Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 696                    от 11.04.2018 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на трети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б.Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 195 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.Т.Д. ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. Д.Р. *** с адрес на кантората, гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0769-002961/11.10.2017 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Д.Р. ***  поддържа заявените в жалбата доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява. В писмо рег. № 769000-20604/11.12.2017 год. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, с което е изпратена жалбата, ведно с оспорения административен акт и преписката по постановяването му е изразено становище за неоснователност на жалбата, като е формулирано и искане за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че срещу жалбоподателя М.Т.Д. е постановена ЗППАМ № 17-0769-002961/11.10.2017 год., издадена от Началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на постановената заповед е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления (НП), както следва: НП № 3367/09.08.2000 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 11.10.2000 год., с което му се отнемат 3 контролни точки; НП № 2072/13.06.2001 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 08.08.2001 год., с което му се отнемат 3 контролни точки; НП № 756/13.02.2003 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 21.03.2003 год., с което му се отнемат 6 контролни точки; НП № 15514/20.11.2003 год. на сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 06.12.2003 год., с което му се отнемат 6 контролни точки; НП № 10725/18.08.2004 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 30.10.2004 год., с което му се отнемат 2 контролни точки; НП № 549/12.03.2005 год. на ОДМВР Бургас, 05 РУ, влязло в сила на 07.05.2005 год., с което му се отнемат 3 контролни точки; НП № 347/26.05.2005 год. на РУ Карнобат, влязло в сила на 03.06.2005 год., с което му се отнемат 2 контролни точки; НП № 1895/27.09.2005 год. на ОДМВР Бургас, 02 РУ, влязло в сила на 09.12.2005 год., с което му се отнемат 12 контролни точки; НП № 10146/24.08.2006 год. на ОДМВР Стара Загора, влязло в сила на 13.02.2007 год., с което му се отнемат 16 контролни точки; НП № 8173/12.09.2006 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 13.02.2007 год., с което му се отнемат 10 контролни точки и НП № 12515/15.11.2006 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 13.02.2007 год., с което му се отнемат 10 контролни точки, с което е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за правоуправление на МПС в съответната служба на МВР.

В сезиращата съда жалба са оспорени така формулираните мотиви, като на първо място е заявено, че от обстоятелствената част на заповедта не се установява, дали административния орган е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ЗДвП (вероятно се има предвид чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), т.е. дали отнетите на жалбоподателя контролни точки са били възстановени служебно до пълния им размер при липса на нарушения, за които да са отнемани контролни точки в продължение на две години от последното нарушение. На следващо място, в жалбата е заявено, че по реда на Наредба № І-13/12.02.2003 год. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, жалбоподателя трикратно е възстановявал по 1/3 от общия брой контролни точки, в уверение на което, към жалбата е приложил Удостоверение за преминато допълнително обучение с регистрационен № 358/2008 год., Удостоверение за преминато допълнително обучение с регистрационен № 166/2011 год. и Удостоверение за преминато допълнително обучение с регистрационен № 42/2014 год. В този смисъл, в жалбата е заявено, че дружеството, организирало курсовете за допълнително обучение – „Авто ТЕСТ 2000“ ООД задължително е уведомявало Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас и е извършвало справка за наличието на останали контролни точки на водача, с оглед императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, съгласно която не се приемат за обучение водачи, на които са отнети всички контролни точки. С оглед посочените обстоятелства, жалбоподателя е формирал извод, че административния орган не е отчел в базата данни възстановените му контролни точки, което е довело до невярно отразяване на общия им брой, а от там и до неправилния извод за изчерпване на общия брой контролни точки.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушаване на  административно производствените правила за неговото издаване и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-1524/18.01.2017 год. на Директора на ОДМВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 4 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл, съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му. За пълнота следва да се отбележи, че и в сезиращата жалба липсват твърдения за некомпетентност на органа постановил оспорения акт.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В заповедта ясно е формулирана разпоредителна част относно изземване на СУМПС, поради което липсва нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.

Приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП има за цел да бъде преустановено нарушение от страна на водача, а именно невръщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство при загубена правоспособност поради отнети контролни точки. Като индивидуален административен акт подлежи на принудително изпълнение, в случай, че адресатът не я изпълни доброволно. От гледна точка на класифицирането на принудителните административни мерки според тяхното предназначение и цел те биват превантивни, преустановителни и възстановителни. При отпадане на основанието за тяхното налагане административният орган е длъжен да ги отмени.

В настоящия случай, съда намира за основателни развитите от жалбоподателя възражения. Анализът на мотивите, обективирани в оспорената заповед налага извод, че според административния орган, на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки във връзка общо 11 броя наказателни постановления, влезли в сила в периода от 11.10.2000 год. до 13.02.2007 год. От цитираните в заповедта общо 11 наказателни постановления, в административната преписка са приложени само 3, а именно: НП № 347/26.05.2005 год. на РУ Карнобат, влязло в сила на 03.06.2005 год., с което на жалбоподателя са отнети 2 контролни точки; НП № 8173/12.09.2006 год. на Сектор „ПП“ Бургас, влязло в сила на 13.02.2007 год., с което се отнемат 10 контролни точки и НП № 12515/15.11.2006 год. на Сектор „ПП“, влязло в сила на 13.02.2007 год., с което се отнемат 10 контролни точки. В писмо рег. № 769000-20604/11.12.2017 год. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас е заявено, че останалите наказателни постановления са били унищожени с надлежно съставени протоколи и заповеди на Директора на ОДМВР Бургас през 2007 год., 2010 год. и 2011 год.

В разпоредбата на действалата към 13.02.2007 год. (когато се твърди, че жалбоподателя е загубил всичките си контролни точки) норма на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е указано, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. В сезиращата съда жалба е заявено, че не са налице данни, дали административния орган е приложил тази норма. Настоящият съдебен състав приема така формулираното възражение за основателно, доколкото по делото липсват доказателства за приложимостта на нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в относимата редакция. Както вече се посочи, в редакцията към 13.02.2007 год., законодателя е указал служебно възстановяване на точки в 2-годишен срок от последното нарушение, за което се отнемат точки. В доказателствата по делото липсват такива, в които да са посочени датите на извършване на административните нарушения, санкционирани с цитираните 11 наказателни постановления, по които са отнети контролни точки. Както вече се посочи, по-голямата част от наказателните постановления са унищожени, поради което е невъзможно да се установи, дали в периода 11.10.2000 год. до 13.02.2007 год. е налице такъв, който да покрие изискването на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По делото е приложена справка за нарушител/ водач, но в същата са посочени само датите за съставяне на АУАН, дата на съставяне, на връчване и на влизане в сила на НП, но не и датата на извършване на нарушението, поради което, въпросната справка също не може да удостовери наличието, респ. липсата на основанията за прилагане на служебното възстановяване на контролни точки по реда на действалата към този момент норма на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

На следващо място, съда намира, че при постановяване на оспорения административен акт е нарушена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай, видно от представените от ответника с писмо рег. № 769р-3848/ 02.03.2018 год. три броя протоколи за резултатите от проведено обучение на водачи на МПС и издадените въз основа на тях три удостоверения за преминато допълнително обучение се установява, че жалбоподателя три пъти – през 2008 год., пред 2011 год. и през 2014 год. е преминавал допълнително обучение по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с които е възстановявал по 1/3 от предвидените точки. В оспорения административен акт изцяло липсва информация за така проведените допълнителни обучения и частично възстановени точки. Нещо повече, видно от цитираната справка за нарушител/водач, самия административен орган е вписал, че на 26.04.2014 год. жалбоподателя има частично възстановени точки, но отново липсва информация за техния размер, като това обстоятелство не е обсъдено и анализирано в постановения административен акт.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че според административния орган, в периода от 11.10.2000 год. до 13.02.2007 год. на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки и в нарушение на задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, същия не е върнал СУМПС. С оглед на това, на 11.10.2017 год., т.е. след повече от 10 години е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС. В случая административния орган не е съобразил обстоятелството, че съгласно представените доказателства, жалбоподателя трикратно е възстановявал контролни точки, поради което той не е бил неправоспособен към момента на постановяване на заповедта. В представената по делото справка за нарушител/водач, самия административен орган е приел, че към 26.04.2014 год. на водача са възстановени контролни точки, поради което за него повече не съществува задължение да върне СУМПС. В дългия период от време, който е изтекъл между 13.02.2007 год. до 11.10.2017 год., когато е постановена ЗППАМ са настъпили обстоятелства, въз основа на които е отпаднала целта, която е преследвана с прилагане на принудителната административна мярка, което обстоятелство не е било съобразено от административния орган.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 510,00 лева, от които 10 лева държавна такса и 500,00 лева заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002961/11.10.2017 год., издадена от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на М.Т.Д. ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си – адв. Д.Р. *** с адрес на кантората, гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет. 3 сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: