Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    2026               /09.11.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети октомври , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                          ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2009/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът П.Г. ***, е оспорил решение№ 880/22.06.2018г. постановено по АНД № 1457/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-000742/27.03.2017г. на началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 182,ал.1, т.6 от същия закон е наложена глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 20.11.2016г., около 12:14ч. на път Е-773, км 491, до бензиностанция „Ромпетрол” в посока кв.Ветрен, управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ ЕН2370ВХ със скорост 143 км/ч при разрешена в населено място до 90 км/ч, указана с пътен знак В-26. Скоростта е била установено със система „Muita Radar“ фабр. № 00209D32D4F9.

Касаторът твърди, че никога не е управлявал автомобила и че този автомобил фактически винаги е бил собственост на брат му Ц. С..

По делото е установено, че към датата на нарушението автомобилът се е водел собственост на Марийка Кръстева Савова, която съгласно удостоверение за наследници изх. № 14-322/01.02.2017г. е починала на 04.09.2016г. и е оставила двама наследници – касаторът П.С. и Ц. С. – нейни синове. След установяване на тези факти наказващият орган е представил на П.С. декларация по чл. 188 от ЗДвП, която е бланков образец. С нея П.С. е удостоверил, че на 20.11.2016г. в 12:14ч. автомобил с рег.№ ЕН2370ВХ е управляван от него. Декларацията е подписана на 12.01.2017г.

На 03.02.2017г. въз основа на данните от снимката, направена с техническата система „Muita Radar“, справката за собствениците на МПС и декларацията на П.С., е бил съставен АУАН с бланков № 549582 от същата дата, в който е описано нарушението и като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен на 02.03.2017г. лично на П.С., който го е подписал с възражение, че ще отнесе въпроса в съда.

Наказателното постановление е издадено на 27.03.2017г. и с него е ангажирана отговорността на П.С. за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 06.03.2018г. На същата дата Ц. С. е подписал декларация, представена пред Районен съд Бургас, според която автомобилът, описан в наказателното постановление, е управляван само от него еднолично и никога не е преотстъпван на някой друг, вкл. и на брат му П.С.. Ц. С. изрично е заявил, че на 20.11.2016г. той е управлявал автомобила в гр. Бургас, което можело да се види и от снимката на камерата, заснела автомобила.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Нарушението правилно е квалифицирано и установено по несъмнен начин. Ползването на технически средства за установяване на скоростта, с която се движат автомобилите е законодателно регламентирано в чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Не е налице нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като чл. 188, ал.1 от ЗДвП дава възможност на собственика на МПС да посочи лицето, което е извършило нарушението с неговия автомобил. Едва след изпълнение на тази процедура, следва да се счита, че извършителят на нарушението е открит и да се прилагат сроковете по чл.34 от ЗАНН. Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, в която изрично е посочил, че той е управлявал автомобила на датата и в часа, когато е извършено нарушението. Правилно е определена и санкцията, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП. С тези мотиви районният съд с обжалваното решение е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е правилно.

Касаторът оспорва факта, описан в това постановление, че той е управлявал автомобила. Както е посочил и районният съд в мотивите си, в процесния случай скоростта е установена от техническо средство, за това в момента на установяване на нарушението не може да се установи и нарушителят. По тази причина законът в чл.188 е регламентирал, че отговорност носи собственика на автомобила, освен ако той не посочи изрично на органа на кое лице го е предоставил, като го индивидуализира чрез три имена и данни от свидетелството му за управление на МПС. Други задължения да издирва действителния извършител органът няма. Възлага се на отговорност на собственика да посочи на кого е предоставил собственото си ППС.

В процесния случай от двамата съсобственици на автомобила П.С. и Ц. С., органът е съставил на първия поред в удостоверението за наследници, който е процесния касатор. Това не е процесуално нарушение, доколкото в такива случаи законът мълчи относно това, чия отговорност да ангажира, когато превозното средство, с което е извършено нарушението е съсобствено. След като е връчил на П.С. декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която ясно е изписан текста „в качеството си на собственик (ползвател) на МПС с рег.№…, декларирам, че на дата ..., около ...ч. автомобилът ми се управлява от ...”. Празните полета в декларацията следва да се попълнят от декларатора, който сам да посочи регистрационния номер на автомобила си, датата и часа на нарушението и името на лицето, на което е предоставил този автомобил. П.С. е попълнил декларацията на 12.01.2017г. и в нея ясно е заявил, че той е лицето, което е управлявало автомобила на 20.11.2016г. в 12:14ч.

Съдебният състав счита, че не може да се даде вяра на твърденията на касатора, според които е подписал декларацията с убеждението, че подписва документ, с който удостоверява, че е наследник на автомобила. Видно от съвсем краткия текст на декларацията, в нея не се съдържат никакви думи или изрази, които могат да въведат в такова заблуждение. В декларацията ясно е изписан посочения по-горе текст, който е кратък и ясен. От него няма как да се направи извод, че се декларират обстоятелства, свързани с наследствеността. За това съдът приема, че тези твърдения противоречат на логиката, като държи сметка за съдържанието на декларацията в бланковата й част, т.е. тази част, която предварително е изписана и отпечатана.

След като касаторът е депозирал декларация с такова съдържание наказващият орган не е разполагал с никаква друга възможност, освен да състави АУАН и наказателно постановление, с които да ангажира отговорността именно на П.С..

Неоснователно е твърдението, че автомобилът е собственост само на Ц. С.. По делото е представен договор за дарение на МПС, сключен на 01.02.2017г., според който П.С. дарява на Ц. С. собствената си ½ идеална част от лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № ЕН2370ВХ. Нарушението е извършено на 20.11.2016г. т.е. към датата на нарушението, която е меродавна за ангажиране на административнонаказателната отговорност, автомобилът е бил собственост на двамата братя при равни квоти.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение№ 880/22.06.2018г. постановено по АНД № 1457/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: