Р Е Ш Е Н И Е

 

               Номер 521             Година 18.03.2015             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 196 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Кмета на Община Бургас против решение № 2063 от  19.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4918 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, постановено в  противоречие с материалния закон. Не споделя мотивите на районния съд с които е отменено наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателното постановление. В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – „Дева – 96 - ПК“ ЕООД, гр.Бургас, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 305/07.07.2014г. на Директор на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, с което за нарушения на чл.14, ал.3 от НОАМТЦУТОБ и на основание чл.123, ал.3 от ЗМДТ на „Дева – 96 - ПК“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. За да постанови решението си съдът е преценил, че деянието за което е ангажирана отговорността на санкционираното дружество е несъставомерно. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява ползване на имота през 2012г., като представените данни за консумирана ел.енергия касаят извършване на ремонт в имота, но не и битови нужди свързани с неговото обитаване.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Съгласно  разпоредбата на чл.14, ал.3 от НОАМТЦУТОБ, не се събира такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за имотите, които няма да се ползват през цялата година и лицето по чл.12, ал.1 е подало декларация за това в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, до 31 декември на предходната година.

От фактическа страна по делото е установено, че „Дева – 96 - ПК“ ЕООД, гр.Бургас е подало декларация по чл.14, ал.3 от НОАМТЦУТОБ с вх.№ 6833/ 28.12.2011г. за това, че няма да използва през 2012г. недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ №23, ет.1.

Наказващият орган е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние единствено въз основа на представена от ЕVN справка касаеща консумирана ел.енергия за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г., с оглед на което е приел, че имота се използва и задълженото лице е декларирало неверни данни и обстоятелства, водещи до намаление на ТБО.

В административната преписка се съдържа лист (л.21 от нахд.№ 4918/2014г.), в който са посочени цифри и адрес на апартамента, собственост на дружеството. Този лист, който е възприет от наказващия орган като „справка“, не съдържа информация от кой и кога е издаден, какво представляват посочените цифри, като също така не е подписан, поради което по своята същност не представлява документ, въз основа на който може да се установи консумирана ел.енергия в апартамента собственост на дружеството. Неангажирането на други доказателства установяващи ползването на апартамента, обосновава извода, че в хода на съдебното производство не се доказва, че дружеството е извършило деянието за което е санкционирано.

Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН вменява на наказващия орган задължението да се произнесе по преписката, едва след като извърши проверка за законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и при преценка на направените възражения, изясни напълно всички факти и обстоятелства от значение за ангажирането на административнонаказателната отговорност, ако е необходимо и след допълнително събиране на доказателства. В случая това процесуално задължение не е изпълнено от наказващия орган и нарушението не е установено по безспорен начин, като липсата на обективни данни за обстоятелствата, относими към състава на административното нарушение, е довела до необоснованост както на изводите на проверяващите, така и до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2063 от  19.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4918 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                           2.