Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  421             11 март 2016  година                  град  Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти състав, в открито  заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                               

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

ЧЛЕНОВЕ: 1 Златина Бъчварова

                                                                      2.Атанаска Атанасова

Секретар С.К.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административно дело номер 19 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1  ЗАНН  във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Несебър, против решение № 415/27.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 470/2015г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 15-0304-001397/15 от 25.06.2015г. на инспектор при РУ-Несебър при ОД МВР Бургас, с което на И.М.Т., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., на основание чл.174, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 1 000.00 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.3 ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона. Моли съда да го отмени и да потвърди наказателно постановление № 15-0304-001397/15 от 25.06.2015г., издадено от инспектор при РУ-Несебър. Не представя доказателства.

Ответникът по касационната жалба – И.М.Т., чрез процесуалния си представител, твърди, че касационната жалба е неоснователна и моли за оставянето й без уважение. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Несебър да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд –Несебър, с решение № 415/27.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 470/2015г. по описа на съда е отменил наказателно постановление № 15-0304-001397/15 от 25.06.2015г. на инспектор при РУ-Несебър, при ОД МВР - Бургас, с което на И.М.Т., гражданин на Руската Федерация, на основание чл.174, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000.00 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.3 ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя - в хода на административнонаказателното производство не е назначен преводач на жалбоподателя, който не владее български език, а наказателното постановление е издадено в деня на съставяне на АУАН, като жалбоподателят е лишен от право да направи писмени възражения по акта и да представи писмени или веществени доказателства в тридневен срок от съставянето му. Районният съд е приел също, че с НП руският гражданин е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП за нарушение на чл.150 ЗДвП, т.е за нарушение, което не е установено с АУАН, в който деянието „не носи СУМПС“  е квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

И.М.Т., гражданин на Руската Федерация е наказан за това, че на 25.06.2015г. около 17:30 часа в град Несебър, улица Иван Вазов, до Почивна база „Булгартабак” посока село Равда управлявал лек автомобил „Хонда ХР” с рег.№ **, собственост на Г.С.Б. от град Бургас, след употреба на алкохол, установено с Алкотест Дрегер 7410+ № 0325, който отчел 0,61%, както и за това, че не носил свидетелство за управление на МПС. За така констатираните нарушения на руския гражданин е съставен АУАН № 793843/25.06.2015г., в който същите  са квалифицирани по чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, в който нарушенията са квалифицирани по чл.5, ал.3, т.1 и чл.150 ЗДвП.

Основното възражение на касатора е, че след съставяне на АУАН от РУ Несебър на Т. е осигурен преводач от руски език, който го е запознал със съдържанието на акта. Твърди се също, че тъй като нарушителят няма постоянен адрес на територията на РБългария, актосъставителят незабавно е представил акта на наказващия орган, съгласно чл.44, ал.4 от ЗАНН.

 Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

 Правилен е изводът на съда, че Т. е лишен от право да направи писмени възражения по акта и да представи доказателства в тридневен срок от неговото съставяне, тъй като наказателното постановление е издадено в същия ден, в който е съставен АУАН. Независимо, че в случая е налице хипотезата на чл.44, ал.4 ЗАНН, а именно руският гражданин е без постоянен адрес на територията на Република България, което е предпоставило съставеният акт да се предостави незабавно на наказващия орган, това не означава, че Т. е следвало да бъде лишен от правото да направи писмени възражения по акта, което на практика е резултат от издаването на наказателното постановление в същия ден като акта. Съгласно чл.44, ал.4, изречение второ от ЗАНН, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, следователно и в тази хипотеза законът изисква зачитането на това гарантирано от закона право на лицето, срещу което е образувано административно-наказателно производство.

В случая, освен обсъденото съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, е допуснато и нарушение на материалния закон при издаването му, в частта, в която руският гражданин е санкциониран за това, че не носи СУМПС. Такова е словесното описание на нарушението и в АУАН и в НП. Същото, обаче, неправилно е квалифицирано в НП вместо по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, по чл.150 ЗДвП, която предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Давайки неправилна правна квалификация на нарушението, АНО е подвел административнонаказателната отговорност на руския гражданин под неправилната санкционна разпоредба – чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение, което не е установено с АУАН, съответно не е описано в наказателното постановление, а именно, че не притежава СУМПС от съответната категория.

С оглед изложеното, като е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХIV– ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415/27.11.15г., постановено по административно- наказателно дело № 470/2015г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

                           

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           

 

                              2.