РЕШЕНИЕ

 

№ 630                   дата 16 април 2014 год.                гр.Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 24 март 2014 год.,

в следния състав:

 

                                                                                         Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: М.В.

Прокурор:…………………………….

 

разгледа адм. дело № 19 по описа за 2014 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „И Би Ес” ООД – гр.София, ж.к. „Гео Милев”, ул.”Николай Коперник” 21, вх.3, ет.2 против акт за установяване на задължение по декларация № АУ003742/03.07.2013г., издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от главен експерт в Дирекция „МПДТР” при община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-6641-0/1/30.10.2013г. на директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас, с който са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2011г. - само ТБО, 2012г. –  ТБО и ДНИ и за 2013г. – ТБО и ДНИ до размер на първата дължима вноска.

Жалбоподателят „И Би Ес” ООД оспорва установените в негова тежест задължения, като възразява, че актът е бил издаден при съществени процесуални нарушения, свързани с неговото ненадлежно връчване, което е ограничило възможността да изложат становище. Основните възражения на жалбоподателя са свързани  с това, че процесният акт е издаден въз основа на отменени правни норми от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Бургас, поради което счита установената ТБО за недължима и съответно за недопустимо да се претендира изпълнението на акта. Иска се отмяна на административния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна, като в тази връзка поддържа мотивите на горестоящия орган, видно от които, посочил е, че отмяната на текстовете от подзаконовия нормативен акт имат действие занапред, а установените задължения за такса битови отпадъци са дължими на годно към момента на възникването им правно основание.  

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, адресат на административния акт и депозирана в установения срок, но разгледана по същество е неоснователна.

            Против дружеството-жалбоподател „И Би Ес” ООД е издаден процесният АУЗД № АУ003742/03.07.2013г. от орган по приходите в община Бургас на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама”, за собствен на дружеството имот, находящ се в гр.***, като са установени задължения за ТБО за 2011г. в размер на 2581,69лв., ведно с лихва 476,78лв., ДНИ за 2012г. в размер на 408,38лв., ведно с лихва 13,31лв., ТБО за 2012г. в размер на 2957,21лв., ведно с лихва 253,42лв., ДНИ за  2013г. в размер на 204,19лв., ведно с лихва 0,11лв. и ТБО за 2013г. в размер на 1478,60лв., ведно с лихва 0,82лв. При оспорването по административен ред актът е потвърден от горестоящият административен орган с Решение № 70-00-6640/1/30.10.2013г., от мотивите на което става ясно, че задълженията за 2013г. касаят само размера на първата дължима вноска до 30.06.2013г. Органът е посочил, че актът е издаден на годно правно основание, като в тази връзка е намерил за неоснователни възраженията на дружеството, че задълженията са били определени въз основа на отменени разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги, прието от Общински съвет – Бургас.

            Актът за установяване на задължение по декларация е законосъобразен.

            В депозираната жалба жалбоподателят е очертал предмета на правния спор и той обхваща само дължимостта на задължението за ТБО. По отношение на установените задължения за ДНИ няма оспорване. Основните възражения на дружество, изложени както пред горестоящия административен орган, така и поддържани и пред съда, са относно  недължимостта на таксата за битови отпадъци, тъй като тя е била установена въз основа на отменените норми на чл.13, ал.2 и чл.13, ал.3, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги, прието от Общински съвет – Бургас (Наредбата). Не се оспорва дали услугите, включени в ТБО са били реално предоставяни от  общината и в този смисъл спорът не е фактически. Спорът е правен и касае приложимостта на материалния закон, въз основа на който са определени размерите на задълженията за ТБО и по-конкретно нормите на Наредбата, които определят начина на изчисляване на таксата. Актът не съдържа посочване на конкретните норми от Наредбата, въз основа на които органът по приходите е определил размера на задължението, но понастоящем правната уредба за начина на определяне на таксата се съдържа в разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от Наредбата, първата от които е относима жилищни и вилни имоти, а втората – за нежилищни имоти.  Съдът се запозна с действащата понастоящем Наредба -  http://www.burgascouncil.org/node/2405, като видно от чл.13, ал.2 (отм. с Решение №729/14.05.2012 г. по адм.д.№1521/2011 г. на Административен съд - Бургас, в сила от 10.01.2013 г., нова, Протокол №19/29 и 31.01.2013 г.) За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти , собственост на физически лица и предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения  и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, размерът на таксата се определя - пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота. Алинея 3 е със следното съдържание: За нежилищни имоти размерът на таксата се определя, както следва: 1.  За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – според количеството на битовите отпадъци в левове за година на стандартен съд; 2. (доп. Протокол №29/17 и 18.12.2009 г.; отм. с Решение №729/14.05.2012 г. по адм.д.№1521/2011 г. на Административен съд - Бургас, в сила от 10.01.2013 г., нова, Протокол №19/29 и 31.01.2013 г.)  За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване  - пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите - сгради, земя (за предприятия). Жалбоподателят счита, че административният орган е определил задължението въз основа на отменената с Решение № 729/14.05.2012г. по адм. дело № 1521/2011г. на Административен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 400/10.01.2013г. по адм. дело № 8358/2012г. на ВАС редакция на Наредбата, видно от която, преди отмяната, Наредбата е със следното съдържание: Алинея 2 -  За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на фирми, за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, размерът на таксата се определя - пропорционално /в промил/ върху данъчната оценка на имота. Алинея 3 -  За нежилищни имоти размерът на таксата се определя, както следва: 1.  За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – според количеството на битовите отпадъци в левове за година на стандартен съд; 2. (доп. Протокол №29/17 и 18.12.2009 г.)  За услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – пропорционално /в промил/  върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите - сгради, земя (за предприятия). Източник - http://www.burgascouncil.org/node/1507.

При определяне на задължението за такса битови отпадъци приложение следва да намери материалния закон, който е действал към момента, когато е възникнало и е било дължимо задължението. Това е правилото за действие на материалния закон във времето. В този смисъл, дори и актът да е издаден през 2013г. – не това е релевантния момент, спрямо който следва да се преценява приложението на материалния закон, регламентиращ начина на определяне на ТБО. Следва да се приложи този закон, който е регламентирал обществените отношения към момента на възникването им – за 2011г. и 2012г.  следва да се приложи отменената редакция на Наредбата.  По отношение на задължението за 2013г. следва да се приложи сега действащата редакция на Наредбата, приета с Протокол № 19/29 и 31.01.2013г. на Общински съвет – Бургас.  По същество обаче, анализът на правните норми на чл.13, ал.2 и ал.3, в двете им приложими редакции – отменената и действащата сочи, че по същество тяхното съдържание е идентично.  Сравнението показва, че е налице незначителна промяна в изказа, но по същество, като начин на определяне на таксата и базата, върху която тя се изчислява, разлика в двете уредби няма.  В този смисъл, по която и от двете разпоредби да е определено задължението на жалбоподателя, то като краен резултат и цифрово изражение би било идентично. 

На основание горните мотиви следва да се приеме, че не се констатира соченото нарушение на материалния закон, не са допуснати и съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура, актът е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и е в съответствие с целта на ЗМДТ. Неоснователно е възражението на страната, че поради ненадлежно връчване на акта е опорочена процедурата по неговото издаване. Действията по връчване на административния акт са относими към упражняването правото на жалба и са правнозначими за преценката за спазване срока на обжалване, но като действия, следващи издаването на акта, не влияят върху неговата законосъобразност.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,(

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И Би Ес” ООД – гр.София, ж.к. „Гео Милев”, ул.”Николай Коперник” 21, вх.3, ет.2 против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ003742/03.07.2013г., издаден от главен експерт в Дирекция „МПДТР” при община Бургас, потвърден с Решение № 70-00-6641-0/1/30.10.2013г. на директор на Дирекция „МПДТР” при община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: