Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1897

гр. Бургас, 29 октомври  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

          АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Б. Н. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 1986/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж.В.В., в качеството на кмет на Община Камено против решение № 756/08.06.2018г., постановено по н.а.х.д. № 612 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас. С решението е потвърдено  наказателно постановление № 11-01-329 от 16.01.2018 г., издадено от директор на АДФИ гр. София, с което на Ж.В.В., в качеството на кмет на Община Камено,  на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, е  наложена глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл. 64 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите/Наредбата/ ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г./

Касаторът счита, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поради това иска отмяната му и отмяната на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответника не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас счита, че  първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Наведените от касатора възражения, този състав на съда намира за неоснователни.

Съдът приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на чл. 28  от ЗАНН, както правилно е приел първоинстанционният съд. Нарушението е на просто извършване, т.е. съставомерността му не е предпоставена от определен резултат. По делото липсват доказателства, които да характеризират нарушителя, като такъв с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с други лица, санкционирани за същото нарушение. Още повече, че наложената санкция е на минимума, предвиден от закона.

Релевантните за спора факти са правилно установени.

По делото е доказано, че санкционираното лице, в качеството му кмет, не е изпълнило задълженията, вменени му с нормата на чл. 64 от Наредбата, за което по силата на чл.65 от същия нормативен акт, следва да носи отговорност.

Конкретното задължение е да осъществява контрол, като законодателно са уредени и някои от възможните форми за осъществяване на такъв-   да изисква от превозвачите и възложителите на превозите допълнителна информация или осигуряване на достъп до такава на оправомощени лица от общинската администрация за удостоверяване на размера на заявената за съответния период сума за компенсиране за извършени превози с ценови облекчения – копия от сключени договори за обществен превоз на пътници, маршрутни разписания, ценоразпис на предлаганите услуги, регистър за издадените безплатни и по намалени цени карти и други превозни документи.

В случая нито една от тези форми не е била реализирана. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, евентуалното наличие на конфликт между Общината и превозвача, не освобождава кмета от задължението му да положи дължимата грижа и да осъществи контрол. По делото липсват дори индикации в подобна насока.

Неотносимо към спора е твърдението на касатора, че към момента на проверката между Общината и превозвача е бил висящ съдебен спор, с предмет оспорване на резултати от проведен конкурс за възлагане на превози по одобрени маршрути от общинската транспортна схема. Фактът на упражняване на признати от закона права- в случая право на съдебно оспорване, не може да освободи касатора от изпълнение на задължение по вече възникнало и неприключило правоотношение.

Не може да се приеме и че същият е освободен от задължението да изисква информация от превозвача, с аргумент че последният не е представил такава при поискване от контролен орган.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че районният съд е постановил решение, при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 756/08.06.2018г., постановено по н.а.х.д. № 612 по описа за 2018г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: