Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  828                                 27.04.2018 година                                          гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 194 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на М.Н.Н. с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70035 от 30.03.2010 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП е иззето свидетелството на жалбоподателя за управление на МПС.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради некомпетентност на нейния издател, алт.- за незаконосъобразност на същата, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи доказателства.

Ответникът- началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорената Заповед № 70035 от 30.03.2010 г. е отнето на основание чл.171, т.4 ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М.Н.Н., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, посочени в приложената справка, както следва: 1) с НП № 16053 от 03.12.2003 г.- 6 контролни точки; 2) с НП № 6835 от 07.08.2006 г.- 10 контролни точки; 3) с НП № 2019 от 28.02.2007 г.- 10 контролни точки; 4) с НП № 14293 от 10.09.2008 г.- 4 контролни точки; 5) с НП № 5749 от 10.07.2006 г.- 8 контролни точки; 6) с НП № 2689 от 27.03.2009 г.- 8 контролни точки; 7) с НП № 12199 от 10.12.2009 г.- общо 13 контролни точки за две нарушения. В преписката са приложени посочените наказателни постановления, ведно с разписки за връчване на същите, с изключение на НП № 5749 от 10.07.2006 г., съдържащо отбелязване за връчване по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, към което са приложени и две докладни записки във връзка с изпълнението на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, овластен с със заповед министъра на вътрешните работи № 1393 от 10.09.2008 г. (на л. 29 от делото), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите и правните основания за издаването и́ се съдържат в съобразителната и́ част и в приложената справка, поради което съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви.

Изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка с преустановителен характер и се налага с цел да бъде преустановено управлението на моторно превозно средство от водач без правоспособност. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл. 157, ал. 4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки.

В приложимите нормативни актове- Наредба №І-139/16.09.2002 г. (отм.) и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г. е предвиден максимален брой от 39 контролни точки, като се сочи, че същите могат да се отнемат с влязло в сила наказателно постановление, при извършване на определени нарушения. Според чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед се сочи отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя Н. с издадени общо седем наказателни постановления. Същите съдържат отбелязване „влязло в сила“, но доколкото факта на връчването се оспорва от жалбоподателя, то следва да бъде установено от административния орган с допустимите доказателствени средства.

В приложеното по делото наказателно постановление № 5749 от 10.07.2006 г. се съдържа изрично отбелязване, че е връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването. От приложените по делото (на л. 12 и л. 13) докладни записки е видно, че жалбоподателят Н. е търсен на посочения от него адрес за връчване на наказателното постановление. При посещение на адреса е установено от полицейски инспектор при РПУ- Приморско, че Н. живее на друг адрес, а именно: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 40, по данни от неговия баща. Този адрес също е посетен от младши полицейски инспектор при Първо РПУ- Бургас, като е установено от разговор със съседи, че такова лице не живее на адреса. При тези данни съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН и следователно наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя.

За връчването на всички останали наказателни постановления, посочени в справката, са приложени в административната преписка съответните разписки. Върху тях е положен подпис на получател, като се сочи, че това е именно жалбоподателят Н.. Поради това и доколкото разписките не са оспорени в проведеното съдебно производство по надлежния процесуален ред, указан в нормата на чл. 193 от ГПК (оспорен е фактът на връчването, но не и истинността на конкретен документ), и не е установена неистинност на същите с допустимите доказателствени средства, следва да бъде зачетена материалната им доказателствена сила, относно съдържащите се в тях неизгодни за издателя им факти. Поради това съдът приема, че наказателните постановления са надлежно връчени, а доколкото няма данни да са обжалвани в законоустановения срок, следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта те са влезли в сила.

Съдът намира за нужно да отбележи, че жалбоподателят е известен за издаване на всички изброени в справката наказателни постановления най-късно с представянето им в настоящото съдебно производство и е разполагал с възможността да ги обжалва и да представи доказателства за това. Твърденията на същия, че наказателните постановления не са влезли в сила, тъй като не са му връчени, но му са известни и не ги обжалва, не е добросъвестно упражняване на процесуални права от което той може да се ползва (в този смисъл Решение № 5733 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2011 г., VII отд.).

С посочените в справката наказателни постановления са отнети на жалбоподателя общо 59 контролни точки (всички контролни точки) и същият е загубил правоспособността си да управлява МПС, поради което е бил длъжен да върне свидетелството си за управление. Това задължение не е изпълнено от последния и следователно са налице законоустановените предпоставки за изземване на свидетелството му за управление.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за служебно възстановяване на отнетите точки на основание чл. 158, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма в приложимата редакция (ДВ, бр. 51 от 2007 г.) броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; и 2) служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според нормата на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При тази законова регламентация следва да се приеме, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. от чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълното им изчерпване, доколкото в тази хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването и́ може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП- с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки- в този смисъл Решение № 4877 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2013 г., VII отд., Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2008 г., VII отд.).

Обжалваната заповед е издадена на 30.03.2010 г., когато е отнето и свидетелството за управление на жалбоподателя, видно от изричното отбелязване в нея. Следователно, дори да се приеме, че е допустимо служебно възстановяване на контролните точки по реда на чл. 158, ал.1, т.2 от ЗДвП, това би могло да стане едва след 10.12.2011 г. (2 години след влизане в сила на последното НП), но не и към датата на издаване на заповедта, а съобразно нормата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Н. с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70035 от 30.03.2010 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: