Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1683                                 10.10.2018г.                               гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                        IІІ-ти състав

На деветнадесети септември              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

        Председател: Чавдар Димитров

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Х.К.

като разгледа докладваното от съдия Димитров

административно дело № 1971 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на Греорги С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.К., срещу Областна Дирекция на МВР Бургас, с ЕИК 129009742, с адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев №46, представлявана от Директора на дирекцията, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 400,00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен резултат от НП№269а – 7 от 22.01.2018г. на началника на РУ на МВР  гр. Средец, отменено като незаконосъобразно на основание Решение № 47/02.05.2018г., постановено по адм. д. № 42/2018 по описа на Административен съд Бургас.

 В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 269а-7/22.01.2018г., издадено от Ивайло Драгиев – Началник на РУ Средец, ищецът е ангажирал адвокат, който е подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 400лв. Това НП е било отменено от съда с решение №47 от 02.05.2018г. на Районен Съд Средец по АНХД № 42/2018г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на отменителното решение – 23.05.2018г. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява от надлежноупълномощения си адвокат, който в нарочна молба сочи невъзможност да се яви в о.с.з. поради служебна ангажираност по друго дело, но не възразяава да бъде даден ход на делото.

Ответникът, Областна Дирекция на Министареството на вътрешните работи – Бургас, редовно уведомена, се представлява от ю.к. В., която оттегля оспорването си относно допустимостта на исковата претенция и поддържа тезата за неоснователност на исковата молба и размера на заплатения адв. хонорар, както и този за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за доказаност на иска по основание, но за частичната му основателност по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НП № 269а-7/22.01.2018г., издадено от Ивайло Драгиев - Началник РУ Средец при ОДМВР Бургас, на ищеца Г.С.С., за нарушение на чл.64, ал.2, от Закона за Министерството на вътрешните Работи – ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за това, че на 18.09.2017г., около 00.05 часа, в гр. Средец, не изпълнил полицейско разпореждане.

Наказателното постановление е било оспорено пред Районен съд - Средец, за което е било образувано НАХД № 42/2018г. С решение № 47/02.05.2018г., съдът е отменил НП. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.05.2018г. – датата следваща тази на изтичане на 14-дневния срок в полза на АНО за оспорването му пред касационна инстанция. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Каров от АК-Бургас. Видно от представения при провеждане на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и съдействие от 16.02.2018г., в него е уговорено възнаграждение в размер на 400лв., за което е отбелязано, че е платено частично в брой – 200,00 лева, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане. Представена е и разписка за „довнасяне на адв. възнаграждение от 200,00 лева“.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 500лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от Начлника на РУ  Средец към ОД на МВР – Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Областната дирекция е юридическото лице, съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 500лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 400 лева. Ирелевантно за спора е обстоятелството, как като основание е описана тази сума по-надолу в самия договор (т.е. каква част от сумата е за пътни, каква за дневни, каква представлява чиста печалба и т.н.). Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил нито една част от уговорената като адвокатски хонорар сума от 400,00 лева и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава свободата и правото на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, вкл. пътни и дневни за да обезпечи присъствието на избрания от него адвокат в о.с.з., както и успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за пътни разноски и адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия орган. В този случай съдът намира за необходимо повторно да изложи становището си, че доколкото сумата от 400,00 лева е предмет на договора за правна защита между ищеца и неговия адвокат, разяснението в самия договор коя част от тази сума е печалба, коя покрива пътни разноски и т.н. е ирелевантна. Още повече, че сумата е определена при съблюдаване разпоредбите на чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерна, а по-скоро близка до абсолютния минимум.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, (включващо печалба и съпътстващи явяването на адвоката транспортни разходи) за обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва, но от датата на депозиране на исковата молба, а не както е поискано от ищеца от датата на влизане в сила на самото отменително решение. Причината за това е, че след отмяната на решението направените разноски не стават автоматично изискуеми, тъй като липсва предвиден ред както в ЗАНН, така и в НПК за присъждането им, различен от този по ЗОДОВ.

Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 400лв. е над минималния размер за подобни дела съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г., но в никакъв случай не е прекомерен. По тази причина категоричен е изводът, че цялата сума следва да бъде възстановена на ищеца в цялост, включае дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2018г.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 23.07.2018г. (л.3). Видно от същия, негов предмет е както изготвяне на искова молба, така и процесуално представителство пред АС – Бургас. Съдът не възприема възражението на ответника за прекомерност на договорения и заплатен размер от 300,00 лева, доколкото същият се явява минимален по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори да се вземе предвид обстоятелството, че адвокатът не се е явил в о.с.з., за да поддържа тезата си, все пак същият е внесъл д.т. от името на ищеца, посещавал е деловодството за запознаване с материалите по делото и т.н. На последно място, дори да се приеме това, че адвокатът единствено е изготвил исковата молба по настоящото дело, то видно от разпоредбата на чл.9, ал.1 от същата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеният хонорар е в минималния предвиден за изготвянето й размер, поради което не следва да се счита за прекомерен.

Ето защо при този резултат на настоящото дело и при неоснователност на възражението за прекомерност, направено от ответната страна, тази сума следва да му бъде заплатена от ответника, ведно с присъдените такива по съществото на спора.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на Греорги С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.К. сумата от 400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с решение №47/02.05.2018г. по адм.д. 42/2018г. по описа на АС – Бургас, (влязло в сила на 23.05.2018г.) незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 269а-7/22.01.2018г., издадено от Ивайло Драгиев, Начлник РУ Средец при ОД на МВР – Бургас, , с което му е била наложена глоба в размер на 500,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018г. – датата на завеждане на исковата молба.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Греорги С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310,00лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение,

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ: