Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 27 юли 2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на шести юни през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 197 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.К.У. против ревизионен акт №02-1101279/25.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 9/10.01.2011 година на Директора на дирекция  „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.2010г.-31.08.2010г., общо в размер на 59 790,81 лв. и лихви за забава общо в размер на 5 099,75 лв.

Жалбоподателят намира ревизионния акт за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните норми. Твърди, че констатациите в мотивите му, в ревизионния доклад и в потвърждаващото го решение не са съобразени с представените в хода на ревизията доказателства, които не са преценени в тяхната съвкупност от органите по приходите, а са тълкувани превратно от тях. По подробно изложени в жалбата съображения в тази насока моли съдът да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Станчев, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски. В срока за постановяване на съдебен акт представя допълнителни писмени бележки.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП,  чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че законосъобразно с оспорения акт е отказано да се признае право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от „Полифийлд Груп” ЕООД и „МУ – Рихманс” ЕООД, предвид липсата на доказателства за реалност на доставките.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаряща на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Видно от обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт, ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните периоди и с корпоративен данък по ЗКПО за 2006г., като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правните му изводи. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

 По отношение определените задължения по ЗДДС с ревизионния акт, съдът намира следното от фактическа страна:

С ревизионния акт на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за данъчен период от 01.07.2010г.-31.07.2010 г., по фактури, издадени от „МУ – Рихманс” ЕООД гр. Хасково с №№ 7/09.07.2010 г. и 8/12.07.2010 г., с предмет „СМР по договор от 26.04.2010 г.”, поради това, че доставчикът няма капацитета да извърши възложената работа, респ. не е налице реална доставка по тези фактури. С аналогични аргументи е отказано и право на признаване на данъчен кредит за данъчни периоди 01.07.2010г.-31.07.2010 г. и 01.08.2010г.-31.08.2010 г. по издадени от „Полифийлд Груп” ЕООД гр. Стара Загора фактури с №№ 7/21.07.2010 г.; 8/23.07.2010 г.; 11/28.07.2010; 14/31.07.2010; 38/12.08.2010 г. и 40/15.08.2010 г.

І. По отношение на непризнаване на данъчен кредит по фактури с издател „МУ – Рихманс” ЕООД.

В хода на ревизионното производство от този доставчик са били изискани доказателства за реалността, на отразените във фактурите стопански операции – извършени СМР и ремонтни работи, които в определения срок не са били представени.

За доказване реалността на сделките ревизираното лице – „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, е представило договор за извършване на отделни работи от 26.04.2010 г. и приемо-предавателен протокол за извършените СМР дейности за периода 26.04.2010г.-05.07.2010 г.

Според посочения договор, възложителят „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД възлага, изпълнителят му „МУ – Рихманс” ЕОД приема да извърши цялостен ремонт и строително-монтажни дейности и боядисване на покрива на зърнобаза с. Оризово, област Стара Загора, включваща: 5 халета, административна битова сграда и сграда за обслужване на кантара, състояща се от две стаи, със застроена площ 7 000 кв.м., както и възстановяване на водопровода и ел.захранването. Договорено е, че за реализиране предмета на договора възложителят ще заплати цена, в размер на 55 000 лева, като изпълнението на договорено следва да бъде извършено до 05.07.2010 г. Уточнено е, че плащането се извършва след издаване на фактури за изграждането на строителния обект, в т.ч. и строителните материали, бои и други необходими.

За удостоверяване на извършената по договора работа между страните впоследствие е бил подписан приемо-предавателен протокол, в който са посочени видовете извършени дейности, единична стойност и обща стойност.

На 09.07.2010 г. и 22.07.2010 г. изпълнителят по договора е издал на възложителя фактури, в които общо е посочено, че се издават съгласно договор от 26.04.2010 г. и на отделен ред във всяка фактура са посочвани обектите, по отношение на които е извършван ремонт и стойността на този ремонт.

Ревизиращият орган не оспорва, а впоследствие и в хода на съдебното производство при извършена от вещото лице проверка е установено, че фактурите, издадени от този доставчик са осчетоводени при жалбоподателя, съобразно изискванията на закона. Вещото лице освен това е установило, като и това обстоятелство не е оспорено от ответника, че плащанията по процесните две фактури са извършени в брой, както на данъчната основа, така и на ДДС.

Предвид обстоятелството, че доставчикът „МУ – Рихманс” ЕООД не е представило на ревизиращия орган, изисканите от последния документи, е била извършена служебна проверка в електронните масиви на НАП. При тази проверка е било установено, че за периода 01.01.2010г.-31.08.2010 г. няма отразяване на покупки в дневниците на покупките на този доставчик. Според данни от годишния отчет за 2009 г. – счетоводен баланс към 31.12.2009 г., това дружество няма никакви материални запаси и ДМА. Отделно е установено, че от датата на регистриране на дружеството до момента на извършване на проверката по трудов договор е било назначено само едно лице на длъжност „продавач-консултант”.

Наред с това е извършена проверка в Агенция по вписванията за дружеството „МУ – Рихманс” ЕООД, при която е установено, че същото е учредено на 17.10.2008 г. от Д.С.Ф.. На 01.12.2008 г. дяловете са прехвърлени на М.К.Ч., а на 23.02.2009 г. отново дяловете са били прехвърлени на А.Т.Х..

При тези факти органът по приходите е приел, че нито една от страните не е представила доказателства относно реалността на осъществените доставки от този доставчик, а в ревизионния доклад е посочено и че по принцип не се оспорва факта, че доставки на такива услуги действително е имало. Изводът за липса на реалност на доставката е формиран в резултат на установената според ревизиращия орган липса на технически потенциал у доставчика за извършване на фактурираната работа, предвид липсата на кадрова обезпеченост и липсата на отчетни документи за извършени за периода доставки от това дружество, както и на липсата на такива отчетни документи за техническа обезпеченост.

Затова органът по приходите е намерил, че след като не са налице доказателства за реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което без съмнение е условие за възникване на право на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, то начисляването на данъка по фактурите е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е отказал да признае право на данъчен кредит в размер на 11 149 лева.

С оглед изложените факти, които не са спорни между страните, съдът приема, че ревизионният акт в тази му част, е издаден при неправилно приложение на закона.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС сочи, че данъчен кредит е сумата на датата, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Същевременно разпоредбата на чл. 113 предвижда задължение на доставчика да издаде фактури за извършената от него доставка на стока или услуга, като законът с чл. 114 предвижда задължителни реквизити за фактурата, които следва да бъдат налице, за да приемат за установени фактите, посочени в нея.

Анализът на тези норми предпоставя извод, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, то получателят по сделката следва да притежава валиден документ, който да удостоверява извършването й, така че да може да се направи извод, че получената стока или услуга са облагаеми доставки. Отделно от това следва да не е налице и някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл.70 ЗДДС.

В настоящия случай, с оглед естеството на доставката, в хода на ревизионното производство ревизираното лице е предоставило всички документи, които се намират у него и които могат да докажат получаване на доставката, за която са издадени фактурите. Представен е договор, въз основа на който са издадени фактурите, приемо-предавателен протокол. Не се оспорва от ревизиращият орган и че такава доставка е била извършен. Не на последно място ревизираното лице е представило и фактури, които отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС.

С ревизионния акт не е оспорено, че фактурите са отчетени при дружеството-жалбоподател в съответствие с изискванията на закона.

Основен аргумент да бъде отказано право на данъчен кредит по издадените фактури е, че дружеството-доставчик не е било намерено на адреса му за кореспонденция и не е представило на ревизиращия орган изисканите от последния документи. Този факт между другото е потвърден и от заключението на назначената в хода на съдебното дирене съдебно-икономическа експертиза.

Съдът намира обаче, че само от факта, че дружеството-доставчик не е намерено на адреса за кореспонденция не може да бъде обоснован извод за липса на реалност на извършената доставка. Не представляват доказателства в този смисъл и служебно установените от ревизиращия орган факти относно техническата и кадрова обезпеченост на дружеството. Последните могат да бъдат приети като индиция за допуснати нередности от страна на това дружество, но те в никакъв случай не са доказателства за това, че доставката не е извършена. Задължение на ревизиращия орган е при съмнение да бъдат извършени всички възможни и допустими проверки, за да се установи дали дружеството-доставчик е работило само΄ за изпълнение на договора, дали е ползвало подизпълнители и дали в крайна сметка е проявило недобросъвестност или е извършило измамни действия по отношение на жалбоподателя при сключването на договора.

В тази връзка в редица свои решения Съдът на Европейския съюз посочва, че нормите на директива 2006/112/ЕО не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне от данъка върху добавена стойност, на който е лице-платец, дължимият или платен данък за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършения от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата. Този съд изрично по съединени дела С-80/11 и С-142/11 посочва, че доколкото отказът да се признае право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа  на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава това право на приспадане, е данъчна измама.

По спора данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което всъщност да обоснове законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит.

Както бе посочено по-горе, настоящият жалбоподател в хода на ревизионното производство е представил всички доказателства, които според естеството на доставката следва да се намират при него и да удостоверят реалното й извършване. Не може правото на приспадане на данъчен кредит да бъде отказвано само защото ревизиращият орган не е успял да намери доставчика по сделката и защото в резултат на извършени от този орган служебни проверки у него са се появили съмнения за недобросъвестност на този доставчик.

Дори когато при извършване на проверка се констатират данни за евентуални нарушения, то ревизиращият орган може да откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит на задълженото лице само когато установи според обстоятелствата, че това лице, въпреки че след като е положило необходими усилия в рамките на добрата търговска практика и е могло да се убеди, че с действията си съконтрагентът му цели да извърши данъчна измама, е взел решение да сключи съответната сделка със съзнанието, че с това си поведение способства за извършването на измамата.

В настоящия случай не са установени такива обстоятелства и не са ангажирани доказателства не само, че не е извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, но и такива, които да индикират недобросъвестност от страна на жалбоподателя както с оглед изпълнение задълженията му по сключения договор с доставчика, така и с оглед поведението му към ревизиращите органи.

Затова, съдът намира, че неправилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по посочените по-горе фактури.

ІІ. По отношение на непризнаване на данъчен кредит по фактури с издател „ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД.

Органът по приходите, предвид необходимостта от преценка за наличие на предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от посочения доставчик, е изискал от него и от ревизираното лице доказателства за реалността на отразените във фактурата стопански операции – продажба на рапица и пшеница.

В резултат на това, по пощата  при ревизиращия орган в отговор на искането, отправено до доставчика, са били представени процесните фактури, данни за предходни доставчици на стоката, банкови извлечения и писмени обяснения. Документите са представени без да е указано кое е лицето, което ги представя и в какво качество извършва това.

От своя страна ревизираното лице е представило копие от фактурите, декларации от търговец на зърно и добра земеделска практика, както и кантарни бележки, които удостоверяват заприхождаване при ревизираното лице на стока, идентична с посочената по процесните фактури. Ангажирани са и доказателства, че такава по вид стока е била доставена и до базата на клиент на ревизираното лице.

Във връзка с установяване реалността на доставките, ревизиращият орган е установил, че фактурите са включени в дневника на продажбите и в справките-декларации по ДДС на дружеството доставчик за съответния данъчен период. Установено е и, че това дружество към датата на издаване на фактурите е имало назначено на трудов договор едно лице на длъжност „оператор – въвеждане на данни в компютър”. Нама данни за наличие на техническа обезпеченост.

Предвид постъпилите по пощата обяснения от управителя на доставчика, в които е посочено, че обективно е невъзможно представяне на изисканите документи, тъй като същите са иззети от ОД „Полиция” гр. Стара Загора, с протокол, чийто номер е посочен, в хода на ревизията е извършена проверка на това обстоятелство. Установено е, че действително срещу лицето, което е представител на дружеството доставчик е образувано досъдебно производство за извършено в периода от 01.01.2008 г.-31.12.2010 г. престъпление по чл. 321, ал. 2 във връзка с чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, в съучастие с различни лица.

От ОД на МВР гр. Стара Загора въз основа на разрешение, дадено от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, на ревизиращите лица е бил предоставен препис от протокол за разпит на обвиняем – Н.С.Ф. – управител и едноличен собственик на „ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД. В протокола се съдържа изрично изявление на Фотева, че действително на нейно име е регистрирано дружество„ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД, но че тя никога не се е занимавала с това дружество. Същото е било регистрирано по идея на сина й и снаха й. Изрично е заявила, че на нея не са й били предоставени никакви документи, по които издател е „ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД, за подпис. Ф. твърди още, че е работила като касиер-домакин в детско заведение и има представа от счетоводни документи, така че ако такива са й били предоставени за подпис, то тя би разбрала какво подписва.

С оглед посоченото в този протокол може да се направи извод, че фактурите по които жалбоподателят е претендирал право на признаване на данъчен кредит, са неистински, тъй като не носят подписа на лицето, което е посочено за техен издател.

Отделно от това, събраните в хода на ревизията доказателства недвусмислено сочат, че дружеството – издател на тези фактури, е извършвало данъчни измами. Тук следва да се посочи, че за да се приеме наличието на данъчна измама, с оглед нуждите на данъчното производство, не е необходимо да бъде доказано извършено по смисъла на НК престъпление против данъчната система с влязла в сила присъда. Достатъчно е да се установи, че е налице неправомерно поведение от страна на данъчен субект, въз основа на което е избягнато плащане на данъчни задължения или са получавани суми, които не се следват, предвид липсата на обективни предпоставки за това.

Тези обстоятелства, съпоставени с останалите факти, установени в хода на ревизията по отношение на фактурите, издадени от „ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД, са достатъчни да бъде направен извод за липса на реалност на доставката. Именно в този случай следва да бъде отчетена и липсата на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката, и да се приеме, че не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, което да обоснове наличието на право на признаване на данъчен кредит.

Съдът намира, че органът по приходите правилно е анализирал събраните доказателства, въз основа на които е формирал извод в съответствие със закона и е отказал да признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от „ПОЛИФИЙЛД ГРУП” ЕООД. Поради това жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1499 лв., а на жалбоподателя- разноски в размер на 316,77 лв.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №02-1101279/25.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 9/10.01.2011 година на Директора на дирекция  „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП, с който на „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.К.У.,в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.07.2010г.-31.07.2010г., в размер на 11 149 лв. и лихви за забава в размер на 1 308,78 лв., по фактури с издател  „МУ – Рихманс” ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.К.У. против ревизионен акт №02-1101279/25.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № 9/10.01.2011 година на Директора на дирекция  „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП, в останалата и част.

ОСЪЖДА „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.К.У. да плати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите, съдебно-деловодни разноски в размер на 1499 (хиляда четиристотин деветдесет и девет) лева.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите да плати „ТЕРА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, булстат ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.К.У., съдебно-деловодни разноски в размер на 317 (триста и седемнадесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

СЪДИЯ: