Р Е Ш Е Н И Е

 

  /18.07.2012 година, град Бургас,   

  

Административен съд – гр. Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 730/2012 година.

 

Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.214 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Екокарс” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя А.В.А., против заповед № ДК-02-ЮИР-34/28.02.2012 година на началника на Регионална дирекцията за национален строителен контрол – Югоизточен район.

С оспорения акт, началникът на РДНСК – Югоизточен район, е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж: „масивно стълбище”, находящо се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор 67800.8.295 по КК на гр.Созопол и попадащ частично в ПИ с идентификатор 67800.8.205, който е изключителна държавна собственост. За извършител на строежа е посочено дружеството - жалбоподател.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че за изграждане на „стълбище” ЗУТ не изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Твърди се още, че частта от „масивното стълбище”, която попада в ПИ с идентификатор 67800.8.205 – скали, не е извършено от жалбоподателя и дори тази част да е незаконно изградена, то това не прави незаконно цялото стълбище. Частта на строежа, която е изградена в собствения на дружеството жалбоподател имот – 67800.8.295 може да съществува, тъй като е било изградено за нуждите на собственика за придвижване в имота. Иска се заповедта да бъде отменена. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – началник на РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Държавата, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

След като съпостави доказателствата и доводите на страните по делото, съдът приема за установено следното:

Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 164, том XIX, дело № 46229/2002 година на Служба по вписванията при РС - Бургас (лист 11), „Екокарс” ЕООД, с ЕИК *** е собственик на ПИ с идентификатор 67800.8.295 (урегулиран поземлен имот II 8210 по плана на м. “Буджака”, землище на град Созопол).

Поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 по КК, представляващ скали, е изключителна държавна собственост и попада в Зона 1 по Плана за управление на защитена местност „Колокита”, утвърден със Заповед № РД-477/11.07.2001 година на Министъра на околната среда и водите.

С Разрешение за строеж № 308/27.09.2004 година (лист 23), издадено от главния архитект на община Созопол, на „Екокарс” ЕООД е разрешено изграждането на вилна сграда с РЗП – 374 кв.м. в УПИ № II 8210 по плана на местността “Буджака”, землище на град Созопол.

На 01.09.2011 година, работна група към община Созопол, извършила проверка на строителството в източната част на имота на жалбоподателя, при която установила, че в източната част на имота е изградена бетонова площадка с приблизителни размери 18.00/5.00 м. Върху южната част на площадката е изградена камина и помещение /кухня/ от зидове с каменна облицовка и дървен покрив. Кухнята, захранена с ел.енергия и вода, има приблизителни размери 4.90/2.90 м. В северната част е изградено процесното стълбище, осъществяващо връзката на площадката с двора на УПИ И 8210 м."Буджака", землище на гр.Созопол с приблизителни размери 1.00/3.20 м. Изградено е помещение /спалня/ с приблизителни размери 6.00/3.20 м. от масивна стена с каменна облицовка от север, дограма от изток и юг и дървена покривна конструкция. Обектите заемат площ от ПИ с кадастрални идентификатори 67800.8.210 и 76800.8.205 и са изградени без необходимите строителни книжа.

С писмо изх.№ 5-06-00-41/1/14.09.11 година (лист 20), община Созопол е уведомила РДНСК – Югоизточен район и областния управител на Бургаска област за установеното незаконно строителство.

Съгласно констативен акт № 218/09.12.2011 година (лист 17), съставен от служители на РДНСК – Югоизточен район, при проверка на процесния строеж – „масивно стълбище”, се установило, че същият е изграден и е собственост на „Екокарс” ЕООД, като е разположен върху посочените два поземлени имота. За същия не са представени строителни книжа. С оглед на установените факти, служителите са приели, че при изграждането на процесното стълбище са нарушени разпоредбите на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 от ЗУТ.

Съгласно констативен акт № 219/09.12.2011 година (лист 19), съставен от служителите на РДНСК – Югоизточен район, процесния строеж – „масивно стълбище” не съответства на предвижданията за начин на трайно ползване на ПИ с идентификатор 67800.8.205 по КК – скали, изключителна държавна собственост, като част от строежа попада именно в ПИ с идентификатор 67800.8.205. Същият е извършен без изискуемите строителни книжа. Според проверяващите, установените нарушения безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 т.2 от ЗУТ.

С писмо изх.№ СТ 430-00-033/12.01.2012 година (лист 16), началникът на РО „НСК” Бургас, РДНСК Югоизточен район е уведомил управителя на дружеството - жалбоподател за започнатото административно производство по реда на чл.225 ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа и е изпратил констативни актове № 218/09.12.2011 година и № 219/09.12.2011 година. Писмото е получено на 16.01.2012 година (лист 16 стр.ІІ).

В законоустановения 7 - дневен срок, възражения срещу констативните актове не са постъпили (лист 15).

Въз основа на констативните актове, като е възприел изцяло описаните в тях нарушения, началникът на РДНСК – Югоизточен район е издал процесната заповед № ДК-02-ЮИР-34/28.02.2012 година (лист 7). Същата е съобщена на управителя на дружеството на 06.05.2012 година с писмо изх.№ СТ-430-00-296 от 02.03.2012 година (лист 9).

Срещу заповедта, чрез административния орган, е подадена жалба с вх.№ ЮИР-Б-79-00-410/21.03.2012 година (лист 10). Жалбата е изпратена с пощенска пратка на 16.03.2012 година (лист 6).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.225, ал.1, във вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ това е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспорения акт е издаден от началник на РДНСК – Югоизточен район, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от със заповед № РД-13-297/14.12.2011 година (лист 8) на началника на ДНСК. При издаване на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби на закона, заповедта е мотивирана. В мотивите й органът е посочил, както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж, извършен без съответствие с действащият ПУП и несъответствие със Заповед № РД-477 от 11.07.2001 година на Министъра на околната среда и водите.

Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. За да намери приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите на нейния фактически състав. Съгласно чл.225, ал.2, т.1, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

В настоящият случай за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж – факт, който е установен в хода на административното производство, както от община Созопол, така и от служителите на РДНСК – Югоизточен район. От своя страна жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят тези констатации, нито в хода на административното производство, след като е бил уведомен, че такова е започнало, така и в хода на съдебното производство. Възражението в тази насока, изложено в жалбата, че за изграждане на „стълбище” ЗУТ не изисква строителни книжа е неоснователно.

Съгласно §5 т.38 от ЗУТ, "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

С оглед предназначението и начина на изграждане на процесното стълбище – осъществява връзката на площадка с двора на УПИ II 8210 (лист 21), съдът намира, че в процесния случай се касае за благоустройствено съоръжение, което по смисъла на цитираната разпоредба има качеството на строеж, който съгласно чл.225 ал.2 т.1 и т.2 следва да се квалифицира като незаконен, след като е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Възражението на жалбоподателя, че дори частта от изграденото стълбище, попадаща в имот – изключителна държавна собственост да е незаконно изградено, то не следва, че и останалата част, попадаща в частния имот е незаконно изградена, тъй като обслужва единствено собствениците му, е неоснователно. Независимо къде се намира незаконно изграденият строеж, след като е безспорно установено, че за същия няма налични, изискуеми по закон, строителни книжа, същият подлежи на премахване по установения в ЗУТ ред. Нещо повече, няма как един незаконно изграден строеж, да бъде частично премахнат и това от своя страна да санира липсата на строителни книжа за останалата част от него.

Жалбата следва да се отхвърли.

Установеният строеж е извън категорията І-V, включително, по смисъла на чл.215 ал.7 от ЗУТ във връзка с Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което и решението по настоящия съдебен спор е окончателно.

С оглед изхода на делото, в полза на РДНСК – Югоизточен район, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екокарс” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя А.В.А., против заповед № ДК-02-ЮИР-34/28.02.2012 година на началника на Регионална дирекцията за национален строителен контрол – Югоизточен район.        

 

ОСЪЖДА „Екокарс” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя А.В.А. да заплати на Регионална дирекцията за национален строителен контрол – Югоизточен район сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.

 

            Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ: