКАТ С.: Уважаема госпожо Председател, от името на доверителите ми ще моля да постановите съдебен акт, с който по същество, доколкото имаме отменително определение на Върховен административен съд, да оставите жалбата без уважение като неоснователна. В случая не е налице мълчалив отказ на административния орган, първо, защото в днешно съдебно заседание изрично се заяви от процесуалния представител на жалбоподателя, че съдът при предходно разглеждане на делото, касаещо законосъобразността на разрешението за строеж и на заповедта на Началника на РДНСК, не е върнал преписката за повторно произнасяне на административни орган. В случая нямаме мълчалив отказ. Второ, с цялото ми уважение, както към настоящия съдебен състав, така и към Върховен административен съд, но ще си позволя да заявя следното: в конкретния случай очевидно никой не иска да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК. За първи път в моята скромна  практика при произнасяне по чл. 216 ЗУТ решаващият съд, в случая административният съд, дължи произнасяне както по заповедта на РДНСК, така и по същество по съответното разрешение за строеж. Ако липсва произнасяне, говорим за непълнота на решението, която може да бъде поправена по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Да не си затваряме очите! След като А.Б. е пропуснала в едномесечния срок да направи съответното искане за допълване на решението, тя да търпи негативите, а не моите доверители или РДНСК.

Моля да ми бъде предоставена възможност за писмена защита.

Претендирам разноски в размер, посочен в списък за разноските, който представям.

РЕПЛИКА НА АДВОКАТ О.: Смятаме че становището на заинтересованата страна представлява един опит да се игнорира изцяло съществуването на влязлото в сила решение за отмяна на заповедта на  Началника на РДНСК. Така или иначе това решение е факт. Както административният орган очевидно счита, така и заинтересованата страна, това решение е едно правно нищо и независимо, че контролният акт на административния орган е бил отменен, първоначалният акт не е бил отменен, жалбата не е била уважена.

Според нас този акт не е стабилизиран до произнасяне на административния орган.

 

СЪДЪТ предоставя възможност на страните в 14-дневен срок от днес да изложат допълнителни аргументи в писмен вид в подкрепа на застъпената от тях позиция по спора и обяви, че ще се произнесе в срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:45 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                      СЪДИЯ: