Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1597

 

гр. Бургас, 25.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1995/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „БОНОЙЛ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, Иван Вазов № 2, ет.1, ап.офис 1, представлявано от управителя В.М.Т.против Решение № 63/02.07.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С180028-023-0002223/18.06.2018 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Ямбол. От съда се иска отмяна на решението и постановлението, като са изложени съображения за незаконосъобразност. Иска се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от съуправителя В.М.Т.и юк. В. Р. М., който поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът  - Директор на ТД на НАП - Бургас, се  представлява от ст.юк. Евгени Е., който счита подадената жалба за неоснователна, а издаденото решение на НАП за мотивирано и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02002818002448-039-002/15.06.2018 г., главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, в качеството на ръководител на ревизия на „БОНОЙЛ“ ООД, възложена със заповед № Р-02002818002448-020-002/12.06.2018 г. е сезирал териториалната дирекция с искане за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията. Като мотиви, поради които се налага предприемането на мерките за предварително обезпечаване е посочено, че през ревизирания период дружеството е декларирала осъществен ВОД по чл.7. ал.1 от ЗДДС, в резултат на които не е начислил ДДС, на основание чл. 53. ал. 1 от ЗДДС към следните контрагенти:

-ВОД към PARGASH PARGASH SHAM с VIN № EL*** в размер на 3551144.73лв.;

-ВОД към SINGH CiURMEET KARNAIL с VIN № EL*** в размер на 1003391.72лв.:

-ВОД към SARL ASTRA DISTRIBUTION с VIN № FR60823545439 в размер на 652100.69 лв.

          Посочено е също така, че е получена информация от системата за бърз обмен и ранно предупреждение EUROFISC, съгласно която PARGASH PARGASH SHAM с VIN № EL*** и SINGH GURMEET KARNAIL c VIN № EL*** се явяват липсващи търговци.

          В ТД на НАП Бургас е получена молба за административно сътрудничество от Франция на основание чл. 7 от регламент (ЕС) № 904/2010 за предоставяне на информация за дружеството SARL ASTRA DISTRIBUTION с VIN номер FR60823545439. Същевременно ни информират, че същото не е подавало никакви данъчни декларации и в частност по ДДС.

По искането е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С180028-023-0002223/18.06.2018 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с което публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас е наложил обезпечителни мерки – запор върху притежаван от дружеството товарен автомобил марка VOLKSWAGEN, per. № У 5585АТ, рама № WVGZZZ5NZJW316267, двигател № DFG383973, година на производство 2017г., мощност 110 kw, с балансова стойност 0.00 лева, както и запор на банкова сметка *** „Алианц България"АД, BIC ***.26 лв. В мотивите на постановлението е посочено, че запорът се налага за обезпечаване на очакваното публично вземане на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Постановлението е връчено на управителя на дружеството на 21.06.2018 г., видно от известие за доставяне и е обжалвано пред директора на ТД на НАП – Бургас с жалба вх. № 7270/26.06.2018 г.

В обжалваното Решение № 63/02.07.2018 г., директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че към дата на произнасянето се извършва ревизия, възложена със заповед № Р-02002818002448-020-002 от 12.06.2018г. със срок до 19.09.2018 година. Ревизията е назначена във връзка с получена молба за административно сътрудничество от Франция на основание чл.7 от регламент (ЕС) № 904/2010 г. за предоставяне на информация за дружество SARL ASTRA DISTRIBUTION с VIN № FR60823545439. Това дружество не е подавало никакви данъчни декларации отнасящи се до ДДС. Посочено е, че от П. И. Г., на длъжност главен инспектор по приходите/ГИП/, в качеството му на ръководител на ревизия е направена преценка, че предполагаемия размер на задължения ще бъдат 1 093 687.26лв., от които главница - 1 041 327.44 лв. и лихва - 52 359.82 лева. Въз основа на тази констатация с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на дружеството вследствие на които събирането на задълженият за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията ГИН е направил искане №Р-02002818002448-039-002/ 15.06.2018г. към публичния изпълнител за налагането на предварителни обезпечителни мерки, като са преповторени мотивите му. Изрично е посочено, че при извършена проверка в информационната база данни на НАП и имотен регистър ИКАР, е установено, че дружеството няма недвижими имоти, притежава 1 бр. товарен автомобил и има открити банкови сметки в ТБ„Алианц България" АД и ТБ „Райфайзенбанк" АД. Ето защо, предвид особено големия размер на предполагаемият дълг от 1093687.26лв. и липса на достатъчно активи, които да го обезпечат, е наложен запор върху притежавания от дружеството товарен автомобил, за чиято балансова или застрахователна стойност няма данни и запор на една банкова сметка *** „Алианц България"АД. Посочено е, че дружеството има открити още 3 сметки в същата банка и 3 сметки в ТБ „Райфайзенбанк"АД, които не са запорирани, за да не се възпрепятства дейността му. Направен е извод, че публичния изпълнител е предприел необходимите мерки спазвайки разпоредбите на ДОПК за осигуряването на събирането на предполагаемите публичните държавни вземания, след приключване на извършваната ревизия на дружеството. Към тези предварителни обезпечителни мерки се е подходило, тъй като е липсвала друга алтернатива пред органа по приходите, с която да бъде защитен фиска на Р.България. На основание чл.121.ал.3 от ДОПК размера на наложената ПОМ е съобразен с размера на предполагаемите публичните държавни вземания, за да не бъде възпрепятствана дейността на „БОНОЙЛ"ООД. Предварителната обезпечителна мярка е наложена по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и с действията си той не е ощетил данъчно задълженото лице.

Решението е връчено на М. М. Т. – един от двамата управители на дружеството на 19.07.2018 год., като жалбата, адресирана до Административен съд Бургас е подадена на 25.07.2018 год.

При така установените факти, съдът намира, следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок, при спазване на принципа за задължително оспорване на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по административен ред, съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

Обжалваното Решение на директора на ТД на НАП - Бургас, е издадено от компетентен орган - титулярят на длъжността. Решението е издадено и в кръга на предоставените правомощия на този орган - по чл. 197, ал. 1 ДОПК, като не са допуснати съществени нарушения на формата му или по процедурата по издаването му. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП - Бургас, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК предварителни обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизия или при издаване на ревизионен акт, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. По правното си естество предварителното обезпечаване на вземане, уредено в чл. 121 от ДОПК, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно бъдещо, все още неустановено по основание и размер, вземане. От това на първо място следва, че основателността на тези процесуални действия пряко зависи от вероятната дължимост на въпросното вземане, която ще бъде установена в текущото ревизионно производство. Налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на ревизираното лице и то въз основа не на окончателно установено по основание и размер вземане, а на предполагаемо бъдещо такова. Поради тази причина, законодателят е предвидил определени предпоставки и критерии във връзка с приложението на обсъждания институт. Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника годни да удовлетворят публичния взискател. Ето защо в чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Действително обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане. Следва обаче да е налице съответствие между същата и справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване на длъжника. Това произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от което е и събирането на публичните вземания. Касае се за принципа на съразмерност залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК /приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство/. Съдържаните на посочения принцип се свежда до упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и нЕ.ото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. И накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на този принцип е и правилото залегнало изрично в нормата на чл. 195 ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините.

В настоящия случай искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки е направено в хода на ревизионно производство. Видно от самото искане ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002818002448-020-002 от 12.06.2018 г., като искането е направено три дни след тази дата – на 15.06.2018 год. На първо място,  съдът намира, че за това време органите по приходите не могат да направят обоснован извод за наличието на задължения по вид и размер, още повече че обхватът на ревизията и видът на задълженията не е посочен в нито един от представените документи. Извод в тази насока не може да бъде направен и поради липсата на заповедта за възлагане на ревизия. Не става ясно и дали и кога тази заповед е била връчена на ревизираното дружество, за да се направи преценка дали искането за налагане на обезпечителни мерки е изготвено преди връчването на заповедта или след това. На второ място, следва да се посочи, че в Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не е посочена стойността на запорираното имущество и наличието на парични средства по запорираната банкова сметка ***. Т.е., в конкретния случай публичният изпълнител е предприел мерки за издирване имуществото на длъжника, върху което да наложи процесните предварителни обезпечителни мерки, но не е установил стойност на това имущество, в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК. Поради това и в процесното ПНПОМ не е посочена стойността на запорираното имущество и наличието на парични средства по запорираната банкова сметка, ***змерността на наложеното обезпечение, което има за резултат немотивираност на наложеното обезпечение. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК, което обуславя незаконосъобразност на разглежданото постановление.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е постановено при липса на предпоставките, които закона изисква и горестоящия административен орган – директор на ТД на НАП Бургас е следвало да го отмени с обжалваното решение. След като последният орган е достигнал до обратният резултат, това решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него постановление на публичния изпълнител.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса, както и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно §1 във връзка с чл.7 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, или общо 350 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, Бургаският административен съд, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 63/02.07.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  изх. № С180028-023-0002223/18.06.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ наложените с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180028-023-0002223/18.06.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас предварителни обезпечителни мерки.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП - Бургас да заплати на „БОНОЙЛ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, Иван Вазов № 2, ет.1, ап.офис 1, разноски по делото в размер на 350  (триста и петдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                             СЪДИЯ: