РЕШЕНИЕ

 

        477                            дата   13 март 2018г.                 град Бургас

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 22 февруари 2018 год.,   в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 200 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ю.А.М. *** против Решение № 1969/08.12.2017г., постановено по НАХД № 2539/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 349 от 09.05.2017г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което, на касатора, за нарушение и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години.

Съдебно решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при неправилно установена фактическа обстановка. По същество касаторът възразява, че не е осъществил вмененото му нарушение. Иска отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът М. е санкциониран за това, че на 17.01.2017г. е установен от контролни длъжностни лица към ЮИДП – гр.Сливен да ловува в землището на с.Миролюбово, на главен път за с.Изворище, като се движи извън населеното място с извадено и сглобено ловно оръжие марка „ИЖ“ успоредка, калибър 16 № 9318, без да притежава писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 088953/17.01.2017год., като на основание съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното наказателното постановление. Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на лицето на соченото основание. Наложеното административно наказание „глоба“ съдът е преценил за правилно определено, а наложеното наказание – отнемане в полза на държавата на оръжието, послужило за извършване на нарушението  – за определено във фиксирания от законодателя срок, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Решението е правилно.

Напълно се споделят мотивите на съда относно доказания факт на ловуване извън населеното място с извадено и сглобено ловно оръжие, без лицето да притежава писмено разрешително за лов. В нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, поради което и с оглед на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. За да е осъществен състава на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, следва безспорно да са установени материалните предпоставки, регламентиращи дейността по ловуване в тяхната кумулативност. В производството пред районния съд са установени всички правнозначими факти, от които безспорно се извежда заключение, че на посочените дата и място касаторът се е движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, тоест същият е ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, като е ирелевантно дали оръжието е било заредено или не. Не е спорно и обстоятелството, че касаторът не е имал разрешително за лов и в тази насока депозираните свидетелски показания са безпротиворечиви. Ето защо, следва да се приеме, че М. е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е бил санкциониран на соченото основание.

Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи относно неправилно установена фактическа обстановка. Правилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на лицата С. М. и А. М., тъй като същите се намират в родствена връзка със санкционираното лице, като това поставя под съмнение тяхната безпристрастност и обективност. Същевременно не може да бъде възприето соченото от тези свидетели, че към момента на установяване на нарушението са извършвали действия по охрана на язовира, тъй като самият С. М. в свидетелските си показания сочи, че той охранява язовира, като същият не е въоръжена охрана и при изпълняване на задълженията си не носи оръжие. В този смисъл по делото няма данни за обстоятелства, които в конкретния случай са наложили охраняването на язовира с оръжие, за да се кредитира това твърдение. Още повече, че не е установено, а и не се твърди санкционираното лице да осъществява дейност по охрана, като е житейски нелогично касаторът да носи оръжие, за да охранява обект, за чиято охрана отговаря чичо му. Обстоятелствата, че оръжието се е намирало у Ю.М. и е било извадено от калъф са достатъчни да обосноват извършването на административното нарушение по смисъла на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и извода за дейност по ловуване. В този смисъл е и самата разпоредба на закона, според която ловуване е налице, дори когато оръжието е извадено от калъф и не е заредено, тоест при посочените обстоятелства законодателя е презумирал извършването на лов. За него е необходимо писмено разрешително, с каквото лицето не е разполагало, поради което съставът на нарушението е доказан.

За процесното нарушение санкционната разпоредба на чл.84, ал.1 от ЗЛОД предвижда наказание от 50 до 400 лв., като в случая наказващият орган е определил санкцията около средния размер от 200лв. и в това отношение не се констатира несправедливост на наложеното наказание. 

Поради отсъствие на отменителни основания съдебният акт следва да се остави в сила, поради което Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1969/08.12.2017г., постановено по НАХД № 2539/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: