ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2018, 25.07.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                  ХХІ Административен състав

На двадесет и пети юли                            две хиляди и осемнадесета година

В заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

Секретар: С. А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Динчева

Административно дело номер 1960 по описа за 2018 година

 

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

ОСПОРВАЩИЯТ А.А.Щ., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адвокат Р..

 

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН Началникът на Затвора – гр.Бургас, редовно призован, се явява лично г-н Б.М..

 

ОСПОРВАЩИЯТ: Да се даде ход на делото

АДВОКАТ Р.: Да се даде ход на делото.

Г-Н М.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че липсват пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

 

Производството е образувано по жалба от А.А.Щ.,  срещу заповед № 844/17.07.2018 г. на Началника на Затвора – гр. Бургас, с която същият е наложил дисциплинарно наказание на оспорващия „изолиране в наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия”.

В жалбата се твърди, че наложеното наказание е неправомерно и непроверено.

 

ОСПОРВАЩИЯТ: Поддържам жалбата си изцяло. Да се отмени наказанието.

АДВОКАТ Р.: Поддържам жалбата.

Ако се докаже, че има извършено такова нарушение, да бъде намален срокът на наказанието

Нямаме други доказателствени искания.

 

Г-Н М.: Оспорвам жалбата. Моля да бъде потвърдена заповедта.

Представям и моля да приемете пет броя заповеди за наложени от мен дисциплинарни наказания на лишения от свобода във връзка с извършени от него нарушения, които са за периода от началото на тази година.

Моля да бъде допуснато до разпит лицето, което е установило извършването на нарушението –  младши инспектор Д.Д..

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото всички документи, изпратени с писмо от Затвора – гр. Бургас до Административен съд – гр. Бургас вх. №8356/24.07.21018 г.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото днес представените от административния орган заповеди № 127, № 556, № 557, № 844 и № 881.

 

АДВОКАТ Р.: Не възразявам да бъдат приети представените заповеди, но възразявам да бъде разпитан този свидетел на основание това, че сте отказали да бъде разпитан свидетел на моя доверител, също станал свидетел на нарушението, под предлог, че той е дал писмени обяснения. По същите причини би следвало да бъде отказано да бъде разпит този свидетел, воден от Началника на Затвора – гр. Бургас, тъй като същият е направил докладната записка, тоест също е дал писмени сведения и няма да бъде равностойно на нас да ни бъде отказано да бъде разпитан свидетел пред Вас, а на насрещната страда да бъде уважено такова искане. Това е причината, поради която възразявам същият да бъде разпитан в днешно съдебно заседание.

Г-Н М.: Разликата е съществена между позоваването на свидетел, който беше  призован от другата страна, първо не е ясно дали е бил при установяване на дисциплинарното нарушение и второ статутът му на свидетел, и на другия, който аз желае да бъде разпитан е различен, тъй като служителят е установил дисциплинарното нарушение, а не свидетелят.

 

СЪДЪТ намира възражението на процесуалния представител на оспорващия за неоснователно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит лицето Д. Д.Д..

Снема самоличността на свидетеля, както следва:

 

Д. Д.Д. – 25 години, българин, български гражданин, работи като младши инспектор в Затвора – гр. Бургас  на длъжност „надзирател”, без родство със страните.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: На 12.06.2018 г., около 10:15 часа като постови на пост № 14 на втори етаж направих обход на салона на втора група на лишени от свобода и при влизане в спално помещение № 214 забелязах лишения от свобода А.Щ. да разговаря по мобилен телефон. След като му разпоредих да ми предаде телефона, той ми го предаде. Огледах телефона, беше „Самсунг”, бял, активен, с бутони, работещ. След като го иззех дори телефонът няколко пъти продължаваше да звъни, докато изготвях докладната. Иззех телефона с протокол за иззети вещи, след което попитах дали лишеният от свобода ще пише обяснения. Той писа обяснения, приложил съм ги към докладната записка.

АДВОКАТ Р.: Казахте, че е работещ телефонът, че е звънял. Проверихте ли има ли SIM карта, кой я ползва, тъй като не видях да е иззета такава?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Телефонът беше с пукнат дисплей, но беше работеше и лицето разговаряше по телефона. В самия момент, в който го иззех, аз го видях, че говори по телефона. След влизането ми в спално помещение № 214, където е настанен оспорващият, той седеше на леглото и говореше по телефона.

АДВОКАТ Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Г-Н М.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на делото по същество.

 

АДВОКАТ Р.: Уважаема госпожо съдия, считам, че нарушението не беше доказано по ясен и категоричен начин предвид дадените различни, противоречиви свидетелски показания на свидетелите, разпитани във връзка с докладната записка за намерен телефон, така че за мен остава неизяснен въпросът дали действително А.Щ. е разговарял по телефона, дали го е държал или го е намери и го е предал веднага на инспектора. Ако прецените, че наистина е извършено нарушението от жалбоподателя, считам че наложеното наказание е несъразмерно на извършеното от него, поради което моля или същото да бъде намалено като размер или същото да бъде отложено за някакъв изпитателен срок, в който ако жалбоподателят не извърши друго нарушение, същото бъде и погасено. Така че Ви моля първо да отмените заповедта като незаконосъобразна, необоснована и недоказана. Алтернативно Ви моля да намалите наложеното наказание или да постановите същото да бъде отложено за изпитателен срок, да не бъде налагано сега.

Г-Н М.: Уважаема госпожо председател, аз смятам, че дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин, тъй като съм възложил извършване на проверката на Д.Р. – ИСДВР, който отговаря за тази група, при което той е събрал и писмени обяснения от други лишени от свобода, които потвърждават, че телефонът е бил ползван от А.Щ.. Преди налагането на дисциплинарното наказание лишеният от свобода е изслушан в съответствие с изискванията  на закона, за което е приложен протокол, подписан от него. При определяне на наложеното наказание съм се съобразил, че има системност при извършване на дисциплинарни нарушения, което ме е мотивирало да определя този вид наказание. Що се касае до размера не съм наложил максималния, поради това, че самият лишен от свобода не е оказал съпротива, предал е телефона след нарушението. Смятам че със свидетелските показания на служителя се установи безспорно извършването на нарушението. Що се касае дали е имало SIM карта или не, ноторен факт е, че тази система няма как да работи без карта и този факт е ирелевантен.

Моля да потвърдите заповедта.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в 11:00 часа.

 

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

ОСПОРВАЩИЯТ А.А.Щ., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адвокат Р..

 

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ОРГАН Началникът на Затвора – гр.Бургас, редовно призован, се явява лично г-н Б.М..

 

 

Съдът ОБЯВИ на страните решението си.

 

Производството е по чл. 111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/във вр. с чл. 144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба А.А.Щ. *** срещу Заповед № 844 от 17.07.2018 год. на Началника на Затвора Бургас, с която на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС във връзка с чл.102, ал.2, предл.второ от  ЗИНЗС за това, че лицето притежава и говори по мобилен телефон, което представлява дисциплинарно нарушение - неспазване на ограниченията, предвидени в този закон съгласно – чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

В жалбата се твърди, че наложеното наказание е неправомерно и не е проверено.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв.В.Р., която поддържа жалбата. Прави искане за отмяна на наложеното наказание, алтернативно за намаляване на срока.  

Ответната страна - Началникът на Затвора Бургас, редовно призован, се явява лично г-н М..

Съдът като взе предвид доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото докладна записка на 12.06.2018 год. в 10.15 часа мл.инспектор Д.Д. влизайки в спално помещение № 214, където е настанен Щ. видял оспорващия да говори по мобилен телефон-самсунг, бял, с активен екран. Телефонът бил иззет с протокол в присъствието на лишения от свобода К.Г.К.. Били снети обяснения от К., в които същият обяснява, че на 12.06.2018 год. видял Щ. с бял телефон, който след това предал на старшината. К. е дал и други обяснения от 29.07.2018 год., в които посочва, че на 12.06.2018 год. е видял Щ. да излиза от банята и да влиза в килията с телефон в ръце. Обяснения са снети и от лишения от свобода М.А., който твърди, че телефонът е на А. и той го е виждал и друг път. За случая оспорващият е отказал да даде писмени обяснения.

Проверка по случая е извършена от инспектор Д.Р.-ИСДВР в Затвора Бургас, за което е изготвена докладна записка рег.№ 2910/29.06.2018 год. Инспекторът е достигнал до извода, че е доказано, че лишения от свобода е притежавал и използвал мобилен телефон, което представлява нарушение на чл.97, т.3 от ЗИНЗС, а именно нарушение на забраната да притежават, ползват и държат при себе си мобилни телефони. В докладната записка е посочено още, че на оспорващия са налагани и други дисциплинарни наказания. Същото се потвърждава от представените днес заповеди с №№ 127, 556, 557, както и заповед от 24.07.2018 год. за налагане на дисциплинарно наказание. Със заповед № 127/22.02.2018 год. на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 1 месец“ за притежаване на мобилен телефон, със заповед № 557/03.05.2018 год. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за рок от 3 месеца“ и със заповед № 556/03.05.2018 год. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 3 месеца“. С докладната записка е предложено на началника на затвора Бургас на А.Щ. да бъде наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“.

На 17.07.2018 год. е издадена процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ на лишения от свобода А.Щ..

Преди издаване на заповедта А.Щ. е изслушан от началника на затвора Бургас, за което е представен протокол от 17.07.2018 год.

По делото е разпитан свид. Д.Д.-надзирател в Затвора Бургас, който е установил извършването на нарушението. Според свидетелските показания на лицето на 12.06.2018 год. същият е видял оспорващият да говори по мобилен телефон в спалното помещение №214, където е настанен Щ..

         Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от страните по предвидения от закона ред. 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 110, ал.1 от ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и прецени всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта съгласно чл. 111, ал.5 от ЗИНЗС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити. Издадена е от оправомощено за това съгласно чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 104, ал.1 от ЗИНЗС длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаването и.

Процедурата по установяване на дисциплинарното наказание е законосъобразна. Жалбоподателят е изслушан преди налагане на наказанието. Административният орган като е преценил всички обстоятелства относно поведението на лишения от свобода, отношението му към останалите лишени от свобода и към длъжностните лица от затворническата администрация, както и като е отчел всички наложени до сега дисциплинарни наказания на лицето и като е взел предвид разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е издал процесната заповед, която се явява издадена в съответствие с изискването на чл.102, ал.1 от закона относно преценката за характера и тежестта на нарушението. 

Според чл. 100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Анализа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че лишения от свобода Щ. като е притежавал и говорил по мобилен телефон (забранена вещ по смисъла на чл.97, т.3 от ЗИНЗС) не е изпълнил задълженията си по закона и по този начин е извършил дисциплинарно нарушение, което съгласно чл.102, ал.2, предл.второ от ЗИНЗС се наказва с налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок  до 14 денонощия“.

При определяне на вида на дисциплинарното наказание наказващият орган е взел предвид разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно който за извършване на системни дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, т.2, т.3 или т.5  „неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон“ се налага дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС.

По отношение на срока за налагане на наказанието административният орган се е съобразил с характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани дисциплинарни наказания за същото по вид нарушение и е определил срок  над средния такъв за изтърпяване на наказанието, което в случая се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена  като правилна и законосъобразна на основание чл. 111, ал.6, т.1 във вр. с чл. 111, ал.5 от ЗИНЗС, а жалбата отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата си не е внесъл дължимата държавна такса за разглеждането му. Ето защо съдът намира, че следва да осъди оспорващият да внесе по сметка на Административен съд Бургас държавна такса в размер на 10 лева.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал.6, т.1 във вр. с чл. 111, ал.5 от ЗИНЗС Административен съд Бургас

 

РЕШИ: № 1516

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 844 от 17.07.2018 год. на Началника на Затвора Бургас като законосъобразна.

ОСЪЖДА А.А.Щ. – ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд Бургас държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.

 

Препис от съдебния протокол с решението да се изпрати на страните за сведение.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:12 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: