РЕШЕНИЕ

 

      1913                        дата   31 октомври 2018г.              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 11 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1979 по описа за 2018 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х.С.А.М. *** против Решение № 13/15.06.2018г., постановено по НАХД № 31/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2402/12.04.2018г. на началника на Митница – Бургас, с което, на касатора, на основание чл.18, ал.1 от Валутния закон, във връзка с чл.14а, ал.1 от с.з., във връзка с чл.4, т.2 и чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1/0102.2012 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и от тях и воденето на митническите регистри по чл. 10а ВЗ, е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1 000 лева и на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушението.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, като касаторът оспорва както съставомерността на констатираното нарушение, така и счита, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, поради неправилно квалифициране на нарушението. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът лично и чрез пълномощник поддържа касационната жалба със становището, че намереното количество благородни метали не е надхвърляло допустимите 60 грама на човек, предвид обстоятелството, че е пътувала с още трима свои близки.

Ответникът по касация  не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Х.С.А.М. е санкционирана за това, че на 15.10.2017г., около 17.20ч., на МП Малко Търново, на трасе "вход" от Република Турция, не е декларирала пред митническите органи пренасяните от нея през границата изделия от злато – подробно описани по вид и в количество общо от 229 грама, които подлежат на деклариране, което е счетено за нарушение на чл.18, ал.1 във вр с  чл.14а ал.1 от ВЗ. За да постанови решението си районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че е осъществен състав на нарушение, тъй като лицето е пренасяло повече от нормативно разрешените 60 грама, като съдът се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е преценил, че правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното лице на соченото основание, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Постановеният съдебен акт е правилен и не страда от сочените от касатора пороци, като при постановяването му е съобразен с материалния закон и процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на касатора, че нарушението е неправилно квалифицирано. Видно от процесното НП, посочено е, че касаторът е осъществил състава на чл.18, ал.1 от ВЛ във връзка с чл.14а, ал.1 от с.з., съгласно който пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина, определени с наредба. Наредбата № Н-1 от 1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като органът се е позовал на нейните чл.9, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2, регламентиращ възможния за пренасяне грамаж на изделия от сплави на златото. Нарушителят се защитава против фактите, които са напълно ясни, поради което правото на защита не е нарушено.

Фактическата обстановка, отразена в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Правилно въззивният съд не е кредитирал свидетелските показания на Идрис М. и С.М., доколкото от една страна същите не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като правилно е отчетено и че свидетелите са в близки родствени отношения  със санкционираното лице. Не могат да бъдат възприети доводите на касатора, че процесните вещи са били обща собственост на всички пътници, доколкото самата Х.М. е заявила пред свид. Багдасарян, че „златото е нейно“. Не е направила възражения, че част от накитите са собственост на другите пътуващи с нея лица, нито някое от тях е заявило, че пренася златни изделия, но те се държат общо от Х.М..

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на  отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/15.06.2018г., постановено по НАХД № 31/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: