Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1085           от 19.06.2014г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

      Председател: Станимир Христов

                                                                               Членове:   1. Павлина Стойчева

              2. Любомир Луканов

 

при секретаря С.А. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 198 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас срещу Решение № 2458/04.12.2013г., постановено по НАХД № 3929/2013г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-02023882/17.06.2013г., издадено от касатора за нарушение на чл. 415, ал.1 от  Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, като на „УСМ Бургас” АД, гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник.

Ответникът - „УСМ Бургас” АД, гр.Бургас, ул. ”Комлушка низина” № 1, представлявано от Г.С.К. - управител, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като намира за правилна преценката на районния съд, че не е налице извършено административно нарушение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

 Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „УСМ Бургас” АД против Наказателно постановление № 02-02023882/17.06.2013г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” за нарушение на чл. 415, ал. 1 от  КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че в  случая като е дал предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по едно прекратено трудово правоотношение, автора на предписанието Д ”ИТ-Бургас” е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като този спор следва да се разреши по исков ред пред граждански съд. Инспекцията по труда не може с административен акт да разрешава имуществени спорове между работници и работодатели по прекратени вече трудови правоотношения. Този порок е дотолкова съществен, че обуславя нищожност на издаденото задължително предписание. След като не е изпълнило нищожен административен акт, санкционираното дружество не е извършило административно нарушение, деянието не есъставомерно по чл.415 от КТ

 

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Настоящата съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на процесното наказателно постановление, като счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, на посоченото основание.

След извършена проверка от Дирекция ”Инспекция на труда” гр.Бургас е констатирано, че „УСМ Бургас” АД в качеството си на работодател, не е изплатило в установения срок, уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2011г. на И.Г.Л., в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл.270, ал.2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съответно в нормата на чл. 270, ал. 2 от КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В процесния случай трудовото правоотношение между работодателя „УСМ Бургас” АД и И.Г.Л. е прекратено към момента на проверката и издаване на задължителното предписание. Дадени са задължителни предписания на търговеца да отстрани констатираното нарушение като изплати в срок до 18.03.2013г., възнаграждението на Л. за месец март 2011г. При последваща проверка служителите на Д „ИТ” – Бургас установили, че към 18.04.2013г. задължителното предписание не е изпълнено. Деянието е квалифицирано от длъжностните лица като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, за което е съставен акт и е издадено наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. Неизпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган, е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 415, ал. 1 от КТ глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 10 000 лева. В настоящия случай, по делото е установено, че ответника по касацията не е изпълнил дадените му задължителните предписания, относно трудовото възнаграждение на И. Л. за месец март 2011г., с което е осъществил фактическия състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Задължителното предписание, доколкото не е отменено, е валиден административен акт и поражда всички, произтичащи от закона последици. Приложената от контролния орган принудителна административна мярка, която не е обжалвана или редът за обжалването й е изчерпан, е задължителна за лицето, по отношение на което е наложена, и неизпълнението й е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Като не е преценил това обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което не съществува пречка да се разреши по същество.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на първоинстанционния районен съд относно константната практика на ВАС, касаеща дадени предписания при прекратено трудово правоотношение. Безспорно цитираните съдебни актове на ВАС са факт, но следва да се отбележи, че в мотивите на същите са развити подробни доводи, съгласно които в случай на прекратено трудово правоотношение, дадените задължителни предписания за изплащане на трудово възнаграждение са незаконосъобразни, а не както твърди районния съд нищожни. С оглед на това и предвид тези мотиви на ВАС, незаконосъобразните предписания е следвало да бъдат отменени по предвидения процесуален ред след надлежно проведено производство по тяхното оспорване. В случай, че същите не са били оспорени в законоустановения срок и по предвидения ред, същите съставляват стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение.

Безспорно е установено, че от деянието на касатора не са настъпили вредни за работника преки последици, поради което размера на наказанието, наложен от административния орган трябва да се редуцира към установения от КТ минимум, който в случая се явява справедлив. Предвид  изложеното, решението трябва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление като на дружеството се определи имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 2458/04.12.2013г., постановено по НАХД № 3929/2013г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 02-02023882/17.06.2013г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-02023882/17.06.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция, наложена на „УСМ Бургас” АД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Комлушка низина” № 1, представлявано от управителя Г.С.К. от 2 000 лева на 1 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           

 

 

 

         2.