РЕШЕНИЕ

 

№ 264                              дата 26 февруари  2014 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27 януари  2014 год.,

в следния състав:

 

                                                                                      Съдия:  П. СТОЙЧЕВА                                

Секретар: С.Х.

Прокурор: Т.П.

 

разгледа адм. дело № 1956 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 021200555/31.05.2012г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1210116/26.06.2012г., потвърдени с Решение № 330/28.08.2012г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП (сега променено наименование Дирекция „ОДОП” – Бургас), с който, в тежест на търговското дружество “Балкан лифт” ЕООД, гр.Бургас, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м.02., м.10. и м.12.2008г., м.01., м.09., м.10.м.11. и м.12.2009г., м.01., м.02., м.03., м.04., м.05., м.07., м.09., м.10., м.11. и м.12.2010г., както и за 02.2011г.  в общ размер от 129064,09лв., ведно начислени лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.6 от ЗДДС по фактури, издадени от „Велас - В” ООД, “Аслифт” ЕООД, „Алгер 21 - БГ” ЕООД (правоприемник на „Акман БГ” ЕООД), „Стар 2002” ЕООД, „Таби груп” ЕООД и „Типикал Интернешънъл” ЕООД. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 и чл.82 от ЗДДС е установено допълнително задължение за ДДС в данъчен период м.03.2010г.

            Жалбоподателят “Балкан лифт” ЕООД обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита направените от ревизиращия орган констатации за необосновани и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Излага подробни възражения, касаещи ревизираните данъчни периоди и доставчици и твърди, че са налице достатъчно писмени доказателства, които безспорно установяват правното и фактическо основание за упражняване правото на данъчен кредит по реално осъществени доставки на стоки. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, депозира подробни писмени бележки по съществото на спора.

            Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и  претендира възнаграждение. Представя писмена защита, видно от която по същество се оспорва слушаната по делото съдебно-техническа експертиза.

            Прокурорът от Окръжна прокуратура  - Бургас, встъпил в процеса по реда на чл.159, ал.1 от ДОПК, дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Със Заповед № 1101958/30.12.2011г. на началник сектор Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, изменена по отношение на срока с последваща Заповед № 1200392/05.03.2012г. и Заповед № 1200555/ 05.04.2012г. на същия орган, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество “Балкан Лифт” ЕООД, гр.Бургас, с предметен обхват – установяване на задължения за ДДС за периода 01.02.2008г. – 31.03. 2008г., 01.10.2008г. – 31.10.2008г., 01.12.2008г. – 31.01.2009г., 01.09.2009г. – 31.05.2010г., 01.07.2010г. - 31.07.2010г., 01.09.2010г. - 31.12.2010г. и 01.02.2011г. - 28.02.2011г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 1200555/14.05.2012г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № 021200555/31.05.2012г. от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, с който, в тежест на “Балкан Лифт” ЕООД, гр.Бургас са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди както следва: м.02.2008г. - 2900лв., м.10.2008г. - 11646лв., м.12.2008г. - 20600лв., м.01.2009г. – 5200в., м.09.2009г. – 7140,40лв., м.10.2009г. – 7895,40лв., м.11. 2009г. – 13465,40лв., м.12.2009г. – 6062,20лв., м.01.2010г. – 9439,80лв., м.02.2010г. – 2839,80лв., м.03.2010г. – 6123,27лв., м.04.2010г. – 5320,60лв., м.05.2010г. – 3476,80лв., м.07.2010г. – 3498,60лв., м.09.2010г. – 2200в., м.10.2010г. – 5446,52лв., м.11.2010г. – 8430лв., м.12.2010 – 5333лв. и м.02.2011г. – 2281,50лв., както и са начислени съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5, във вр. с чл.6 от ЗДДС по фактури издадени от „Велас - В” ЕООД, “Аслифт” ЕООД, „Алгер 21 - БГ” ЕООД (правоприемник на „Акман БГ” ЕООД), „Стар 2002” ЕООД, „Таби груп” ЕООД и „Типикал Интернешънъл” ЕООД. Предвид допусната техническа грешка при издаването на РА 021200555/31.05.2012г., издаден е последващ Ревизионен акт № 1210116/26.06.2012г. за поправка на ревизионен акт, в който  органът по приходите е посочил, че записаното в издадения РА № 021200555/31.05.2012г. на стр.48 установените задължения в Таблица 1 за определяне на задълженията както следва: Ред 3, колона 7 следва да бъде 10190,69лв. и колона 11 следва да бъде 4707,18лв.; Ред 5, колона 4 следва да бъде 4476,95лв. и колона 10 следва да бъде 4476,95лв., както и на стр.50, ред 65, колона 1 следва да бъде 193936,33лв., колона 7 – 37615,54лв. и колона 10 следва да бъде 161027,95лв. При оспорването по административен ред Ревизионен акт № 021200555/31.05.2012год. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1210116/26.06.2012г. са потвърдени с Решение № РД-330/28.08.2012г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП (сега променено наименование Дирекция „ОДОП” – Бургас).

В хода на ревизионното производство е установено, че доставчикът „Велас - В” ЕООД е издал към жалбоподателя следните фактури, общо 57 на брой (л.240 и сл. от делото, в РД фактурите са обобщени на л.71-76 от делото):

 

№ и дата на фактурата

Данъчна основа

ДДС

Предмет на доставката

 

320/04.02.2008г.

 

7 500,00

 

1 500,00

 

Плащане за асансьор

 

341/26.02.2008г.

 

7 000,00

 

1 400,00

 

Плащане за асансьор

 

538/08.10.2008г.

 

10 000,00

 

2 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

562/13.10.2008г.

 

14 300,00

 

2 860,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

544/15.10.2008г.

 

12 500,00

 

2 500,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

521/24.10.2008г.

 

21 430,00

 

4 286,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

556/12.12.2008г.

 

12 000,00

 

2 400,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

608/18.12.2008г.

 

10 000,00

 

2 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

561/19.12.2008г.

 

8 000,00

 

1 600,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

609/19.12.2008г.

 

8 000,00

 

1 600,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

578/22.12.2008г.

 

9 000,00

 

3 800,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

610/22.12.2008г.

 

8 000,00

 

1 600,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

579/22.12.2008г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

614/29.12.2008г.

 

18 000,00

 

3 600,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

615/30.12.2008г.

 

15 000,00

 

3 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

586/20.01.2009г.

 

7 000,00

 

1 400,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

588/21.01.2009г.

 

7 000,00

 

1 400,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

589/21.01.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

619/29.01.2009г.

 

7 000,00

 

1 400,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

752/04.09.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Плащане за проектиране, производство и доставка на АУ

 

753/04.09.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

761/11.09.2009г.

 

5 230,00

 

1 046,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

758/15.09.2009г.

 

1000,00

 

2 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

765/30.09.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

766/30.09.2009г.

 

4 300,00

 

860,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

772/07.10.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

798/13.10.2009г.

 

8 000,00

 

1 600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

803/15.10.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

804/15.10.2009г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

776/23.11.2009г.

 

25 000,00

 

5 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

778/26.11.2009г.

 

12 500,00

 

2 500,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

819/29.12.2009г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

818/29.12.2009г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

822/30.12.2009г.

 

3 000,00

 

600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

823/30.12.2009г.

 

3 500,00

 

700,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

861/29.01.2010г.

 

6 000,00

 

1 200,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

859/29.01.2010г.

 

3 000,00

 

6 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

860/29.01.2010г.

 

6 000,00

 

1 200,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

854/25.02.2010г.

 

5 500,00

 

1 100,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

853/25.02.2010г.

 

3 500,00

 

700,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

866/29.03.2010г.

 

10 000,00

 

2 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

898/21.04.2010г.

 

6 000,00

 

1 200,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

899/21.04.2010г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

900/21.04.2010г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

933/30.07.2010г.

 

3 000,00

 

600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

932/30.07.2010г.

 

3 500,00

 

700,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1025/30.09.2010г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1026/30.09.2010г.

 

4 000,00

 

800,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1027/30.09.2010г.

 

3 000,00

 

600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

968/29.10.2010г.

 

2 000,00

 

400,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

974/23.11.2010г.

 

3 250,00

 

650,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

975/23.11.2010г.

 

3 250,00

 

650,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

973/23.11.2010г.

 

9 750,00

 

1 950,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1007/30.11.2010г.

 

3 000,00

 

600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1006/31.11.2010г.

 

3 000,00

 

600,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

978/02.12.2010г.

 

5 000,00

 

1 000,00

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

1047/25.02.2011г.

 

11 407,50

 

2 281,50

Проектиране, производство и доставка на АУ

 

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Велас - В” ЕООД (съгл. ИИНП № 20-32-1101958-01/07.02.2012г. – л.1536 от делото), като е изготвено ИПДПОЗЛ изх. № 8618/07.03.2012г. (л.1544 от делото) за представяне на фактури и всички необходими първични счетоводни документи, доказващи реалното извършване на доставките към жалбоподателя „Балкан Лифт" ЕООД. От  ПИНП № 20-32-1101958-01/16.03.2012г. (л.1539 от делото) се установява, че горепосочените фактури, издадени от „Велас-В” ООД гр.Ветрен на „Балкан Лифт” ООД са обвързани с договори и анекси към тях (л.328 и сл. от делото), съответно с пътни листи и стокови/складови разписки съгласно описанието в таблицата в т.7 от РД. Ревизиращият орган е установил, че фирмата има основен предмет на дейност-производство, ремонт и окомплектоване на всички видове асансьори и асансьорни уредби - предмет, на всички фактури е производство на асансьорни уредби и частите за тях, като плащането на една част от посочените фактури  - ДФ №973/23.11.2010; ДФ№521/24.10.2008; ДФ№545/28.10.2008 и ДФ №619/ 29.01.09 г. е извършено в брой, а по всички останали фактури е по банков път,  като всички плащания в брой и по банка са отразени в счетоводството на доставчика, съответно всички фактури предмет на ИПДПОЗЛ са отразени в дневника за продажбите за съответния данъчен период и е начислен ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. Посочено е, че между „Велас-В” ООД, гр.Ветрен и „Балкан Лифт” ООД, гр. Бургас има сключени договори и допълнителни анекси за промяна на цената на основния договор по конкретни обекти на изпълнение, като транспорта по тези сделки е за сметка на „Велас-В” ООД и се извършва посредством товарен автомобил „Мерцедес 612 Д”с  рег. № РА 5036АХ и товарен автомобил „Фиат Дукато", рег. № РВ8387МВ, собственост на фирмата. Установено е, че доставката на готовата продукция се извършва до клиента, а за другите отделни материали и компоненти са съставени складови разписки без натурални измерители (липса на единична цена и стойност на материалите, а в някой липсват и количества), които са приложени към пътни листи съответно без крайна дестинация на клиента, на когото се доставят и където се извършва монтажа на асансьорите (вписано единствено Ветрен - гр.Бургас, Приложение №6 – от л.1205 и сл. от делото, л.1323 и сл. от делото), с оглед на което е прието, че същите не могат да бъдат обвързани с конкретните договори по обекти и фактурите издадени към тях, в които също липсват номера на договори и обектите, за които се отнасят. Установено е, че дружеството разполага с необходимата техническа база за производство на асансьори находяща се в гр. Ветрен, както и, че има назначени 39 лица на трудов договор. При извършена съпоставка на представените документи от „Балкан Лифт” ЕООД с документите от извършената насрещна проверка на „Велас – В” ООД органът по  приходите е преценил, че представените множество такива съдържат противоречива информация, като е налице разминаване в договорите, стоковите/складовите разписки и пътните листи обвързани към едни и същи фактури за доставка. Посочено е, че складовите и стокови разписки за получени от „Велас-В” ООД материали и части не установяват придобиването на стоки от ревизираното дружество и то именно от този доставчик, като не се установява по безспорен начин кога, как и от кое материално отговорно лице стоките са предадени, и  съответно получени от „Балкан Лифт” ЕООД. Установена е липса на доказателства касаещи приемане-предаване на асансьорите, като готови изделия и активи с индивидуализиращи данни и технически номера. Прието е, че липсват данни за заявки от клиенти за изработка и монтаж на асансьори, не се съдържа и информация за клиенти-получатели, като в представените договори няма данни и характеристика на асансьорите, предмет на същите, както и информация за обектите на които следва да се доставят. Съобразно горните констатации органът по приходите е приел, че се касае за формално документиране на сделки и движение на документи без да е налице фактическо изпълнение на реални доставки. Прието е, че издаването на фактури не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществена реална доставка, тъй като фактурата сама по себе си не е данъчно събитие, а частен документ от който задълженото лице черпи изгодни за себе си правни последици. Обоснован е извод, че от страна на „Велас-В” ООД не са извършени реални доставки на стоки към жалбоподателя по посочените по-горе фактури по смисъла на чл.9 от ЗДДС, не е възникнало данъчно събитие, обуславящо издаването им, поради което данъкът по тях е бил начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от този доставчик фактури, до размера на начисления по тях ДДС – общо в размер на 88883,50лв.

Следваща констатация касае доставки извършени от доставчика „Аслифт” ЕООД, който е издал към жалбоподателя „Балкан лифт” ЕООД следните фактури: (л.830 и сл. от делото)

 

 

№ и дата на фактурата

Данъчна основа

ДДС

Предмет на доставката

2629/09.10.2009г.

4 140,00

828,00

Автом.врата 4 панелна

2656/16.10.2009г.

2 316,00

463,20

Автом.врата 4 панелна

2658/16.10.2009г.

 5 240,00

 1048,00

Аванс за доставка на 2 бр.пов. мех.

2664/20.10.2009г.

4781,00

956,20

Аванс за доставка автом. врата

2712/02.11.2009г.

5 240,00

1048,00

Повдигащ механизъм W140-аванс

2736/05.11.2009г.

4 821,00

964,20

АВ кабинна 700 центр. 4 панелна

2738/05.11.2009г.

8 849,00

1 769,80

АВ етажна 800 двупанелна лява

2768/13.11.2009г.

144,00

28,00

Дръжка за врата и контактор

2807/24.11.2009г.

10 773,00

2 154,60

Аванс за доставка автом. врата

2905/16.12.2009г.

13 765,00

2 753,00

АВ етажна 800 двупанелна лява

2909/16.12.2009г.

2 046,00

409,20

АВ етажна 700 двупанелна центр.

3024/21.01.2010г.

5 199,00

1 039,80

Аванс за дост. АВ и повд.м-м

3061/01.02.2010г.

5 199,00

1 039,80

АВ кабинна 4 панелна700 центр.

3273/15.03.2010г.

1 775,00

355,00

АВ етажна 800 двупанелна дясна

3326/24.03.2010г.

4 433,00

886,60

АВ етажна 70 двупанелна дясна

3351/29.03.2010г.

13 088,00

2 617,60

АВ етажна 700 2 -панелна лява

3513/21.04.2010г.

5 900,00

1 180,00

АВ кабинна 700 2 панелна дясна

3521/22.04.2010г.

1 180,00

236,00

АВ кабинна 700 2 панелна лява

3396/07.04.2010г.

1 220,00

244,00

АВ кабинна 2- панелна 800 дясна

3450/13.04.2010г.

4 303,00

860,60

АВ етажна 700 двупанелна лява

3623/12.05.2010г.

17 384,00

3 476,80

АВ кабинна 700 дясна, 2 панелна

3977/07.07.2010г.

6 895,00

1 379,00

АВ кабинна 700 4 панелна центр.

4088/28.07.2010г.

4 098,00

819,60

АВ кабинна  4 панелна центр.700

5108/07.10.2010г.

1 185,00

237,00

Кабинен оператор 700 двупанелен

5464/16.11.2010г.

109,00

21,80

Пружина за Ав. Изамет мекаключ

5470/17.11.2010г.

10 000,00

2 000,00

Двускоростна машина гюнпаш

5655/08.12.2010г.

170,00

34,00

Аварийно захранване без батерия

 

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Аслифт” ЕООД (съгл. ИИНП №20-32-1101958-02/07.02.2012г.-л.1558 от делото) като е изготвено ИПДПОЗЛ изх. № 3122/12.03.2012г. (л.1555 от делото) за представяне на фактури и всички необходими първични счетоводни документи, банкови и касови документи, счетоводни регистри и писмени обяснения относно извършени доставки към жалбоподателя „Балкан Лифт" ЕООД. С вх. № 3122-1/21.03.2012г. (л.1561 от делото) са представени документи и обяснения,

По отношение на извършените доставки от „Аслифт” ЕООД ревизиращият орган е установил, че ДДС върху продажбите е на числен в счетоводството на фирмата и съгласно представени счетоводни справки сумите по фактурите са платени по банка и в брой. Посочено е, че в предмета на доставката по горните липсва отбелязване какви конкретно доставки на материали и/или асансьорни части са извършени, както и липсва пояснение в какво конкретно се изразяват извършените работи по съответния етап от монтиране на асансьорите. На следващо място копията на представените от доставчика фактури са намерени за неясни, като от представения инвентаризационен опис не се удостоверява, че фактурираните към „Балкан Лифт” ЕООД стоки са били налични към датите на издаване на фактурите, заприходени и съответно изписани. Съгласно представеното обяснение стоките предмет на спорните доставки са предимно от внос от Турция и от ВОП от Гърция и се съхраняват в склада на дружеството с МОЛ С.А.И., като контактите между доставчиците и клиентите се осъществяват по телефон и интернет, поради което няма сключени писмени договори. За извършените доставки от „Аслифт” ЕООД, доколкото от дружеството няма представени товарителници, пътни листи, данни за превозвача, вида на МПС и неговия регистрационен номер или други транспортни документи, а обясненията на доставчика, че транспорта на стоките е за негова сметка са намерени за противоречащи на обясненията на „Балкан лифт” ЕООД, съгласно които транспорта се осъществява от „Велас-В” ООД, а „Балкан Лифт” ЕООД се ангажира със закупуването на части за задвижване на врати, кабинен оператор и двигатели от производител/ вносител, в случая „Аслифт” ЕООД, поради което е прието, че не е доказан транспортът на стоките. Посочено е, че липсват и не са представени фактури и договори и анекси между „Велас – В” ООД и „Балкан Лифт” ЕООД за извършения транспорт от които да е видно, че транспорта по частите за задвижване на автоматичните врати, кабинните оператори, както и за самите автоматични врати е за сметка на „Велас-В” ООД. Не са представени транспортни документи, договори, стокови разписки от които да е видно, че от „Балкан Лифт” ЕООД действително са получени фактурираните му от „Аслифт” ЕООД стоки. Представени са копия на разписки от „Еконт Експрес”, като при съпоставка на данните от същите с тези от фактурите са установени несъответствия в датите и стойностите им.

Анализирайки представените и събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органът по приходите е направил аналогични на гореизложените констатации, като е намерил, че от страна на „Аслифт” ЕООД не са извършени реални доставки на стоки към жалбоподателя по горепосочените фактури по смисъла на чл.9 от ЗДДС, не е възникнало данъчно събитие, обуславящо издаването на фактурите, поради което данъкът по същите е бил начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, съобразно издадените фактури, до размера на начисления по тях ДДС - общо в размер на 28 849,80лв.

От доставчика „Стар 2002” ООД към жалбоподателя е издадена фактура с № 00..583/18.09.2009г. с данъчна основа - 1 172,00лв. и ДДС – 234,40лв. с предмет на доставката – „закупуване и доставка на 1 бр. гаражна врата с автоматика” (л.886 от делото). Извършена е насрещна проверка на доставчика (съгл. ИИНП № 20-32-1100581-08/07.02.2012г. – л. 1530 от делото), връчено е ИПДПОЗЛ изх.№ Р-12-473/09.02.2012г. (л.1525 от делото), като видно от ПИНП №20-32-1100581-08/14.02.2012г. (л.1499 от делото) от страна на същия са постъпили обяснения с приложени копия на банкови извлечения относно плащанията, извършени по банков път от „Балкан Лифт” ЕООД към „Стар 2002” ЕООД, но не са представени документи, удостоверяващи предаване и транспортиране на стоките, справка за стоковия поток, както и за наличието на материален, технически и кадрови ресурс за извършване на дейностите предмет на доставките. За удостоверяване придобиването на фактурираната към „Балкан Лифт” ЕООД „гаражна врата автоматика”, по електронен път са изпратени фактури № 00…10327/ 29.07.2009г. и № 00..10045/03.07. 2009г. издадени от „Хьорман България”, гр.София, като не са представени счетоводни документи, хронологични и аналитични извлечения, от които да става ясно как е заприходена и изписана стоката, къде е съхранявана, кои са материално отговорните лица, приели, предали и съхранявали процесните стоки.

В хода на ревизионното производство от жалбоподателя са изискани съпроводителни документи във връзка с процесната доставка, като такива не са представени. В писмените обяснения по повод връченото ИПДПОЗЛ изх.№ Р-12-455/07.02.2012г. (л.1491 от делото) е посочено „затваряне на достъп към шахматната яма”, като така даденото обяснение е намерено от органа по приходите в противоречие, както с предмета на доставката, така и на дадените от доставчика обяснения. След извършена служебна справка в информационните масиви на НАП е установено, че за периода, когато е издадена спорната фактура доставчикът „Стар 2002” ЕООД има подадена информация за назначено по трудов договор на 1 лице – организатор офис в магазин за търговия на дребно с аудио и видеозаписи. Не са представени  транспортни документи и или документи за куриерски услуги, обезпечаващи и доказващи реалното предаване на стоката към датата на фактурата нито от „Балкан Лифт” ЕООД, нито от „Стар 2002” ООД.

С оглед на така установеното е прието, че липсата на доставка на стоката и липсата на плащане на датата на фактурата предопределя невъзможността за възникване на данъчно събитие към тази датата, от което се обосновава извод, че за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно по горепосочената фактура в размер на 234,40лв. Задължението за ДДС е намерило отражение в данъчен период м.09.2009г.

От доставчика „Акман БГ” ЕООД към жалбоподателя „Балкан Лифт” ЕООД са издадени ДФ № 00…734/07.10.2010г. (л.1751 от делото) с данъчна основа - 6048, 00лв. и ДДС - 1209,60лв., с посочено основание „тухли 25 х 12 х 25 - обект Полски извор” и ДФ № 00…740/26.10.2010г. (л.1763 от делото) с данъчна основа - 17 999,60лв. и ДДС -  3 599,92 лв., с посочено основание от № 1 до № 9 „тухли, коминно тяло, лепило, фугин и др.” Извършена е насрещна проверка на доставчика (съгл. ИИНП № 20-32-1100581-02/09.05.2011г.-л.1723 от делото и ПИНП № 20-32-1100581-02/20.05.2011г.-л.1725 от делото) като съобщението за представяне на доказателства и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ изх.№Р-11-835/09.05.2011г.-л.1729 от делото) е връчено на 10.05. 2011г. на Д.И.Х. - упълномощено лице на „Алгер 21-БГ" приемник на „Акман БГ" ЕООД. С вх.№ИТ-00-5744/17.05.2011г. (л.1735 от делото) са представени заверени копия на ДФ № 00…734/07.10. 2010г. и ДФ № 00…740/26.10.2010г., както и хронологичен запис на сметка 304 Стоки, 411 Клиенти, 702 Приходи от продажби. При извършена проверка в информационните регистри на НАП от ревизиращия орган е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби за м.10.2010г. Не са представени документи, удостоверяващи предаването на посочените във фактурите с получател „Балкан лифт" ЕООД строителни материали, предмет на доставката, като е посочено, че „Акман БГ" не разполага със складова база и стоките се доставят до купувача, като транспорта е за сметка на продавача. За произхода на стоките по ДФ № 00…734/07.10.2010г. и ДФ № 00…740/26.10.2010г. са представени копия на множество инвойс фактури издадени съответно от ЕТ ”Астро-Ян-Янко Георгиев", „Даная 08"ЕООД и "Металекс и ПМЦ" ООД. По отношение на същите е прието, че не може да се установи броя на доставените тухли, получателят на доставката, липсва регистрационния номер на транспортното средство и не е видно дали транспортната услуга   се отнася за същата инвойс фактура, като е обоснован извод, че фактурите за транспортни услуги не могат да се обвържат с представените инвойс фактури за доставка на тухли от „Нортърн Грийс Серамикс”. За доставчици на останалите строителни материали по фактурите  издадени на „Алгер 21-БГ” ЕООД са посочени „Стройконсулт инжинеринг" ЕООД с ЕИК 14717584 (съгл. рамков договор за доставка от 01.06.2010г.-л.1784 от делото) и „Прима кар 08" ЕООД с ЕИК 200101081., на които предходни доставчици също са извършени проверки. По повод доставките на строителни материали от „Акман БГ” ЕООД, от жалбоподателя са постъпили писмени обяснения с вх. № 3225/22.02.2012г. (л.1486 от делото) съгласно които материалите по ДФ № 740/26.10. 2010г. са изписани за клиент „Сан Сити” ООД (по ДФ № 1000000213/27.10.2010г. с данъчна основа в размер на 18 619.50лв. и ДДС в размер на 3 723.90лв.), а материалите по ДФ № 734/07.10.2010г. са изписани на разход на 07.10.2010г. съгласно приложената справка. В обясненията се пояснява, че за монтажа на асансьорните уредби, освен основната съставна част са необходими и допълнителни строителни материали за външно оформление около вратите на АУ, като получените от „Акман БГ” ЕООД  строителни материали са използвани за тези цели. Приложената към обясненията справка е намерена от органа по приходите в противоречие с писмените обяснения на задълженото лице с вх.№ 11478/27.07.2011г., според които материалите  по горепосочените фактури са налични към 31.12.2010г. и същевременно са изписани през същата година. Органът по приходите е приел, че при липса на документи, удостоверяващи начина на придобиване, съхранението и транспорта на процесните количества строителни материали остава недоказано доставчикът „Акман БГ” ЕООД да е притежавал правото на собственост върху стоките към дата на издаване на фактурите към „Балкан Лифт” ЕООД, което право да прехвърли в последствие на дружеството-жалбоподател.

С оглед на така установеното е обоснован извод, че издадените от „Алгер 21-БГ"/приемник на „Акман БГ" ЕООД фактури не отразяват реално извършена доставка на стока по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и не са съставени във връзка с реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, поради което е обоснован извод, че ДДС е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, в резултат на което е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на начисления данък  по фактурите на този доставчик в размер на 4 809,52лв. Задължението за ДДС е намерило отражение в данъчен период м.10.2010г.

От доставчика „Типикал Интернешънъл” ЕООД  към жалбоподателя „Балкан Лифт” ЕООД е издадена ДФ № 00..306/30.11.2010г. с данъчна основа - 9 791,00лв. и ДДС – 1958,20лв., с предмет на доставката съгл.т.1-т.3 – „Контактор К11п-6А, Контактор К31п-40А и Контактор К31п – 63А”. Извършена е насрещна проверка на доставчика (съгл. ИИНП №20-32-1100581-01/09.05.2011г.-л.1847 от делото) като съобщението за представяне на доказателства и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ изх.№Р-11 -836/09.05.2011 г. –л.1845 от делото) е връчено на 11.05.2011г. на А.Ю.Д., представляващ и собственик на „Типикал Интернешънъл” ЕООД. В указания 7-дневен задълженото лице не е представило исканите документи. При извършена проверка в Информационния регистър на НАП е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 12.10.2010г. и в дневниците му за продажби не е включена фактура №00…306/30.11.2010г.

Във връзка с установяване реалното изпълнение на услугата и фактическото изпълнение на документираната доставка са изискани доказателства и от ревизираното лице. Представени са писмени обяснения с вх. №11478/27.07.2011г. в офис Сливен на ТД на НАП - Бургас, съгласно които доставката от „Типикал Интернешънъл” ЕООД по фактура № 00…306/ 30.11.2010г. е доставена с транспорт на доставчика, съгласно приложен пътен лист № 005051 от 30.11.2010г. до офиса на „Балкан Лифт” ЕООД с адрес - гр.Бургас, ул.Места № 78. Установено е, че представения пътен лист като маршрут на автомобила за дата 30.11.2010г. е вписано Сунгуларе - Бургас – Сунгурларе, но не е вписана дестинация от къде до къде се е движил автомобила в гр.Бургас и липсва заверка с подпис и печат на пътния лист от страна на „Балкан Лифт” ЕООД удостоверяваща, че на тази дата са доставяни материали за дружеството, както и не става ясно дали този пътен лист е свързан с доставката по фактура №00…306/30.11.2010г. Анализирайки тези доказателства, органът по приходите е приел, че доколкото проверявания доставчик не представя документи, удостоверяващи реално предоставени към дружеството-жалбоподател доставки, наличие на кадрова и техническа  обезпеченост за извършване на фактурираните такива, доказателства за произход на фактурираните материали, обяснение и доказателства относно начина на извършване на доставката, то се касае за формално документиране на сделки и „движение на документи”, без да е налице фактическо изпълнение на доставка. Направени са аналогични на гореизложените констатации  и  е прието, че от страна на „Типикал Интернешънъл” ЕООД не е извършена реална доставка на стоки към жалбоподателя по горепосочената фактура по смисъла на чл.9 от ЗДДС, не е възникнало данъчно събитие, обуславящо издаването на фактурата, поради което данъкът по същата е бил начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит до размера на начисления ДДС - 1958,20лв. Задължението за ДДС е намерило отражение в данъчен период м.11.2010г.

От доставчика „Таби Груп” ЕООД към жалбоподателя „Балкан Лифт” ЕООД е издадена ДФ № 20…051/27.12.2010г. с данъчна основа – 21 495лв. и ДДС – 4 299,00лв., с предмет на доставката – продажба на стоки, конкретно описани „хидравлични станции, профили, кабели, трансформатори и др.” (л.824 от делото).  Извършена е насрещна проверка на доставчика (ИИНП № 20-32-1101958-04/07.02.2012г. – л.1671 от делото), до когото е изпратено съобщение за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ изх.№ 70-00-2980/ 14.02. 2012г. – л.1664 от делото), връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като такива не са постъпили от дружеството в указания срок. Доказателства за извършване на спорната доставка са изискани и от жалбоподателя (ИПДПОЗЛ изх. № Р-11-1342/14.07.2011г.), който е представил писмени обяснения с вх.№11478/ 27.07. 2011г., съгласно които доставката от „Таби Груп” ЕООД е извършена със собствен транспорт - товарен автомобил „Сеат Тера”, с рег.№ А 0104 ВХ. Установено е, че съгласно свидетелството за регистрация на автомобила същият е собственост на „Балкан Лифт” ЕООД от 03.01.1990г. Посочено е, че на датата на издаване на ДФ №20…051/27.12.2010г., видно от пътната книжка на автомобила няма представено движение, като е направена и констатация, че доколкото „Таби Груп” ЕООД е с адресна регистрация гр.Пловдив в представеното извлечение за движение на автомобила в гр. Пловдив също липсва. Посочено е, че са приложени само хронологични ведомости по операции за периода 01.10.2010г. - 31.12.2010г. по счетоводни сметки съгласно приложенията, които доказват твърдението, че материалите не са налични към 31.12.2010г., но не са приложени инвентаризационни описи и аналитична отчетност/по картони за доставките в брой/.

С оглед на така установеното, органът по приходите е приел, че издадената от „Таби Груп” ЕООД фактура не отразява реално извършена доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и не е съставена във връзка с реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Посочено е, че липсата на доставка на стоката предопределя невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне датата възникването му, в резултат на което е обоснован извод, че за ревизираното лице не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС. Посочено е, че ДДС е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, в резултат на което е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на начисления данък, със стойността на който е установено допълнително задължение за ДДС по фактурата на този доставчик в размер на 4 299,00лв.  Задължението за ДДС е намерило отражение в данъчен период м.12.2010г.

Ревизионният акт е частично незаконосъобразен.

По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да установи кой е производител на процесните асансьорни уредби (съгл. приложения списък), както и идентични ли са като технически параметри монтираните АУ като тези, поръчани от „Балкан Лифт” ЕООД на „Велас - В” ООД/”Аслифт” ЕООД. Видно от експертното заключение, вещото лице е приложило методи за установяване на произхода на асансьорите чрез: 1. Установяване организацията на производство и монтаж на асансьорите; 2. Идентифициране производителя на асансьорите по проектната и конструктивна документация и 3. Идентифициране производителя на асансьорите чрез огледа им. Видно от т.Констатации установено е, че маркировките поставени в кабините на асансьорите съответстват на НСИОСАТПУ и сочат, че са производство на „Велас - В" ООД, съответно маркировката на предпазните устройства доставени и монтирани на асансьорите, визуално достъпни, съответстват на НСИОСАТПУ, като комплектацията на процесните асансьори съответства на спецификациите по техническа документация и списъците на доставените части и възли от „Велас - В" ООД, монтирани от „Балкан Лифт" ЕООД, посочени в приложение № 2 на експертизата. Съгласно заключението на вещото лице, предвид констатациите от приложените методи за установяване произхода на асансьорите същите са производство на „Велас – В” ООД, гр. Ветрен. Въз основа на извършения оглед на асансьорните уредби и констатираното съответствие на техническите им характеристики посочени в таблицата - приложение № 1 и съпоставяне с конструктивната документация на асансьорите, от вещото лице е установено, че монтираните от „Балкан Лифт" ЕООД асансьорни уредби отговарят (са идентични) на тези посочени в договорите, които той е заявил и получил от „Велас - В" ООД /"Аслифт" ЕООД през процесния период. Органът по приходите не отрича наличието на монтираните асансьорни уредби, но по същество оспорва реалността на доставките на стоки за тяхното изпълнение като доставени именно от процесните доставчици, като изводът е ясно формулиран в решението на горестоящия административен орган, и на това фактическо основание е отказано правото на данъчен кредит по издадените фактури, като е прието, че данъкът по тях е начислен неправомерно. Този извод не се подкрепя от фактическите констатации, като данните по делото могат да обосноват извод за реалност на сделките за продажба на стоки по процесните фактури. В значителна част органът по приходите е изследвал физическото движение на стоките, като е търсил доказателства за транспортирането им, конкретни данни за пътни листи, регистрационни номера на автомобили и др.. Счел е за ненадеждни доказателствата в тази насока, но сами по себе си фактите, касаещи транспорта на стоките не могат да обосноват извод за нереалност на доставките на това сочено фактическо основание. В ревизионното производство са представени множество други документи, в т.ч. техническа документация, които не са намерили никакво отражения във фактическите констатации на органа по приходите, а влияят пряко върху извода за наличие на реална доставка на стоки.  Факт е, че асансьорните уредби са монтирани на място, за което сочи и експертът по съдебно-техническата експертиза и в резултат на проведените от него изследвания на място е констатирал, че компонентите за тяхното монтиране са доставени именно от доставчика „Велас – В” ООД и „Аслифт” ЕООД. За да достигне до този извод вещото лице разяснява механизма на идентифицирането на асансьорите, като посочва, че това се извършва по признаците производство и монтаж, което е основно изискване за въвеждането им в експлоатация и разпознаването им в бъдеще при поддръжката, прегледите и изпитанията, предвид обстоятелството, че това са съоръжения с повишена опасност при експлоатацията им. Посочва, че основни признаци за идентифициране на производителя са маркировките и съпроводителната документация, а за идентифициране на асансьорите – отчетливостта и пълнотата на елементите, от които са изградени.  Производителите на асансьори са задължени да осигурят техническа документация и маркировка за доказване на произхода им, а контролните органи с утвърдени процедури да потвърдят, разрешат и осигурят безопасната им експлоатация, като в тази връзка е посочил множество нормативни източници, регламентиращи процесните обществени отношения. Констатирано е, че в техническите досиета на процесните асансьорни уредби (АУ) се съдържат проектни изчисления, конструктивни чертежи, електрически схеми, спецификации на доставените части и възли. Производителят на АУ е упоменат във всички документи, съпътстващи производството, монтажа, изпитанията и пускане в експлоатация, а именно – сертификат за ЕО изследване на типа асансьор издаден от нотифицирано лице на името на притежателя му „Велас В” ООД, заключение на производителя, че асансьорът е произведен от него в съответствие с EN и е годен за експлоатация с техническа характеристика посочена в паспорта на съоръжението, сертификат за краен контрол издаден от нотифицирано лице на притежателя му „Балкан лифт” ЕООД с посочен заводски номер на „Велас В” ЕООД, протокол за изпитване издаден от изпитвателна лаборатория, акт за първоначален технически преглед от лице получило разрешение от ДАМТН или нотифицирано лице, регистрация на асансьора в регионалния отдел на ГД „ИДТН”, на чиято територия ще се експлоатира асансьора. Издаването на всеки един от така посочените документи предполага извършването на процедура по установяване на производителя, проверка на техническата документация дадена от производителя, оглед на АУ за съответствие на частите и възлите на техническата документация и проведените изпитания, проверка на маркировките за съответствие на асансьора и предпазните устройства. Експертът е изброил в списък предпазните устройства, които нормативно се маркират. Посочва, че произвежданите от „Велас - В" ООД асансьори са от електромеханичен и хидравличен тип. „Велас - В" ООД притежава ЕО сертификат за одобрен тип, който се прилага към техническата документация на всеки произведен асансьор. Процесните асансьори притежават такъв сертификат, което ги прави отличими от други типове асансьори. Асансьорите на „Велас - В" ООД са конструирани в съответствие с Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29 юни 1995 година за сближаване законодателствата на държавите-членки относно асансьорите и на българските стандарти БДС ЕN 81-1:2003 и ЕN 81-2:2003. „Велас В" ООД съставя техническо досие за всеки асансьор с технически параметри, вместващи се в границите на техническите характеристики на ЕО сертификата за изследване на типа на изделието. Техническата документация съдържа в пълен обем всички изискуеми от законовите и подзаконови актове документи: изчисления, чертежи, електрически схеми, характеристиката и основните технически данни на асансьора. „Велас В" ООД е производител на асансьори, за което притежава Сертификат за ЕО изследване на типа на електрически асансьор№ 445/АЕ-ЕО-ИТ  с   номинална  скорост  до 1 м/с с приложена техническа характеристика и Сертификат за ЕО изследване на типа на хидравличен асансьор        0716/АХ-ЕО-ИТ/29.09.2009    г.    с    приложена    техническа характеристика. Сертификатите са издадени от нотифицирани лица. В сертификите за ЕО изследване на типа на асансьорите на „Велас - В" ООД са посочени предпазните устройства, които могат да бъдат монтирани на  асансьорите   негово   производство.   Предпазни   устройства   със   същото предназначение, но с конструкция на други производители, не е възможно да бъдат монтирани. Вещото лице посочва, че производството и доставката на асансьорите от „Велас-В" ООД на „Балкан Лифт" ЕООД се основава на договори за конкретни обекти (сгради) по договорена тотална цена без разбивка по компоненти и възли, т.к. асансьорът е единичен многокомпонентен продукт (машина, съоръжение) комплексна доставка и отделни детайли не са предмет на самостоятелно договаряне и остойностяване. Асансьорът не може да съществува без каквато и да е предвидена по проект част. За всеки строителен обект се съставя един договор независимо от броя на асансьорите в него. Всеки асансьор си има заводски номер и техническа документация. В договора са упоменати основни технически характеристики, по които се идентифицира асансьора: тип - електрически или хидравличен; брой спирки; товароподемност; ход (височина); шахта с размери - широчина х дълбочина; брой лица; врата кабинна - автоматична; врати шахтни - автоматични или полуавтоматична; табло за управление - електронно; хидравлична станция - тип; кабина в обикновено или луксозно изпълнение; изпълнение съгласно последните изискванията на ДИТН. Задължение на доставчика е да достави компонентите и възлите по  техническата спецификация на асансьора. Доставката се извършва на една или повече пратки за всеки асансьор съобразно производствена програма на „Велас - В" ООД. Доставките се извършват директно на обектите, където ще се монтират, от и за сметка на доставчика, като по този начин Отпада необходимостта от складови помещения, респ. разходи за поддържането им. Приемо-предаването на частите и възлите се удостоверява със стокови/складови разписки по наименование и количество.  Вещото лице посочва, че проверената от него поредност и пълнота на специфираните части изключва възможността някои от вписаните части да не доставени и тези части да бъдат набавени от други източници. Стойностите на компонентите и възлите не са упоменати в разписките, т.к. са стойността им е включена в цената на изделието по договор. Доставката приключва с предаване на предвидените по спецификация на съоръжението части. След приключване на доставката „Велас - В" ООД издава Заключение за съответствие на асансьора на стандарт ЕN 81-1 или ЕN 81-2 и годността му за експлоатация и предава техническа документация (паспорт) на съоръжението на „Балкан Лифт" ЕООД. След това „Балкан   Лифт"   ЕООД се явява   доставчик  на     асансьора  на  крайния потребител, с който има договор за доставка. „Балкан Лифт" ЕООД създава организацията за монтаж на асансьорите за всеки обект, като извършва паралелен монтаж на няколко асансьора едновременно. Експертът счита, че от техническа гледна точка и от съображение на производствена необходимост, в зависимост от ритмичността на доставките и хода на строителния обект, при едновременен монтаж на няколко асансьора е възможно да бъдат пренасочвани доставените идентични напълно взаимозаменяеми компоненти и възли от един договорен асансьор на друг, тъй като номенклатурата на вложените компоненти и възли за всеки от двата типа асансьори е една и съща. Разликата е в размерността и броя части, които зависят от размерите на шахтите и етажността, но съображенията за това пренасочване са от организационно и технологично естество, като по този начин се създава гъвкавост в организацията на труда и оптимална производителност. След завършване на монтажа на асансьора монтажната организация предава техническата документация на нотифицирано лице за установяване на съответствието му на съществените изисквания за безопасност на Директива 95/16/ЕС, въведена с Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства След това нотифицираното лице подава заявление до оторизирана изпитвателна лаборатория за изследване и изпитване на асансьора. Въз   основа  на  техническото  досие  на  асансьора,   протокола  за изпитване  и извършените  процедури за оценяване,  нотифицираното лице съставя обобщен доклад за оценяване и издава „Сертификат за краен контрол", като с получаването   на  този   сертификат  приключва  дейността  на  монтажната организация и асансьорът   е   физически   готов   за   експлоатация. Експертът отбелязва, че нотифицираното лице е компетентен орган одобрен и регистриран от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, който със своя акт, издаден след надлежни проверки, в който е посочен заводски номер на асансьора, този орган удостоверява, че производител на асансьора е „Велас - В" ООД. С договора за доставка производителят е и доставчик на асансьора. Това е основание нотифицираното лице да удостовери „Балкан Лифт" ЕООД за притежател на Сертификата за краен контрол. Сертификатът  за  краен  контрол  се  предава  на  притежателя   на асансьора. Нотифицираното  лице извършва действията по първоначален преглед и регистрация на   асансьора, като го регистрира и издава Ревизионна книга, която предава на притежателя на асансьора. Вещото лице посочва, че при съставянето на всички изброени по-горе документи и извършване на посочените процедури по необходимост неизменно следва да се посочи производителят на асансьора. Независимо от това, от негова страна също са извършени действия по идентифициране на производителя, като за тази цел се е позовал на проектната и конструктивна документация. В тази връзка се е запознал с техническата документация, като е изискал от доставчика „Велас В” ООД образци на поставяните от него маркировки, установил е вида,   количеството   и   изискванията   за   качество   на доставените   компоненти   и   възли   по   конструктивната   документация   на производителя, установил е обема на компонентите и възлите на асансьорите получени от „Балкан Лифт" ЕООД по съставените от „Велас - В" ООД стокови/складови разписки. Основанията, които са послужили на експерта да даде заключение, че АУ са доставени от „Велас В” ООД са наличието на маркировката    за    съответствие    на    асансьорите    нанесена производителя в кабината на асансьора и маркировки нанесени на други
основни възли, СЕ   сертификатите   за   съответствие   на   асансьорите   и техните предпазни  устройства,  декларациите  за  съответствие  по  изискванията на нормативните  актове за производство,  монтиране,  приемане и  пускане в експлоатация, фабричните знаци на използваните предпазни устройства, контролните процедури по изпитванията, документите съпътстващи доставките, вложените    компоненти    и    възли,    установени    при    огледа    на асансьорите. Същите експертът е описал подробно в списък Приложение № 2. За всеки един от тези източници на идентификация експертът дава нужните обяснения - маркировките   дават   възможност   да   се   разпознаят   асансьорите   и предпазните устройства по производители. Компонентите и възлите, чието маркиране не е предвидено, са стандартни продукти за широко универсално приложение. Такива са свързочните елементи, електротехнически части и др. Сертификатите и декларациите за съответствие дават възможност да се идентифицират производителите по регламентите за право на производство. Контролните процедури установяват всички обстоятелства по документирането и годността на асансьорите и предпазните устройства за безопасна експлоатация. Документите съпътстващи доставките дават възможност да се установи обема на доставките. В техническото досие на асансьорите са приложени декларации за съответствие на частите, за които се изисква това по нормативен акт. Освен преглед на документацията вещото лице е извършило оглед на място на процесните АУ, като посочва, че те са монтирани в жилищни и обществени сгради, които са конкретно описани като местонахождение в представеното Приложение № 1. При огледите е  установен производителя по положената маркировка за съответствие на асансьора и предпазните устройства съгласно  изискванията на нормативните актове. Не са огледани единствено компоненти и възли, чиято маркировка е визуално недостъпна без демонтажни работи. Приложени са снимки на част от наличините маркировки и възли. В резултат на всички горни проучвания вещото лице дава заключение, че процесните асансьорни уредби, схващани в тяхната цялост от компоненти, са произведени и доставени от „Велас В” ООД  и „Аслифт” ЕООД, чийто монтаж е извършен от жалбоподателя „Балкан лифт” ЕООД. Съдът се позовава и гради своите изводи въз основа на експертното заключение, като обективно, професионално и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните. Същото съдържа задълбочен анализ и в значителна степен дава яснота относно специфичните процеси на монтаж на асансьорни уредби, които е необходимо да бъдат изяснени и оказват влияние при преценката за реалност на доставките, обуславяща правото на приспадане на данъчен кредит.

            Горните фактически констатации не са били предмет на анализ от страна на ревизиращия орган и те не представляват част от неговите установявания, но с оглед фактическото основание да се откаже данъчния кредит по фактурите на тези доставчици поради нереалност на доставките на АУ, тези констатации в значителна степен влияят върху този извод и по същество го опровергават. След като беше изяснен механизма на монтаж на АУ, съпътстван от множество изготвяна за целта документация, процедури по проверка и контрол на уредбата, осъществявани вкл. от независими държавни органи, част от чиито констатации са, че уредбите са произведени именно от процесните доставчици, то изводът, че е налице реално осъществена доставка на стока по фактурите на „Велас В” ООД е напълно обоснован, поради което отказът на приходната администрация жалбоподателят да упражни правото на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен и не е налице хипотезата на неправомерно начислен данък по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС. 

            По отношение на доставките по фактурите на останалите доставчици „Типикал интернешънъл” ЕООД за доставка на 190бр. контактори, „Таби груп” ЕООД за доставка на хидравлични станции, профили, кабели, трансформатори и др., „Акман БГ” ЕООД с правоприемник „Алгер 21 БГ” ЕООД за доставка на тухли, лепило, фугин, както и по отношение доставките на „Аслифт” ЕООД  на автоматична врата, повдигателен механизъм, различни видове автоматични кабинни врати, контактори и др., органът по приходите, както се посочи, е отказал данъчния кредит, поради нереалност на доставките, като е приел, че  липсват на доказателства за транспорт на стоките, липса на кадрова обезпеченост, доставчиците не са осигурили достъп до счетоводствата си, както и поради това, че е проследил предходните доставчици, с оглед на което е обосновал извод за неустановен произход на стоките. Този подход е неправилен, доколкото предметът на проверката се ограничава само до пряката доставка, произходът на стоката е ирелевантен и в този смисъл, проследяването на движението на стоката при другите предходни доставчици е неотносимо към упражняване правото на данъчен кредит и не може да влияе върху правото на приспадане, а още по-малко да бъде единствено основание за отказ да се признае данъчния кредит. Мотивът за недоказаност на транспорта в изискваните детайли също сам по себе си не може да обоснове извод за нереалонст. Кадровата обезпеченост на доставчиците с оглед конкретните доставки на стоки, съдът намира за неотносима, доколкото липсата на назначени лица не препятства изпълнението на доставките. Неосигуреният достъп до счетоводствата на доставчиците не може да влияе върху правото на данъчен кредит на получателя на доставката, най-малкото поради това, че той не може да понася  негативни последици, поради поведението на друг търговец.  Отделно от това, видно е, че закупените от тези доставчици стоки са присъщо необходими за изпълнението на място на асансьорните уредби, представляват част от техните компоненти, поради което влагането им за изграждане на асансьорните съоръжения не може да бъде отречено. Друга част от стоките – напр. тези по доставката на „Акман БГ” ЕООД са били предмет на последваща доставка към друг търговец. При възприетия от органа по приходите подход на преценка реалността на доставката фактическото изпълнение е напълно игнорирано за сметка на установяванията свързани с транспорт и предходни доставчици. Преценката за реалност следва да бъде комплексна с оглед на всички влияещи върху този извод фактори и след като данните по делото сочат без всякакво съмнение, че асансьорните уредби са произведени и доставени от „Велас В” ООД, а доставените от останалите доставчици стоки са такива необходимо присъщи за изпълнението и монтажа на съоръженията, следва да се приеме, че тези стоки са доставени от процесните доставчици, вложени са процеса на дейност на дружеството-жалбоподател, който след това ги е предал като краен продукт. 

Подходът на органа по приходите е несъвместим и с разбирането на Съда на Европейския съюз относно упражняването на правото на данъчен кредит, като в тази връзка съдът съобразява постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 Mahagében kft  срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága и дело С-142/11 Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága, като приложими за случая са изводите на съда по първо посоченото дело и в частност тези по поставения първи преюдициален въпрос, описан в т.22, фактите по който са описани в т.16, т.17 и т.19 от Решението. Неизменно поддържаното становище на Съда е, че предвиденото в чл.167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане на данъка е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, и по-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Изключение от този принцип е налице, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, в които случаи националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане. Данни по делото в тази насока няма. Напротив – установява се, че фактурираните продажби на стоки са извършени, а от друга страна  страните са съставили съответната счетоводна документация - издадени са фактури, съдържащи нормативноустановените реквизити, отразени са счетоводно, извършени са разплащания, данъкът е начислен от доставчиците като задължение към бюджета, а от своя страна данъчнозадълженото лице е осъществило последваща реализация на стоките. В този порядък и съобразно разбирането на Съда на ЕС, по-конкретно съдържащо се в т.44 и т.45 по съединеното дело С-142/11, следва да се приеме, че са изпълнени материалните и процесуални условия, изисквани от Директива 2006/112 за възникване и упражняване правото на приспадане. Така, Съдът приема, че при тези обстоятелства, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling по съединени дела C-439/04 и C-440/04, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата. Изводът е доразвит и в т.47 на настоящото решение, видно от която режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива и припомнен в точки 37—40 от това решение, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане.  Последователно съдът приема, че доколкото отказът да се признае право на приспадане на данъка е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект. В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставки на стоки от коментираните доставчици, което е рефлектирало върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя като получател по фактурите, но фактически се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни. Видно от сега коментираните мотиви на Съда на ЕС и прочитът им  в цялото решение в тяхната съвкупност не дават основание за конкретния случай да бъде отказано правото на данъчен кредит в полза на жалбоподателя не само поради липса на данни за данъчна измама, но и поради наличието на другите положителни факти по делото, които съдът обсъди по-горе в мотивите и въз основа на които обоснова извод за осъществени реални доставки на стоки.  Процесните стоки са предадени на жалбоподателя, за което са съставени съответните документи в счетоводствата на страните, осъществена е последваща реализация на стоките в рамките на икономическата дейност на ревизираното дружество, извършени са разплащанията между страните, данъкът е начислен като задължение към държавата, налице са данъчни фактури с нужните за тяхната редовност реквизити, които факти Съдът на ЕС приема за достатъчни да обосноват правото на приспадане.

С оглед горните мотиви ревизионният акт и този за неговата поправка следва да бъдат отменени в частите си, в които е отказано правото на данъчен кредти по фактурите на доставчиците „Велас В” ООД – в размер на 88883,50лв., „Аслифт” ЕООД – в размер на 28 849,80лв, „Акман БГ” ЕООД с правоприемник „Алгер 21 БГ” ЕООД – в размер на 4809,52лв., „Таби груп” ЕООД – в размер на 4299лв. и „Типикал интернешънъл” ЕООД – в размер на 1958,20лв., ведно с начислените лихви.

            По отношение доставката на „Стар 2002” ЕООД по издадената от него фактура № 0…583/18.09.2009г. с предмет на доставката гаражна врата с автоматика и приемник 24V 2бр. на стойност 1172лв. и начислен ДДС в размер на 234,40лв., управителят на дружеството-жалбоподател е дал обяснения, че същата е необходима за затваряне на достъп до шахтената яма. Това обяснение с основание е прието, че противоречи на предмета на доставката и предвид нейното естество действително не може да се обвърже с дейността на ревизираното лице по изпълнение и монтаж на асансьорни уредби или друг възможен негов предмет на дейност, за какъвто обаче няма данни, поради което следва да се приеме, че тази доставка на стока е осъществена извън икономическата дейност на търговеца, няма данни тя да е вложена в същата, няма данни за последващата й реализация в доставка към трети лица, поради което следва да се приеме, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит и жалбоподателят остава задължен за начисления по фактурата данък. В тази част от оспорването жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

            Органът по приходите е установил допълнително задължение за ДДС в размер на 264,07лв. на основание чл.86, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.82, ал.1 от ЗДДС, за което е изложил подробни мотиви в РД, в част 2.12., касаеща данъчен период м.03.2010г. (л.90), които съдът споделя. По същество жалбоподателят не оспорва съдържащите се там констатации и не са налице основания те да не бъдат възприети, но съдът отбелязва тази част от задълженията, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е посочил, че обжалва ревизионния акт в неговата цялост. Поради липса на основания да се отмени актът в тази негова част, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

                С оглед този изход на процеса, при обжалван материален интерес в размер на 163265,31лв., уважена част на жалбата в размер на 162766,84лв., направени от жалбоподателя разноски в размер на 950лв., в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 947,10лв. При отхвърлена част на жалбата в размер на 498,47лв., разноски за ответника в размер на 3715,31лв., в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 11,34лв., като след извършване на компенсация, разноски следва да се присъдят само на жалбоподателя до размер от 935,76лв.

            Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 021200555/31.05.2012г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1210116/26.06.2012г., потвърдени с Решение № 330/28.08.2012г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП (сега променено наименование Дирекция „ОДОП” – Бургас), В ЧАСТТА, в която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „Велас В” ООД – в размер на 88883,50лв., „Аслифт” ЕООД – в размер на 28 849,80лв, „Акман БГ” ЕООД с правоприемник „Алгер 21 БГ” ЕООД – в размер на 4809,52лв., „Таби груп” ЕООД – в размер на 4299лв. и „Типикал интернешънъл” ЕООД – в размер на 1958,20лв., ведно с начислените лихви.

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Балкан лифт” ЕООД против Ревизионен акт № 021200555/31.05.2012г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1210116/26.06.2012г., потвърдени с Решение № 330/28.08.2012г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП (сега променено наименование Дирекция „ОДОП” – Бургас), В ЧАСТТА, в която отказано право на данъчен кредит в размер на 234,40лв. по фактура № 583/18.09.2009г., издадена от „Стар 2002” ЕООД, както и в частта, в която допълнително е начислен ДДС в данъчен период м 03.2010г. в размер на 264,07лв.

            ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Балкан лифт” ЕООД, гр.Бургас, ж.к. „Лазур”, ул.”Места” № 78, с ЕИК 147224287 сумата от 935,76лв. разноски по делото.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: