ПРОТОКОЛ

       

Година 2017, 29.11.                                                                              град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                              VІІІ-ми административен  състав       

На двадесет и девети ноември                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                                             СЪДИЯ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Секретар: Б.Ч.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия БЪЧВАРОВА 

Административно  дело номер 1971 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 11,00 часа се явиха:

Жалбоподателят С.М.М. - редовно уведомен, явява се лично и с адв. И., с представено по делото пълномощно.

За ответника - директор на ТП на НОИ- Бургас - редовно уведомен, се явява юк. В., с представено по делото пълномощно.

 

Съдът указва на страните и присъстващите в залата, че следва да спазват реда в съдебно заседание, да изпълняват разпорежданията на съда и да се въздържат от поведение и изказвания, които могат да бъдат определени като обида на съда, страна, неин представител, свидетел и вещо лице.

Съдът предупреждава страните, че при неизпълнение на указанията му нарушителят ще бъде отстранен от съдебната зала и ще бъде налагана глоба на основание чл. 91, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 89 ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

страните: Да се даде ход на делото.

 

Съдът като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

           ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Адв. И.: Представям и моля да приемете оригинал на удостоверението, получено от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, както и копие извлечение на трудовата книжка на жалбоподателя от стр. 1 до стр. 5 включително и от стр. 10 до стр. 15 включително, като искам да поясня, че същата е на името на жалбоподателя С.Я.В., което име той е имал преди 1989 г. Представям оригинал на трудовата книжка на съда за справка, като в нея изрично е посочено ЕГН на лицето. Съществени за случая са стр. 12, 13, 14 и 15 вкл. от трудовата книжка. Уточнявам, че с оглед обжалваното решение на директора на ТП на Нои гр. Бургас, съгласно което за жалбоподателя периодите 24.02.1977 г. до 31.12.1978 г. и 01.01.1985 г. до 31.01.1988 г. не са признати за осигурителен стаж при втора категория труд, жалбата се отнася именно за тези периоди и това е изрично посочено в нея. Като твърдим, че в тези периоди жалбоподателят е упражнявал труд при условията на втора категория в селското стопанство, управлявайки бордови автомобил. Водим един свидетел, като моля да пристъпим към разпит на същия.

Съдът направи сравнение между представените заверени копия от трудовата книжка и нейния оригинал.

реплика на Жалбоподателя: Заявявам, че името ми към настоящия момент е С.М.М. с ЕГН **********. Името ми при промяната беше С.Я.В. така, както е отразено в трудовата ми книжка.

юк. В.: Не възразявам по представените доказателства от жалбоподателя. Считам обаче, че Удостоверението от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас е неотносимо към настоящия спор, тъй като то не ни дава точна информация, че цитираният в Удостоверението автомобил е управляван от жалбоподателя през процесните периоди. Нямаме данни дали е управлявал бордови автомобил. Няма никакви данни в архива при нас какъв автомобил е управлявало лицето. Имаме данни само, че е бил шофьор.

реплика на Адв. И.: Удостоверението не е свързано с това дали автомобилът е бордови или не. То е важно, защото в него се посочва, че автомобилът е товарен и е ЗИЛ. Още в ръкописната жалба е посочено, че жалбоподателят е управлявал камион ЗИЛ 6 тона, като към него се прикачва ремарке 4 тона. Това е важно обстоятелство. Що се отнася до данните от НОИ забележете на л. 56 от делото има едно писмо от 10.05.2017 г. от отдел „Осигурителен архив“ към НОИ, в което писмо е казано, че по разплащателните ведомости лицето се води шофьор само, че в различни звена.  Тоест според мен проблемът в ноИ не е в това, че жалбоподателят не е бил шофьор. Аз така го разбирам поне. Административният орган оспорва това, че видите ли във ведомостите не е записано звеното. Това е основният мотив в процесното решение. После на базата на това писмо в решението фактически пише, цитирам: „където от разплащателните ведомости не е видно какъв е видът и тонажът на автомобила, който е управлявал жалбоподателят, но е уточнено звеното“. За мен това е безспорно странно. През този период той е все шофьор, все е шофьор в селското стопанство. Имало значение звеното, където работи, пък нямало данни. Решението е изградено на тази теза. За мен остава странно, че за този немалък период  от 1977 г. до 1991 г. жалбоподателят работи на едно също място, на една и съща длъжност - шофьор, но част от периодите се признават за втора категория, а други - не.  Това становище е вътрешно противоречиво.

дуплика на юк. В.: Не оспорваме, че жалбоподателят е бил шофьор. В решението си административният орган е обсъдил абсолютно всички възможности на жалбоподателя да бъде зачетен стажа. Ще кажа откъде идва разминаването. Ние не оспорваме, че трудовата книжка е оформена правилно, взели сме целия осигурителен стаж въз основа на правилно оформена трудова книжка, имаща всички атрибути. В решението си административният орган е обсъдил двете хипотези. Едната е на чл. 52б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, в обхвата на която попадат работещите непосредствено в селското стопанство, тези, които са били шофьори на автомобили, работещи в селското стопанство. А в обхвата на чл. 66и от Правилника отново попадат шофьори, но вече на т. нар. бордови автомобили без значение дали са в селското стопанство. И в двата случая категорията е втора. Тъй като, когато в отдел  „Отпускане на пенсии“ изпращат питане до отдел „Осигурителен архив“, където са ведомостите, и се получава отговор на това писмо отдел „Осигурителен архив“ им казва, че от тази и тази година той работи в звено „Централна ремонтна база“, от което „Централна ремонтна база“ пенсионният орган не си е направил извод, че жалбоподателят работи непосредствено в селското стопанство и кара бордови товарен автомобил. Затова не го е признал втора категория. Въпрос на доказване е сега. Нямаме доказателства, за да признаем този период от 10 месеца / м. 02 1977 г.- м. 12 1977 г./ за втора категория. Каквото е имал Осигурителният архив го е записал в тези подточки на писмото, от които не може да се направи извод.

реплика на Адв. И.: Като е записано, че за 1978 г. няма данни това какво значи, че го няма изобщо във ведомостите ли?

Дуплика на юк. В.: Не.

реплика на Адв. И.: В същия момент Вие признавате този стаж за трета категория.

Дуплика на юк. В.: При положение, че ние сме признали осигурителния стаж така, както е по трудова книжка оттук нататък дали Осигурителният архив ще ни намери ведомостта вече за нас няма значение. Трудовата книжка е правилно оформена.

реплика на Адв. И.:  Добре, не възразявам, но пак във връзка с това писмо вече за следващия период пише следното: „ за 1979 г. е на длъжност шофьор в звено „Автотранспорт”, за 1980 г. и 1981 г. в звено „Шофьори”, за 1982 г. е в звено „Автоколона”, за 1983 г. е в звено „Автосервиз – автоколона”, за 1984 г. е в звено „Автотранспорт“ жфб. Това е животновъдно-фуражна бригада. За тези периоди, за които Вие признавате втора категория, какво е различното спрямо другите?

Дуплика на юк. В.: жфб е различно.

 

реплика на Адв. И.: Ама ЖФБ е само 1984 година. Вие признавате  обаче от 01.01.1979 г. Аз тук виждам огромното противоречие в това, което е постановено. В тази връзка моля да разпитаме свидетеля и да остане въпроса дали ще искаме експертиза за бордови, защото и свидетелят според мен може да обясни какво е това бордови автомобил.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на водения свидетел.

СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

 

С.В.С., ЕГН **********, на ** години,  българин, български гражданин, семеен, неосъждан, пенсионер, работил съм като шофьор, колеги сме с жалбоподателя.

 

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Свидетелят обещават да говори истината.

 

Свидетелят на въпроси на адв. И.:

 

Въпрос: Кажете на съда къде бяхте шофьор?

 

Отговор: В тогавашното ТКЗС „Ленин“ в гр. Айтос.

 

Въпрос: От коя година започнахте работа там и на каква длъжност?

 

Отговор: Започнах 1972 година като шофьор на джип и на товарни автомобили след това.

 

Въпрос: Познавате ли жалбоподателя? Кога дойде той да работи там, заедно с Вас ли?

 

Отговор: Жалбоподателят дойде по-късно от мен на работа там, някъде 1974-1975 година. За един месец той ходи в Турция покрай изселването и след това пак се върна при нас на работа.

 

Въпрос: Докога Вие работихте там?

 

Отговор: 1994 година напуснах работа.

 

Въпрос: Кога се пенсионирахте?

 

Отговор: 2007 година се пенсионирах, бях на 57 години.

 

Въпрос: Значи сте ползвали втора категория труд?

 

Отговор: Да, 25 години имам втора категория труд.

 

Въпрос: Докато се пенсионирахте все в там селското стопанство на гр. Айтос ли работихте?

 

Отговор: Да.

 

Въпрос: Като дойде жалбоподателят да работи какъв автомобил управлявахте Вие и съответно той какъв и с какво се занимавахте на тази служба?

 

Отговор: Аз бях на МАЗ - 9 тона, автомобил съветска марка. Жалбоподателят беше на ЗИЛ 130.

 

Въпрос: Какво представляват автомобили зил 130 и Вашият МАЗ, опишете ги?

 

Отговор: Бордови коли са.

 

Въпрос: Какво значи това?

 

Отговор: Бордова кола с каросерия. Отляво и отдясно се отварят канатите.

 

Въпрос: Когато канатите са затворени какви товари могат да се слагат в този автомобил?

 

Отговор: По принцип зърно и фураж за животните. Бали със сено също сме карали.

 

Въпрос: Това правеше ли го също жалбоподателят?

 

Отговор: Да, всички го правехме. Въртяхме се, понеже заплатата беше различна в зависимост от стоката, която карахме.

 

Въпрос: ТКЗС „Ленин“ - Айтос стана ли после АПК  - гр. Айтос и ако да - кога горе долу?

 

Отговор: Да, 1973 г. някъде там се образува АПК - гр. Айтос.

 

Въпрос: Какво представляваше това  АПК - гр. Айтос?

 

Отговор: Огромно предприятие, обхващащо цялата Айтоска околия. Селата бяха обединени в едно цяло.

 

Въпрос: ЗИЛ-ът колко тонен е?

 

Отговор: 6 тона е, малко по-малък е от МАЗ.

 

Въпрос:  Случвало ли се е с Ваши камиони ти и жалбоподателят да отивате на нива и защо?

 

Отговор: Да, за бали сме ходили. Взимахме балираното сено, слама, люцерна и го карахме на сеновалите.

 

Въпрос: Кога отивахте при комбайните?

 

Отговор: Като закъсат за превоз ходехме там. Също така товарехме зърното от комбайните и го носехме в стопанския двор на площадката и където наредят.

 

Въпрос: Правихте ли курсове с тези автомобили ти и жалбоподателят от гр. Айтос до гр. Карнобат и гр. Бургас?

 

Отговор: Да, носехме зърно и взимахме фураж наобратно. Мелеше се зърно и го връщахме във вид на фураж. Всеки ден ходеше кола до гр. Бургас. Понякога и по две-три коли. В АПК- Айтос имаше много животни, около 1000 крави.

 

Въпрос: През целия период, докато замине за Турция жалбоподателят, все колеги ли бяхте с него в това стопанство?

 

Отговор: Да, все там заедно работихме.

 

Въпрос: След новото време, когато дойде, какво стана? Кооперация гр. Айтос ли се създаде, какво се създаде?

 

Отговор: Животновъдна-фуражна бригада беше това, остана като земеделска кооперация.

 

Въпрос: Тоест Вие продължихте ли в нея да работите?

 

Отговор: Аз от там напуснах и се качих навън да пътувам - 1994-1995 г.

 

Въпрос: В това апк - гр. Айтос имаше ли някакви звена?

 

Отговор:  Не бяха звена, а едното беше Животновъдна-фуражна бригада, а другото - Трайни насаждения и така се разпределяха по вид дейности.

 

Въпрос: Автомобилите имаха ли някакво разграничаване по звена?

 

Отговор: Не, автомобилен парк си беше това. Един диспечер ни командваше, разпределяше работата, кой накъде да ходи.

 

Въпрос: Колко такива автомобила имаше?

 

Отговор: Много, към 20.

 

Въпрос: Известно ли Ви е други Ваши колеги също като Вас да са се пенсионирали на 57 години?

 

Отговор: Имаше, но някой починаха и за съжаление не изкараха до пенсия.

 

Въпрос на съда: Вие работихте с жалбоподателя в този автопарк или бяхте към тази Животновъдна-фуражна бригада?

 

Отговор: Към бригадата бяхме. Само в тази бригада бяхме и разнасяхме селско стопанска продукция в зависимост от организацията на работата.

 

Въпрос на Адв. И.:  В крайна сметка целогодишно ли само селскостопанска работа извършвахте с тези камиони?

 

Отговор: Няма един ден почивен при животните. Цяла година все едно и също се повтаряше, няма друго.

 

Свидетелят на въпроси на юк. В.:

 

Въпрос: Жалбоподателят работил ли е като монтьор, докато Вие сте били там?

 

Отговор: Когато колата му е била развалена, е влизал в сервиз, но не е работил основно това.

 

 Въпрос:  През този период, в който сте работил с него, дали г-н М. е бил например шофьор на директора на АПК- гр. Айтос?

 

Отговор: На председателя малко беше – да.

 

Въпрос: През кой период?

 

Отговор: Не се сещам, не мога да отговоря.

 

Юк. В.: Нямам повече въпроси.

 

Съдът изведе свидетеля от съдебната зала.

 

адв. И.: Заявявам, че остава искането ми за допускане на съдебно-техническа експертиза.

 

 Юк. В.: Възразявам, ние не оспорвам, че автомобил ЗИЛ 130 и ЗИЛ 555 са товаро-бордови. За мен е безпредметна тази техническа експертиза. За мен основният въпрос е друг. Аз не оспорвам, че е бордови, но освен свидетелските показания нямаме други данни, че този ЗИЛ е бил управляван от жалбоподателя. Нямаме други данни. Да не говорим пък за кой период. С ЖФБ е проблемът.  На л. 20 от делото има една друга таблица, където е направен опис на осигурителния стаж. Признали сме го по трудова книжка и зачитането го признаваме по чл.52б - зает в селското стопанство. Това ЖФБ ни дава основание, че той е работил в селското стопанство за тези периоди, за които е посочен ЖФБ.

 

реплика на адв. И.: Добре, но за предходните периоди не е посочен и пак го признавате? В този период 1979 г.-1984 г. само за 1984 г. във вашите архиви се твърди, че има жфб.

 

дуплика на юк. В.: Поправям се и казвам, защото са ткзс - гр. Айтос. Оттук идва, че ги признаваме. Докато за този период е в „Централно-ремонтна база”. За втория период няма данни за лицето.

 

реплика на адв. И.: При положение, че признават, че автомобилът е бордови няма смисъл от експертиза. За мен остава открит въпросът по данните в архива за 1978 г.-1985 г., 1986 г., 1987 г. и м. януари 1988 г. какво значи няма данни за лицето?

 

дуплика на юк. В.: Няма го лицето във ведомостите, но има оформена правилно трудова книжка.

 

реплика на адв. И.: Но в мотивите на Вашето решение не пише това.

 

дуплика на юк. В.: Напротив, ние признаваме стажа по трудова книжка. Това го пише в решението.

 

реплика на адв. И.: Не оспорвате, че е работил в АПК- гр. Айтос, т.е. че е работил в селското стопанство и на длъжност шофьор. За 1990 г. - 1992 г. признавате, че е втора категория, също че е в селското стопанство на длъжност шофьор в ТКЗС „Ленин” гр. Айтос

 

дуплика на Юк. В.: Г-жо съдия позволете ми в следващо съдебно заседание да представя ведомостите от нашия архив. Мисля, че това е добър вариант. Това, което намерим, това ще Ви представя за тези периоди - заверени копия, както и за тези периоди, за които няма данни за лицето.

 

реплика на адв. И.: Моля да ми дадете възможност поради обстоятелството, че ответната страна не оспорва факта, че жалбоподателят е управлявал бордови автомобил като шофьор, да оттегля искането за допускане на авто-техническа експертиза. Във връзка с допълнително изяснените обстоятелства в днешно заседание, изложени от ответника, моля да ми дадете възможност в нарочна молба да формулирам конкретни задачи към съдебно-икономическа експертиза, свързана с проверка на всички налични документи в тп нои гр. Бургас относно положения труд от жалбоподателя за процесните периоди, които съм уточнила в началото на заседанието.

 

дуплика на Юк. В.: Виждате и съда, и страната, че правя всичко възможно, за да се изяснят нещата. Отново правя искане аз да представя тези ведомости.

 

Съдът по доказателствата

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

Приема представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства - копие извлечение от трудова книжка на жалбоподателя и удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Бургас с рег. № 769000-17176 от 20.11.2017 г.

 

ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши справка в архива на ТП НОИ - Бургас да отговори на поставените от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси, които ще бъдат формулирани в нарочна молба с препис за другата страна, в 7-дневен срок от днес.

НАЗНАЧАВА за изготвяне на заключението вещото лице С.А. при депозит в размер на 300.00 лв., вносими от жалбоподателя, в 7-дневен срок от днес.

Задължава директора на ТП НОИ - Бургас да представи копие от ведомостите и документите, въз основа на които вещото лице ще изготви заключението си, в 3-дневен срок от депозиране заключението по съдебно-икономическата експертиза.

 

Да се уведоми вещото лице за изготвяне на заключението след заплащане на определения депозит.

 

НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

 

 

 ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.02.2018 г. от  10,15 часа, за която дата и час страните да се считат редовно уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 АПК.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11,52 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                               СЪДИЯ: