Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1985

 

гр. Бургас, 6.11.2018 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА  

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1977 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Тириани- Т.Х.“ с ЕИК 130437925, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Латинка“ № 27, представлявано от управителя Т.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-419-0336894/09.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „търговски обект- сергия за масова бижутерия, находящ се в гр. Несебър, на ул. „Емона“ № 4, стопанисван от ЕТ „Тириани- Т.Х.“ и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като твърди, че е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л., намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед- за законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. ФАКТИТЕ:

На 5.07.2018г. в 17,25ч. служители на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект-  сергия за масова бижутерия, находящ се в гр. Несебър, на ул. „Емона“ № 4, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Тириани- Т.Х.“. За резултатите от проверката съставили протокол за извършена проверка серия АА №0336894.  Според този документ, обектът функционира, като предлага стоки за продажба, при липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. В търговския обект не е налична книга за дневните финансови отчети. Констатирано е, че обекта работи с работно време от 10.00ч. до 00.00ч.

С протокола  законният представител на дружеството е бил призован да се яви в офиса на НАП в гр. Бургас, за съставяне и връчване на АУАН. Такъв бил съставен на 10.07.2018г. С него, въз основа на изложените факти, инспектор по приходите преценил, че е извършено нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 от ЗДДС.

На 9.07.2018г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 30 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. В заповедта са изложени, установените при проверката факти и е направен извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. Направена е преценка за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП по точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, които обстоятелства не са спорни между страните.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не представлява такова нарушение посочването в мотивите на заповедта като основание за издаването й чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС, а в диспозитивната част- чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

От съществено значение за преценка законосъобразността на акта са установените факти и дали тези факти осъществяват хипотезата на приложената от административния орган, правна норма. В случая е било прието за установено, че в търговския обект не е налично въведено фискално устройство, т.е. основанието за издаване на заповедта е чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. Очевидно е, че с последващото посочване на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е допусната неточност, тъй като липсват каквито и да е констатации за неспазване на реда за издаване на документ за продажба.

Съдът намира, че правото на защита не е нарушено, тъй като то се реализира срещу фактите, а не срещу правото.

Заповедта съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка- затваряне на обект за срок от тридесет дни е  мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, тъй като е възможно осъществяване на търговска дейност без изобщо да бъдат отчитани извършваните продажби.

Останалите факти, изложени от административния орган, целящи да обосноват продължителността на срока на действие на ПАМ, съдът намира за неотносими при преценката за законосъобразното определяне на този срок.

Отделно съдът посочва, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.2, от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

В процесния случай материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са налице- в обекта не е било налично въведено в експлоатация фискално устройство.

Възражението на жалбоподателя, че към момента на проверката в обекта не е била осъществявана търговска дейност, а само е била подреждана стока, съдът намира за защитна теза. Този извод е предпоставен от вида на търговския обект- сергия (т.е. от открит тип). В този вид обекти стоката се предлага за продажба в момента на излагането й, а търговската дейност за деня приключва с прибиране на стоката. Съдът отбелязва и обстоятелството, че търговският обект е бил с работно време от 10.00ч. до 00.00ч., а проверката е била извършена в 17,25 ч.

При така констатираните специфики на начина на осъществяване на търговската дейност, стоките не е следвало да бъдат предлагани за продажба при липса на въведено в експлоатация фискално устройство.

Не е налице и твърдяното несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

С оглед изложеното,съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Предвид изхода от спора, като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100лв.

Затова и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата, подадена от ЕТ „Тириани- Т.Х.“ с ЕИК 130437925, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Латинка“ № 27, представлявано от управителя Т.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-419-0336894/09.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „търговски обект- сергия за масова бижутерия, находящ се в гр. Несебър, на ул. „Емона“ № 4, стопанисван от ЕТ „Тириани- Т.Х.“ и е забранен достъпът до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЕТ „Тириани- Т.Х.“ с ЕИК 130437925, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Латинка“ № 27, представлявано от управителя Т.Х. да заплати на ЦУ на НАП сума в размер на 100лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                

 

СЪДИЯ: