Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1105     23 юни 2014  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Евтимова

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                  2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 1 по описа за  2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.К.М. ***, против Решение № 2334/26.11.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 4312/2013 година по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-095/ 31.07.2013г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол” Югоизточна България, с което за нарушение по чл.56, ал.1 вр. чл.17, ал.1 от  Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА /  на Т.К.М. е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и на основание чл.90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 1 брой гумена лодка с 2 броя гребла, 20 метра мрежа с размер на окото 50 мм.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В касационната жалба твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона. Иска от съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление 02-095/ 31.07.2013г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол” Югоизточна България

Ответникът по касационната жалба – началник на отдел „Рибарство и контрол” Югоизточна България, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд – Бургас, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас с решение № 2334/26.11.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 4312/2013 година по описа на Районен съд - Бургас, е потвърдил наказателно постановление № 02-095/ 31.07.2013г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол” Югоизточна България, с което за нарушение по чл.56, ал.1 вр. чл.17, ал.1 от  Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА /  на Т.К.М. е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и на основание чл.90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 1 брой гумена лодка с 2 броя гребла, 20 метра мрежа с размер на окото 50 мм.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че фактическата обстановка, установена с акта и впоследствие възпроизведена  в наказателното постановление се потвърждава от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля П.. Изложил е мотиви, че Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.56, ал.1 ЗРА, вр. чл.17 ЗРА.

Санкцията е наложена на Т.К.М. за това, че на същата дата 17.02.2013г. в 18,30 часа в гр.Бургас, в акваторията на язовир „Мандра”, помпена станция на „Лукойл” е използвал един брой мрежен уред с дължина около 20 метра, размер на окото 50 мм. и гумена  лодка с гребла. Констатирано е, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов без разрешително в нарушение на чл.17, ал.1 ЗРА, като при проверката не е установено уловена риба.

За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 0000013406/17.02.2013г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че нарушението не се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията в сезиращата го жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Излагат се доводи, че Т.М. не е установен да извършва стопански риболов, че той не е субект на нарушението по чл.17, ал.1 ЗРА.

 

 

 Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

    От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че на 17.02.2013г. в 18,30 часа в гр.Бургас, в акваторията на язовир „Мандра”, помпена станция на „Лукойл” е използвал един брой мрежен уред с дължина около 20 метра, размер на окото 50 мм. и гумена  лодка с гребла. Изводите на съда относно релевантните за спора  факти се основават на подробен и задълбочен анализ на всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност и възприети според точното им съдържание от районния съд. Съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Д. и П. като обективни и непротиворечиви. Не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения при състявяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Нарушението е описано по идентичен начин в АУАН и в наказателното постановление, детайлно и ясно посредством всички индивидуализиращи го белези от обективна и субективна страна, като е налице съответствие между описанието му и дадената му правна квалификация от административнонаказващия орган. Мястото на извършване на нарушението е конретизирано, чрез посочване на точното местоположение на касатора на акваторията на язовир Мандра – помпената станция на Лукойл, в момента, когато е установен да извършва стопански риболов. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че М., без да притежава разрешително за това, е извършвал стопански риболов при хипотезата на §1, т.28, изр.второ ДР ЗРА в акваторията на язовир „Мандра”, тъй като е осъществявал риболов с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 ЗРА, а именно не повече от 3 броя въдици /пръчки/ за риболов с монтирани на тях до две куки /единични или двойни/. Ето защо, в случая, обстоятелството, че не е била уловена риба е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.56, ал.1 ЗРА. С оглед изложеното неоснователно е възражението на касатора, че не е извършвал стопански риболов.

Въз основа на прецизно установена фактическа обстановка в първоинстанционното производство, районният съд е обосновал правилен извод, че деянието, извършено от М., е съставомерно по чл.56, ал.1 ЗРА във вр.чл.17 ЗРА.  Неоснователно е възражението на касатора, че той не е субект на нарушението. Разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗРА, която е правно основание за ангажиране на отговорността му, предвижда налагане на наказание глоба от 1500.00 до 3000.00 лв. на лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17. Видно от формулировката на чл.56, ал.1 ЗРА и при двете й хипотези субект на нарушението е физическо лице като аргумент в подкрепа на това е обстоятелството, че разпоредбата предвижда наказание глоба. Съгласно разпоредбата на чл.17 ЗРА право да извършват стопански риболов във водите на Черно Море и река Дунав имат единствено юридически лица и еднолични търговци, при това след издаване на разрешително за стопански риболов и за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Безспорно е, че М. е извършвал като физическо лице стопански риболов в нарушение на императивната разпоредба на чл.17 ЗРА, без разрешително, с което е осъществил признаците от обективна и субективна страна на нарушението по чл.56, ал.1 ЗРА, за което е бил законосъобразно санкциониран на соченото правно основание.

Изводите на районния съд, че нарушението не представлява маловажен случай и че наложеното на М. наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието, изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Административнонаказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.90, ал.1 ЗРА, като е постановил кумулативно предвиденото в същата отнемане в полза на държавата на уредите, средствата и приспособленията за риболова в случаите на нарушения по чл.56, ал.1 ЗРА.

С оглед изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха сочените от касатора касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2334/26.11.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 4312/2013 година по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

                                                

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.