Р Е Ш Е Н И Е

 

                 Номер 662              Година 25.04.2014                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Деян Петков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 199 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас срещу решение № 2456 от 04.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3932/2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на установеното деяние. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „УСМ Бургас” АД, гр.Бургас, ул.”Комлушка низина” №1, представлявано от А.Т.З. и Г.С.К., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна,  имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 02-02023885/17.06.2013г. на директор на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „УСМ Бургас” АД, ЕИК – 102056657 на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че от контролния орган е дадено задължително предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено трудово правоотношение, с което наказващият орган е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор следва да се разреши по исков ред пред граждански съд, доколкото не може с административен акт да се разрешават имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения. Съдът е преценил, че това обуславя нищожност на издаденото задължително предписание и след като не е изпълнило нищожен административен акт, санкционираното дружество не е извършило административно нарушение, тоест деянието не е съставомерно по чл.415 от КТ, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление, само на това основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на процесното наказателно постановление.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че липсва съставомерност на установеното деяние, доколкото към момента на даване на задължителното предписание трудовите правоотношения между санкционирания работодател и лицето Л. са били преустановени.

Наказателно постановление №02-02023885/17.06.2013г. с което е ангажирана отговорността на дружеството е издадено за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, съгласно която норма „който не изпълни задължително пред писание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.”. Следователно, определеният в тази законова норма състав на административно нарушение се изразява в бездействие относно изпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

 От събраните в административното и първоинстанционното съдебно производство писмени и гласни доказателствата се установява, че „УСМ Бургас” АД, не е изпълнило задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда, дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, с което е осъществило състава на нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ. Действително това предписание, касае изплащането на трудово възнаграждение на работник с прекратено трудовото правоотношение, но това обстоятелство не води до нищожност на предписанието, както е приел първоинстанционния съд, а до незаконосъобразност на същото, в който смисъл е и цитираната в съдебното решение практика на Върховен административен съд.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че даденото задължително предписание представлява приложена принудителна административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ. По делото няма данни протоколът за извършена проверка, с който е дадено задължителното предписание по т.9, да е обжалван по реда на чл.405 от КТ. Ето защо законосъобразността на даденото задължително предписание, следва да бъде  предмет на разглеждане в отделно производство по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.405 от КТ и не могат да се преценяват при оспорването на наказателното постановление пред съда. Задължителното предписание, доколкото не е отменено, е валиден административен акт и поражда всички, произтичащи от закона последици. Предписанието е влязло в сила, тъй като не е обжалвано, поради което то е задължително за неговия адресат и неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Същевременно, наличието или липсата на трудово правоотношение е обстоятелство, неотносимо към разглеждания спор, тъй като не е част от състава на разглежданото административно нарушение и касае законосъобразността на даденото задължително предписание, която законосъобразност както се посочи по-горе не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство, образувано по обжалване на издаденото на дружеството наказателно постановление.

С оглед изложеното, с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на „УСМ Бургас” АД, гр.Бургас на основание чл.415, ал.1 от КТ.

От процесуалния представител на санкционираното дружеството е направено искане за намаляне размера на наложената имуществена санкция към установения от законодателя минимум. Искането е основателно. Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Настоящия съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на търговеца следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, а именно 1 500 лева, който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 2456 от 04.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 3932/2013г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-02023885/17.06.2013г. издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на „УСМ Бургас” АД, гр.Бургас, ул.”Комлушка низина” №1, с ЕИК: 102056657 е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като определя размер на наложената имуществена санкция 1 500 лева. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

                            

                                                                                                          2.