Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 1309 / 29.06.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                        СЪДИЯ:      ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1950 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят ****************е оспорил акт за установяване на задължения по декларация №АУ5213014640/27.04.2017г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“, потвърден с решение №34/14.06.2017 на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Царево, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 10 080,69лв.

Жалбоподателят иска да бъде отменен оспореният акт изцяло, а в условията на евентуалност - да бъде изменен. Твърди се, че издателят на АУЗД е нарушил материалния закон. Оспорва се твърдението, че до влизане в сила на чл.67, ал.2 от ЗМДТ община Царево има право да определя основата за ТБО по начин, различен от посочения в закона, а именно – количеството битови отпадъци. Твърди се още, че общината не предоставя на дружеството услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като собствените му имоти не са в експлоатация.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмена молба (л.78, 190) ангажира извършване на съдебно-техническа експертиза. 

Ответникът – началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Царево, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

ФАКТИ:

Съгласно нотариален акт № 68, т.ІX, рег.№ 5921, дело № 1546/2007г. (л.27) на нотариус с рег.№ 370 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС Царево, дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот с идентификатор № 44094.3.956 по КК на с.Лозенец, община Царево, находящ се в м. „Смайлов чаир”, в землището на с. Лозенец, община Царево. За този имот са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 0213003113/21.07.2010г. (л.21) и по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0212000086/08.02.2008г. (л.25).

Със съобщение (л.202) община Царево е уведомила дружеството за дължимите от него данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2017г., за притежаваните недвижими имоти на територията на общината (вкл. процесният с идентификатор № 44094.3.956).

С искане вх.№ 53-01-433/03.04.2017г. (л.199), на основание чл.107, ал.3, изр.второ от ДОПК, ********е завило издаване на акт за установяване на задължения на дружеството за посочените имоти, включително и за процесния за който е подадена декларация с вх.№ 0213003113/21.07.2010г.

С АУЗД № АУ5213014640/27.04.2017г. (л.18) издаден от старши инспектор в отдел „МДТ“ при община Царево, са установени задълженията на дружеството за такса битови отпадъци за 2017г. в размер на главницата 10 080,69 лв., от които 4 536,31 лв. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, 2 016,14 лв. такса за поддържане депо за битови отпадъци и 3 528,24 лв. такса за сметопочистване на територии за обществено ползване. Актът е връчен на 03.05.2017г., видно от приложеното известие за доставяне (л.20).

С жалба вх.№ 53-00-782/19.05.2017г. (л.14), изпратена по пощата на 16.05.2017г. (л.16) до началник отдел „МДТ“ при община Царево, дружеството е оспорило по административен ред установените задължения.

С решение № 34/14.06.2017г. (л.9), постановено в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, обжалваният АУЗД е потвърден изцяло. Решението е връчено на жалбоподателя на 19.06.2017г. (л.11).

С жалба вх.№ 53-01-1133/29.06.2017г. (л.3) актът е обжалван по съдебен ред.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, според заключението по която, съгласно заповед № РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на община Царево (л.32), урбанизираната територия в местността „Исмайлов чаир (Смайлов чаир)“ е в района на териториите определени за сметосъбиране и сметоизвозване. ПИ с идентификатор 44094.3.956 от КК на с.Лозенец е с площ от 5 047 кв.м и съответства на УПИ I – 003517, вид на територията – урбанизирана, и с начин на трайно ползване „незастроен имот за курортно-рекреационен обект“. Няма извършено строителство в поземления имот.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че имотът е бил гора и е със сменено предназначение. Доста от околните имоти са УПИ, като в някои има извършено строителство. Имотите на дружеството жалбоподател са един до друг и в тях не е извършено строителство. Процесният е един от тях. Имотите са много близо до пясъчната ивица. Не са в строителни граници на населено място или селищно образование. Те са бивши земеделски земи с променен статут. Около процесния имот няма съдове за сметосъбиране, но в близост - около пътя има поставени такива. Пътят е в същата местност.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е частично основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Царево, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № РД-01-318/29.04.2015г. на кмета на Община Царево (л.31).

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, съгласно чл.4, ал.3, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

При издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на това основание. Актът е издаден по искане на задълженото дружество, в срока по чл.107, ал.3, изр.второ от ДОПК. В него дължимата ТБО е посочена, както в общ размер, така и размерът за всяка една от услугите, които включва тази такса.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

Правилно на жалбоподателя са установени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като по отношение на него са налице двете посочени предпоставки.

По делото е представена заповед № РД-01-662/18.10.2016г. (л.32-34 от делото) на кмета на Община Царево, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.63, т.2 от ЗМДТ и чл.6 и чл.19 от Закона за управление на отпадъците в точка първа са определени райони на територията на община Царево, за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, като към територията на село Лозенец е посочена и м.”Смаилов чеир”(к-г Корал), в която местност се намира имота на жалбоподателя, по отношение на който са определени задълженията за ТБО.

Налице е и втората предпоставка, тъй като видно от представената по делото схема за разполагане на контейнери за твърди битови отпадъци на територията на м.“Караагач“, м.“Рибарица“ и м.“Смайлов чаир“, в с.Лозенец, община Царево (л.87), се установява, че в непосредствена близост до процесния имот са разположени четири контейнера за ТБО (отбелязани на схемата). Същото е установило и вещото лице при посещение на място. Посредством тези контейнери се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като Община Царево е отчела разходи за нейното извършване. В този смисъл видно и от Приложение № 1 (л.35) към заповед № РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на Община Царево – разположение на сметосъбирачните съдове – тип „Бобър“ по населени места в община Царево за 2017г., в т.ІІІ – с.Лозенец са посочени 187 бр.контейнери, от които 10 бр. в м.“Смайлов чаир“.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тази такса не се дължи, тъй като имота му не е застроен и той не генерира отпадъци. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, могат да бъдат определени по смисъла на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за неговите отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на сметоизвозването. Когато в определен район са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти в тяхната близост, количеството на битови отпадъци от един имот в този случай не може да бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ – в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая правилно таксата е определена по реда на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, след като имота на жалбоподателя не е бил снабден със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци.

В нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, законодателят е предоставил възможност лицата, които не ползват определена услуга през годината или през определен период да се освобождават от заплащане на съответната такса, по ред определен с Наредба на Общинския съвет. Такава възможност е предвидена в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Царево (Наредбата), като съгласно чл.3, ал.3, т.5 от нея, лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако са подали декларации по образец в „МДТ” Царево до 31 декември на предходната година и декларират, че няма да използват имота през цялата следваща година, като за същите имоти се дължат и такса за сметопочистване на територии за обществено ползване и такса за поддържане и експлоатация на депо. Т.е. за да бъде освободено едно лице от заплащане на тези такси е необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки – да не е ползван имота през съответната година и това обстоятелство да е заявено по предвидения в Наредбата ред, чрез подаване на съответната декларация, в определения срок.

В случая, не се твърди и не се установява от жалбоподателя да е подадена декларация по чл.3, ал.3, т.5 от Наредбата в срок до 31.12.2016г., в която да декларира, че няма да ползва имота през цялата следваща година, за да може да бъде освободен от такса за „сметосъбиране и сметоизвозване”. Ето защо, след като не е подадена такава декларация, дружеството не се е възползвало от предоставеното му право, съответно не би могло да иска последващо освобождаване от заплащането на тази такса, след като услугата е предоставена.

Правилно с процесния акт са установени задължения на жалбоподателя за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения.

В точка втора от цитираната вече заповед № РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на Община Царево, е наредено битовите отпадъци от територията на общината да се извозват до Претоварна станция - Китен. Същевременно с решение № 204 на Общински съвет Царево, по протокол № 13/31.01.2017г. е одобрена план-сметка за приходите и разходите в дейност „чистота“ за 2017г. на територията на община Царево, в която е предвидена сумата от 245 000 лева, за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. По делото са представени два броя фактури, ведно с банкови преводни нареждания към тях (л.174-177), с предмет на доставките депониране на отпадъци за периода от м.януари до м.май 2017г., от които се установява, че община Царево действително е извършвала такива разходи. Ето защо, след като генерирания на територията на общината боклук, бива изхвърлен и обезвреждан в депо, макар и на територията на друга община и община Царевото извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва фактически имоти си или не.

По отношение на определената такса за поддържане на обществените площи следва да се има в предвид, че от събраните по делото доказателства не се установява територията на имота собственост на жалбоподателя и тази около него да попада в обхвата на заповед № РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на Община Царево. От общата формулировка въведена в заповедта на кмета в т.ІІІ - „село ЛОЗЕНЕЦ – урбанизирани и прилежащи територии”, без тези прилежащи територия да бъдат определени по някакъв начин, както например е направено при определяне на районите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, не дава възможност точно да се прецени, дали същите в действителност са и биха могли да бъдат обект на организирано поддържане на чистотата от страна на общината. Също така по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че територията около имота на жалбоподателя е включени в район, по отношение на който е налице система на организирано поддържане на чистотата, за да се приеме, че попада под обхвата на т.ІІІ от заповедта.

По делото не са представени никакви доказателства касаещи поддържането на чистотата на територии за обществено ползване както в района където се намира имота на дружеството, така и на територията на цялата община. Таксата за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” се дължи на общината само, ако услугата действително е извършена, а в случая, по делото не е установено, тя да е извършена на територията на имота на жалбоподателя и/или около него.

С оглед установените по делото факти може да се направи обоснования извод, че през 2017г., Община Царево не е предоставяла услугата посочена в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение имота на жалбоподателя, поради което на основание чл. чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея и оспорения акт следва да бъде отменен в тази част. В този смисъл са и решения на Върховен административен съд - № 15938/02.12.2011г. по адм.д.№ 2975/2011г., № 7763/01.06.2012г. по адм.д.№ 1051/2012г., № 9184/26.06.2012г. по адм.д.№ 1055/2012г., № 8018/05.06.2012г. по адм.д.№ 1070/2012г., № 13431/10.12.2015г. по адм.д.№ 3597/2015г., решение № 4928/09.04.2013г. по адм.д.№ 447/2013г., № 229/08.01.2013г. по адм.д.№ 8468/2012г. и решение № 15797/11.12.2012г., постановени по аналогичен правен спор.

Неоснователно е възражение на жалбоподателя за неправилно изчисляване на размера на дължимата ТБО върху отчетната стойност на имота.

Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата редакция, размерът на таксата се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци, като в ал.2 е предвидено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

С оглед така посочената разпоредба, основен критерии при определяне размера на таксата е количеството битови отпадъци, но ако то не може да бъде установено, Общинския съвет може да определи друг критерии за определяне на тази такса. Както беше посочено вече, след като имота на дружеството не е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за неговите отпадъци, то количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от него, не могат да бъдат определени по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ. В случая в района са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти в тяхната близост, поради което за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ.

В чл.3, ал.3, т.3 от Наредбата, е предвидено, че ТБО се определя за нежилищни имоти, собственост на фирми, кооперации, предприятия, организации и др., върху по-високата между отчетната им стойност на активите по счетоводни данни към 31.12. на предходната година и данъчната оценка.

В случая, задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци са определени на основание чл.3, ал.3, т.3 от Наредбата върху основа, която е равна на отчетната стойност на имота. Съгласно Национални счетоводни стандарти -  СС 4 - ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ, „Отчетна стойност“ е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието, като тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, а „Балансова стойност“ е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс, като тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив и тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива. Видно от изложеното отчетната стойност на активите е различна от тяхната балансова стойност, поради което и след като в нормата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, не съществува забрана да се определи, че данъчна основа на недвижимите имоти е тяхната отчетна стойност, нормата на чл.3, ал.3, т.3 от Наредбата, в тази и́ част, не противоречи на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, поради което няма пречка дължимата ТБО да бъде изчислена върху данъчна основа равна на отчетната стойност на имота.

От събраните по делото доказателства се установява, че таксата за поддържане на чистотата е в размер на 1,4 промила или при отчетна стойност на имота в размер на 2 520 171,36 същата се определя в размер на 3 528,24 лева, с която сума следва да бъде намалено установеното на дружеството задължение.

По изложените съображения оспорения акт следва да бъде изменен, като вместо установените задължения на дружеството в общ размер на 10 080,69 лева, бъдат определени такива в размер на 6 552,45 лева, представляващи сбора от задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване – 4 536,31 лева и такса депо в размер на 2 016,14 лева, определени съобразно отчетната стойност имота и определения размер от Общински съвет Царево на таксите от 1,8 промила и 0,8 промила. 

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ акт за установяване на дължимо публично вземане №АУ5213014640/27.04.2017г. издаден от старши инспектор в отдел „МДТ“ при община Царево, потвърден с решение №34/14.06.2017 на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Царево, с който на ****************са установени задължения за такса върху битовите отпадъци за 2017 година за недвижим имот с идентификатор № 44094.3.956 по КК на с.Лозенец, находящ се в м. „Смайлов чаир”, в землището на с. Лозенец, община Царево в размер на 10 080,69лв., като вместо него, определя задължения на дружеството в размер на 6 552,45 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****************в останалата и́ част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването.

 

 

СЪДИЯ: