РЕШЕНИЕ

 

№   1703            10.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1973 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** против решение № 978/09.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2397/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 17-0769-007222/16.03.2018г. издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.1 от с.з. е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от с.з. е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2 от ЗДвП е наложено обществено порицание, като съдът е намалил размера на наказанията за нарушенията по чл.140, ал.1 и ал.103 от ЗДвП на 1 месец лишаване от право да управлява МПС, респ. на 6 месеца или общ размер – 7 месеца лишаване от право да управлява МПС. В частта, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП органа е наложил обществено порицание, съдът е потвърдил НП.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че на 15.11.2017г., около 14:00 часа в гр.Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Жечка Карамфилова“ управлява мотопед „SUNSTO-CERES 5“, с рама № LBDTCBPA5ECA80033, което не е регистрирано по надлежния ред. Водача не спира на подаден сигнал със стоп палка с образец МВР от контролен орган. Не представя СУМПС и контролен талон.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на А. и подписан от него без възражение. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, на първо място въззивният съд е приел, че санкционираното лице Д.А. е административнонаказателно отговорен и отхвърля наведените в тази насока възражения. На следващо място районният съд намира, че след като не се оспорват извършените деяния, то доказателствената стойност на съставения АУАН не е оспорена, поради което безспорно се доказва че А. е извършил трите описани в НП нарушения. По отношение приложимостта на чл.28 от ЗАНН първоинстанционният съд е приел, че е не е налице възможност за нейното прилагане. Независимо от това приема, че наложеното по вид наказание – лишаване от право да управлява МПС е завишено в максималния предвиден за това размер и намаля същите до предвидения в закона минимум. По отношение на наложеното наказание обществено порицание е счел, че правилно е било заменено.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите са издадени от компетентни органи, съобразно представените в първоинстанционното производство заповеди на изпълнителния директор на НАП .

         Не се споделят изложените в касационната жалба аргументи, че неправилно съдът е приложил материалния закон, като е приел касатора за административнонаказателно отговорно лице. Възражения относно това, че лицето не е отговорно са наведени и пред първата съдебна инстанция, където съдът подробно е изложил своите съображения, защо намира, че лицето следва да носи административнонаказателна отговорност. Така изложените правни изводи напълно се споделят от касационния състав и същите не следва да бъдат преповтаряни.

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Както правилно е приел и въззивния съд, възражения относно липсата на извършени от санкционираното лице А. нарушения липсват, поради което същите следва да се считат за безспорно установени. Споделят се мотивите на районният съд, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

         Правилно въззивният съд е приел, че наложените на касатора наказания – лишаване от право да управлява МПС за нарушенията по чл.140, ал.1 и ал.103 от ЗДвП са несъразмерно тежки и същите, предвид възрастта на лицето следва да бъдат намалени до предвидения в закона минимум.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

         Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 978/09.07.2018г. постановено по а.н.д. № 2397/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                  

                   2.