Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1823                        23.10.2018г.         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На втори октомври                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1953 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.Д.Б.,***, съд.адрес:***, против решение № 1012-02-103#3/03.07.2018г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3356#3/13.02.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО й е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката счита оспореното решение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като бъде указано на административният орган да преизчисли действителния й стаж. Излага съображения, че действителният й стаж надхвърля 15 години; нито един стаж от трудовата й книжка не е „недействителен“; била е в неплатен отпуск от 04.06.1987г. до 02.04.1990г., който период е бил заверен в трудовата книжка от осигурителя СК“Метални конструкции“, като е посочено, че следва да се зачете за трудов стаж на основание ПМС № 2/26.01.1983г., пар.7, гл.3. Заявява, че е ангажирала доказателства, че съпругът й е бил на работа в чужбина от 04.11.1986г. до 08.10.1989г. Удостоверение от съответното ведомство – „Медицински кадри в чужбина“ към Министерство на народното здраве, не може да бъде издадено, тъй като на отчет не се водят придружаващите съпрузи, а съгласно Наредбата за трудово-правното положение на задграничните служители, отм. (НТППЗС, отм.), е достатъчен фактът на пребиваване на единия съпруг в чужбина  (Приложение 4), за да бъде зачетен за пенсия за трудов стаж периодът на пребиваване на придружаващия съпруг. По тази причина и поради отбелязването в трудовата й книжка на този стаж от 2 години и 9 месеца за придружаването на съпруга й в чужбина счита, че незачитането му е незаконосъобразно, тъй като е представила необходимите документи от СК“Метални конструкции“. По делото е представено писмено становище от упълномощен процесуален представител – адв.Ж.Б. от АК-Бургас, в което е посочено налично несъответствие в трудовия стаж на жалбоподателката описан в разпореждане № 2113-02-3356#3/13.02.2018г.; изразено е несъгласие с незачитане на времето през което Б. е била в чужбина като съпруга на български гражданин който е работел там; извършено е позоваване на трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ; моли се съда да се съобрази с издадено след образуване на делото удостоверение обр. УП-9 от „Метални панели и конструкции“АД, за зачитане на времето от 10.06.1985г. до 02.04.1990г. за трудов стаж, както и съобразяване с ПМС № 2/26.01.1983г., пар.7. Направено е искане за отмяна на атакувания акт. Пред съда, чрез преупълномощения процесуален представител адв.Д.И.от АК-Бургас, жалбоподателката поддържа оспорването на изложените основания и представя писмени доказателства. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Д., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди  оспореното решение.

 

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118,  ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателката А.Б. е подала заявление с вх.№2113-02-3356/24.10.2017г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи за стаж, включително трудова книжка № 59 (л.11-16 и 51-54) и удостоверения от „Метални конструкции“ЕАД, „Елкабел“АД, „Метални панели и конструкции“АД (л.26-31), съгласно които тя е работила като проектант в Метални конструкции от 13.04.1974г. до 21.06.1979г., в ЦТКА-Бургас от 07.09.1979г. до 20.02.1984г., като счетоводител в СК“Кабели и проводници“ от 20.02.1984г. до 10.06.1985г., като главен специалист в СК“Метални конструкции“ от 10.06.1985г. до 04.06.1987г. Съгласно заверката в трудовата книжка, положена от този работодател: „От 04.06.1987г. до 02.04.1990г., лицето е било в неплатен отпуск съгласно ПМС № 2/26.01.1983г. и следва да се зачете за трудов стаж“. След това Б. е получавала обезщетение по чл.222 от КТ от „Метални конструкции“ЕАД за периода от 02.04.1990г. до 02.05.1990г., а от 11.05.1990г. до 01.01.1991г. е била безработна – последните две представляващи време приравнено на осигурителен стаж.

След подаването на заявлението била изготвена нарочна таблица от ТП на НОИ-Бургас (л.24), съгласно която на Б. са зачетени 13 години, 9 месеца и 23 дни стаж при ІІІ-та категория труд, навършена 66-годишна възраст при подаване на заявлението и действителен осигурителен стаж от 13 години 1 месец и 3 дни.

С писмо изх.№ 1029-02-31947/10.11.2017г. ТП на НОИ-Бургас изискало от „Метални панели и конструкции“АД в 14-дн. срок да представи удостоверение УП-3 с осигурителния стаж на Б. за периода 04.06.1987г.-02.04.1990г., като бъде вписано основание за зачитане на осигурителния стаж. Това писмо било изпратено по пощата на дружеството, но не било връчено, тъй като съгласно отбелязаното в разписката – получателят се е преместил на друг адрес. В тази връзка било изпратено писмо изх.№ 2113-02-3356#1 от 22.11.2017г. до началник отдел КПК в ТП на НОИ-Бургас, с оглед необходимостта от проверка основанието за зачитане за периода 04.06.1987г.-02.04.1990г. от Метални изделия и издаването на УП-3 при необходимост.

Компетентните контролни органи от ТП на НОИ-Бургас извършили проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на „Метални панели и конструкции“АД, за която бил съставен констативен протокол № 14/19.12.2017г. При проверката било установено, че дружеството съхранява разчетно-платежните ведомости и картони на работилите по трудов договор лица. Няма съхранени трудови досиета. По отношение на трудовото правоотношение с жалбоподателката Б. било установено, че същата била назначена по заповед № ІІ-78/27.05.1985г. на длъжност гл.специалист АСУ и постъпила на работа на 10.06.1985г. Тя фигурира в разчетно-платежните ведомости за периода 10.06.1985г.-30.06.1986г. под № 9102 и за периода 01.07.1986г.-04.06.1987г. под № 3102. За периода 10.06.1985г.-04.06.1987г. са й начислявани възнаграждения за отработено време и има положени подписи за изплащането им, поради което това време следва да се зачете за осигурителен стаж. За времето от 04.06.1987г. до 02.04.1990г. Б. не фигурира в разчетно-платежните ведомости, няма отчетени отработени дни или дни в отпуск (вкл. неплатен), няма начислявани и изплащани възнаграждения. В осигурителя няма открити съхранени документи, удостоверяващи наличието на основание посочения период да се зачете за трудов стаж.

Последвало изпращането на писмо до жалбоподателката с изх.№ 1029-02-679/10.01.2018г. с искане да представи на ТП на НОИ-Бургас УП-3 с осигурителния стаж за периода 04.06.1987г.-02.04.1990г. – ТК Метални конструкции, гр.Бургас. Това писмо не било връчено, тъй като видно от разписката – лицето отсъствало от адреса, което наложило съобщението на основание чл.1, ал.7 от  Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), да се извърши чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в ТП на НОИ-Бургас. Съобщението било поставено на 17.01.2018г. и свалено на 25.01.2018г., съгласно изготвените нарочни протоколи (л.41 и 42).

Последвало издаването на разпореждане изх.№ 2113-02-3356#3 от 13.02.2018г. (л.43), от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.Б.. В разпореждането е описано съдържанието на чл.68 от КСО. Посочено е, че в понятието действителен стаж не се включва: времето на наборна военна служба; времето за отглеждане на малко дете на неработещи майки; времето за което е изплащано обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996г. приз което родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете инвалид до навършване на 16-годишна възраст; времето след 01.01.2001г. през които родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от помощ; времето което се зачита за осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, съгласно чл.9а от КСО. Изчислен е на основание чл.104 от КСО, че общият осигурителен стаж на жалбоподателката, превърнат към ІІІ-та категория труд, възлиза на 13 години, 9 месеца и 23 дни, поради което е направен извод, че на лицето не следва да бъде отпускана пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 години 1 месец и 3 дни..

Разпореждането било връчено лично на Б. на 09.05.2018г. и в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО тя подала жалба срещу него до директора на ТП на ТОИ-Бургас. В жалбата е изложено несъгласие с несъответствието между общия осигурителен стаж от 13 години, 9 месеца и 23 дни и действителния стаж от 13 години 1 месец и 3 дни. Посочено е, че по изчисления от трудовата й книжка има 15 години трудов стаж, като нито един неин стаж не попада в категорията „недействителен“, както са изброени в разпореждането.  Освен това не е посочено който точно стаж не й се зачита. При разговор със съответния служител й било казано, че не й се зачита неплатения й трудов стаж съгласно ПМС № 2/26.01.1983г., пар.7, гл.3, който е записан в трудовата й книжка. Посочва се, че това е неплатен отпуск за придружаване на съпруга й, изпратен на работа в чужбина и този неплатен отпуск, който се счита за трудов стаж е уреден в НТППЗС, отм. С писмо от 26.006.2018г., озаглавено въпрос, Б. отново потвърдила аргументите си срещу издаденото разпореждане, като представила ново копие от трудовата си книжка. Представена е и заповед № РД-10 815 от 13.10.1989г. на генералния директор на Дирекция „Медицински кадри в чужбина“ към Министерство на народното здраве и социалните грижи, с която поради прекратяване контракта с алжирската страна е бил прекратен считано от 08.11.1989г. договора за изпращане на работа в чужбина с инж.П. Я. Б. - мед.апаратура, който е работил в Алжир от 04.11.1986г. до 08.10.1989г. и е следвало да ползва отпуск до 07.11.1989г.

С обжалваното  

 

 

 

решение № 1012-02-103#3/03.07.2018г., директорът на ТП на НОИ-Бургас отхвърлил жалбата на оспорващата против разпореждането, като го оставил в сила. Горестоящият административен орган изложил съдържанието на чл.68, ал.3 от КСО и § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Повторил е направените изводи досежно това който общ стаж не се включва в действителния стаж, както и че Б. са били зачетени стаж от ІІІ-та категория в размер на 13 години, 9 месеца и 23 дни. Обяснено е, че след приспадане на времето на обезщетение по чл.222 от КТ и обезщетението за безработица в размер на 8 месеца и 20 дни, действителният стаж става в размер на 13 години 1 месец и 3 дни, поради което не е изпълнено изискването за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО – наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. По отношение на незачетения трудов стаж за периода от 04.06.1987г. до 02.04.1990г. и записването в трудовата книжка, че за този период лицето е било неплатен отпуск съгласно ПМС № 2/26.01.1983г. и той следва да бъде зачетен за трудов стаж, горестоящият орган изложил, че съгласно чл.69, ал.1 и 2 от НТППЗС, отм., на неработещата в чужбина съпруга на задграничен служител половината от времето, през което нейният съпруг е бил на задгранична работа се приравнява на трудов стаж ІІІ категория без внасяне на осигурителни вноски, а трудовият стаж се установява с удостоверение, издадено от съответното ведомство, в чиято система е задграничното представителство. Горестоящият орган се е позовал на констатациите от извършената проверка в „Метални панели и конструкции“АД, съгласно гореописания констативен протокол, на заповед № РД-10 815 от 13.10.1989г. за прекратяване на договора за изпращане на работа в чужбина на Петър Яшков Балабанов, в периода от 04.11.1986г. до 08.10.1989г. и отпуска до 07.11.1989г. Посочено е, че удостоверение от съответното ведомство на името на А.Б. не е представено. По тази причина е счетено, че тя не е удостоверила пребиваването си в чужбина за да й бъде зачетено половината от времето като неработеща съпруга на задграничен служител.

 

 

 

 

Решението е връчено на Б. на 05.07.2018г., а жалбата е подадена на 18.07.2018г. чрез ТП на НОИ-Бургас, видно от поставения входящ номер върху същата, т.е. в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство жалбоподателката се позовава и представя Постановление № 2 от 26.01.1983г. на Министерски съвет (цитираното ПМС № 2/26.01.1983г.), с § 7 от което е изменена Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, (утвърдена с ПМС № 13 от 11.02.1975г., в сила от 1.01.1975 г., отм., ДВ бр. 95 от 27.11.1990г.), като в нейния чл.3 е създадено нова ал.4 със следното съдържание: „На съпругите /съпрузите/ на работниците и специалистите, изпратени на работа в чуждите администрации, ако живеят непрекъснато с тях, се запазват длъжностите и служебните им места в министерства, другите ведомства и организациите, където са работили преди заминаването им в чужбина. За тази цел се разрешава неплатен отпуск за цялото време на отсъствието им от страната, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на техните съпрузи /съпруги/“. Представено е и удостоверение изх.№ 16/13.09.2018г. издадено от „Метални панели и конструкции“АД, съгласно което А.Б. е изпълнявала длъжността главен специалист АСУ за периода от 10.06.1985г. до 02.04.1990г. – общо 4 години, 9 месеца и 22 дни трудов стаж при трета категория труд и на лицето е внасяно 30 % ДОО.

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

 

 

 

 

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

 

 

 

 

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Приложимата норма на чл.68, ал.3 от КСО предвижда, че ако лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31.12.2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. А.Б. е родена на ***г., т.е. към момента на подаването на процесното заявление за отпускане на пенсия на 24.10.2017г., тя е навършила 66 години и е било налице условието за достигната възраст.

По отношение на второто условие – за стажа, се налага да бъде разяснено понятието „действителен осигурителен стаж“. Легално определение за действителен стаж е дадено с разпоредбата на  § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Тази норма определя като действителен стаж действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Следователно периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита на осигурителен стаж по силата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО.

Друг важен въпрос е дали в понятието действителен стаж се включва времето през което едно лице е било в неплатен отпуск. Съгласно нормата на чл.160, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), (която макар с промяна номерацията на алинеята, действа още от приемането на кодекса през 1986г. и е приложима за настоящия случай.): „Отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет“. Тази позитивна уредба, преценена през призмата на приложението на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, води до извода, че неплатеният отпуск дори в хипотезата когато е до 30 работни дни и се признава за трудов стаж, или пък се признава по силата на друг закон или акт на МС, не може да бъде квалифициран като действителен стаж, тъй като през времето за ползването му за лицето не са били внасяни осигуровки. Това тълкуване е в съответствие и с нормата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, която предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Това време обаче не може да бъде квалифицирано като действителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, вр. § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО поради неплащането на осигуровки.

В процесния случая жалбоподателката Б. има три категории осигурителен стаж:

Първият възлиза на 13 години 1 месец и 3 дни и представлява действителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като е действително изслуженото време по трудово правоотношение на Б. като проектант в Метални конструкции от 13.04.1974г. до 21.06.1979г., в ЦТКА-Бургас от 07.09.1979г. до 20.02.1984г., като счетоводител в СК“Кабели и проводници“ от 20.02.1984г. до 10.06.1985г. и като главен специалист в СК“Метални конструкции“ от 10.06.1985г. до 04.06.1987г.

Вторият е за периода от 02.04.1990г. до 02.05.1990г. и от 11.05.1990г. до 01.01.1991г., времето през което Б. за били изплащани обезщетение по чл.222 от КТ и обезщетение за безработица – общо 8 месеца и 20 дни. Това време съдът вече изложи, че не може да се счита за действителен стаж. Каза се, какво е съдържанието на понятието „действителен стаж“ съгласно § 1, т.12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж,  единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО, но не и с оглед изискването за „действителен стаж”. (В този смисъл и решение № 2678 от 06.03.2017г. по адм.д.№ 4178/2016г на ВАС).

Третият стаж е за времето от 04.06.1987г. до 02.04.1990г., когато тя е била в неплатен отпуск, съгласно отбелязването в трудовата книжка. По това време по делото е установено, че нейният съпруг П. Я.Б., в периода от 04.11.1986г. до 08.10.1989г. е работил в чужбина, включително с ползван отпуск до 07.11.1989г. Съгласно извършеното горецитирано изменение с § 7 на ПМС № 2/26.01.1983г. и въвеждането на нова ал.4 на чл.3 от Наредбата за условията, при които български граждани могат да работят в български предприятия и обекти в чужбина, се разрешава неплатен отпуск за цялото време на отсъствието от страната на съпругите на работещите в чужбина, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на техните съпрузи. Същото предвижда и чл.70 от НТППЗС, отм. – на съпругите /съпрузите/ на задграничните служители се разрешава неплатен отпуск за цялото време на отсъствието им от страната, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на техните съпрузи. В случая от отбелязването в трудовата книжка се установява, че оспорващата е ползвала неплатен отпуск считано от 04.06.1987г. – време през което съпругът й е работел в чужбина. Тази негова работа обаче е била преустановена на  07.11.1989г., след ползването на отпуска, следователно при добавянето на още 30 дни за окончателното завръщане, нормативно предоставената възможност за ползване на такъв непратен отпуск от страна на жалбоподателката е от 04.06.1987г.  до 07.12.1989г. – т.е. за 2 години 6 месеца и 3 дни. Именно при този размер може на основание чл.69, ал.1 и 2 от НТППЗС, отм., се изчисли половината от времето за приравняване към трудов стаж ІІІ категория без внасяне на осигурителни вноски, което би било 1 година 3 месеца и 2 дни. Този стаж дори добавен към установения действителен стаж от 13 години 1 месец и 3 дни, пак не може да изпълни изискването на чл.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен стаж. Изчисляване по чл.69, ал.1 и 2 от НТППЗС, отм., чрез намаляването на неплатения отпуск на половина, би било необходимо ако се извършваше изчисляване на трудовия стаж при пенсиониране при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО. В случая обаче се прилага чл.68, ал.3 от КСО, изискващ наличието на действителен осигурителен стаж, а както се изложи по-горе, времето за неплатения отпуск не може да бъде счетен за такъв, включително когато е било за придружаване на работещ в чужбина съпруг.

По отношение представеното в съдебно заседание удостоверение изх.№ 16/13.09.2018г. издадено от „Метални панели и конструкции“АД, същото противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал, включително и на установените факти при извършената проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на „Метални панели и конструкции“АД, за която бил съставен констативен протокол № 14/19.12.2017г., поради което не може да бъде кредитирано.

 

 

 

 

При това фактическо установяване, съдът макар и по различни съображения, намира за верни изводите на директора на ТП на НОИ-Бургас в проверяваното решение, че не са налице основанията на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

 

 

 

 

 

 

 

Като е потвърдил разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Б.,***, против решение № 1012-02-103#3/03.07.2018г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3356#3/13.02.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.     

 

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: