Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 1308 /  29.06.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1943 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят ********, със седалище и адрес на управление: ********представляван от изпълнителния директор И.П., е оспорил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-645/12.10.2016г., издаден от И.З. – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър.

Жалбоподателят твърди, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, при издаването му са нарушени принципите на чл.2 до чл.6 от ДОПК, както и тези по чл.6, ал.1, чл.7, ал.1, чл.9, ал.2 и ал.4, чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК. Посочва, че АУЗД е издаден без задължителното съдържание на фактическите и правни основания за издаване. Иска от съда да отмени оспорения акт. Освен това са изложени и доводи, че АУЗД е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен административен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител. Чрез писмени изявления между заседанията. В писмена защита преди последното с.з. иска оспорения акт да бъде отменен, а в условията на евентуалност – да бъде изменен в частта за дължимата сума съобразно заключението по допълнителната ССЕ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – началник на отдел МДТ при община Несебър, чрез представител по пълномощие - юрисконсулт В., оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИТЕ:

Съгласно нотариален акт № 65, т.І, рег.№ 1929, дело № 343/2000г. (л.16) на нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната камара, с район на действие – районът на РС Несебър, дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот/сграда – хотел „Фрегата“, находящ се в южната част на к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър с обща застроена площ от 436 кв.м, разгърната застроена площ 2 854 кв.м, при граници на обекта: север – тревна площ, тенис корт „Сирена“; юг – асфалтова алея, хотел „Морска звезда“; изток – тревна площ, пясъчни дюни; запад – асфалтова алея, хотел „Сирена“.

За този имот са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 67837/01.02.2011г. (л.17) и по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0364/05.10.2001г. (л.25).

С АУЗД № МДТ - 645/12.10.2016г. (л.23), издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Несебър, са установени задължения на собственика на хотела – дружеството жалбоподател за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г., а именно:

за 2014г. задължение в размер на 4 320,31лв., от които главница – 3 554,91 и лихва – 765,40лв.;

за 2015г. задължение в размер на 3 957,73лв., от които главница – 3 554,91 и лихва – 402,82лв.

АУЗД е бил връчен на упълномощено от дружеството лице Димитър Емилов Пеков на 31.03.2017г. (л.26).

С жалба вх.№ Н4-МДТ-1497/19.04.2017г. (л.28) дружеството е оспорило по административен ред установените задължения. По същество в тази жалба се излагат възражения срещу начина на формиране на размера на данъчната оценка на сградата, както и се оспорва компетентността на органа, издал спорния акт.

Във връзка с подадената жалба, органът-издател на АУЗД е изпратил до дружеството уведомително писмо изх.№ Н4-МДТ-1496-001/15.05.2017г. (л.31) с приложена обяснителна записка по АУЗД № 645/12.10.2016г. (л.32). В обяснителната записка са изложени съображения за начина на начисляване на данъка върху недвижимите имоти за процесната сграда за 2014 и 2015г.

За 2014г. е посочено, че данъчната оценка за имота е 2 962 426,80 лв., изчислена по приложение №2 (норми за данъчна оценка на недвижимите имоти) от ЗМДТ. Отчетната стойност декларирана от дружеството е 207 466 лв. На основание чл.21 от ЗМДТ основата, върху която е начислен ДНИ е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. Размерът на начисленото задължение се изчислява като данъчната оценка за 2014г. 2 962 426,80 лв. се умножава по 1,2 промила = 3 554,91 лв.

За 2015г. е посочено, че ДНИ се начислява на основание чл.19 и чл.21 от ЗМДТ. За предприятията данъчната оценка се начислява на основание чл.21 от ЗМДТ. Данъчната оценка за имота е 2 962 426,80 лв., изчислена по приложение №2 (норми за данъчна оценка на недвижимите имоти) от ЗМДТ. Отчетната стойност декларирана от дружеството е 207 466 лв. На основание чл.21 от ЗМДТ основата, върху която е начислен ДНИ е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. Размерът на начисленото задължение се изчислява като данъчната оценка за 2015г. 2 962 426,80 лв. се умножава по 1,2 промила = 3 554,91лв.

Обяснителната записка е връчена на дружеството на 01.06.2017г. (л.34).

По жалбата на дружеството не е последвало произнасяне на горестоящия административен орган.

С жалба вх.№ 7492/19.07.2017г. (л.2), изпратена по поща на 17.07.2017г. (л.5) актът е обжалван по съдебен ред.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след като е изчислило всеки един от компонентите на данъчната основа, в т.ч. Бс, КМ, Ки, Кх, Кв, Ко и площта е определило размер на цялостната данъчна оценка за процесния имот в размер на 2 962 426,84 лв., която стойност съвпада с тази определена в спорния АУЗД. Предвид по-високия размер на данъчната оценка, сравнен с декларираната отчетна стойност на имота 207 466 лв., на основание чл.21 от ЗМДТ, вещото лице е изчислило размера на ДНИ за 2014г. – 3 554,91лв. и за 2015г. – 3 554,91лв.

След преизчисляване на данъчната оценка по реда на колона 7 от таблица 3 към чл.6, ал.1 по Приложение №2 от ЗМДТ, по искане на жалбоподателя, експертизата е определила размер на данъчната – 1 128 256,25лв. 

В открито съдебно заседание вещото лице уточни, че хотелът се намира в първа зона и е до морето, в очертанията на населеното място, а не извън строителните му граници. 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Процесният АУЗД е връчен на на 31.03.2017г. (л.26). Същият е бил оспорен пред компетентния решаващ орган – началник отдел МДТ при община Несебър (л.28).

Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60 дневен срок от изтичане на срока по чл.146(в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган), съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154.

В разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е квалифицирано като потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

В конкретния случай, решаващият орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по депозираната жалба, а единствено е била изготвена и изпратена на дружеството обяснителна записка от органа (л.32), издал АУЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от старши експерт в отдел „МДТ” при Община Несебър, съобразно правомощията предоставени със заповед №394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л.35).

В този смисъл неоснователно е възражението, изложено в жалбата относно компетентността на органа, издал спорния АУЗД. Със заповед №394/26.04.2012г. кмета на Община Несебър, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, е определил служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите- служители от отдел МДТ при община Несебър на длъжности – младши експерт, старши експерт, главен експерт, специалист и главен специалист. Според приложения по делото трудов договор № 163/23.10.2008г. (л.36) конкретният служител И.З., издател на акта, е назначен на длъжност старши експерт в отдел МДТ при община Несебър. По тази причина съдът приема, че при издаването на акта, същият е действал в качеството на орган по приходите и е разполагал с необходимата компетентност.

Актът е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви. С оспорения акт са определени задължения за данък за недвижим имот, деклариран от търговското дружество, като е посочен входящият номер на декларацията, с която е деклариран този имот, както и номера на откритата партида. Декларацията е приложена в преписката и от съдържанието и́, (а и от изложеното в самия акт) се установява, че така определените задължения се отнасят за притежавания от жалбоподателя недвижим имот хотел „Фрегата“, находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър. Действително, в акта не е посочена основата за облагане и ставката- промили за изчисляване на ДНИ, но те, както и начинът на изчисляване на задълженията, са нормативно определени с издадените въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет- Несебър, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления. Подробни мотиви относно начина на определяне на задълженията на жалбоподателя за ДНИ за процесните години, в т.ч. разяснения относно приложимите нормативни актове, основата за облагане, размера на данъчната оценка на имота и начина на формирането и́, ставката в промили за изчисляване на данъка, се съдържат и в представената с административната преписка обяснителна записка, издадена от орган по приходите в отдел „МДТ“ на Община Несебър, връчена на жалбоподателя ********, поради което и не би могло да се приеме, че дружеството е препятствано да се запознае с мотивите на органа и да организира защитата си. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени отделно, извън административния акт – в документите съставляващи административната преписка, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива- в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на ВС.

Оспореният административен акт е в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти - чл.11, ал.1 от ЗМДТ.

Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Разпоредбата на чл.21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

В чл. 4 от Приложение № 2 е посочена формулата, по която се изчислява данъчната оценка на недвижимите имоти- ДО= БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС- базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; Км- коефициент за местоположение; Ки - коефициент за инфраструктура; Кх- коефициент за индивидуални характеристики; Кв - коефициент за височина; Ко- коефициент за овехтяване; ПЛ- площта на сградата или част от нея в кв.м.

Съгласно чл. 22 от ЗДМТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размер на местните данъци на Община Несебър, в приложимата редакция, приета с решение № 48 от протокол № 4/21.12.2011 г., е определен данък в размер на 1.2 на хиляда за процесните 2014 г. и 2015 г.

Отчетната стойност на облагаемия недвижим имот, посочена в подадената от дружеството декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ (л.14) е в размер на 207 466 лв. В заключението на вещото лице, при съобразяване всеки един от компонентите на данъчната основа, в т.ч. Бс, КМ, Ки, Кх, Кв, Ко и площта е определена данъчна оценка за процесния имот в размер на 2 962 426,80 лв., която стойност съвпада с тази определена в спорния АУЗД, както и с обяснителната записка относно АУЗД.

Съдът счита, че размерът на данъчната оценка е определен правилно от административния орган, в съответствие с изискванията на чл.4 от Приложение № 2 към ЗМДТ и при съобразяване конструкцията на сградата. Този размер съответства и на посочения от вещото лице в заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът напълно кредитира, като обосновано, логично и в съответствие със събраните доказателства.

Относно коефицентът на местоположение на недвижимите имоти, съдът съобрази следното:

Коефицентът за местоположение на недвижимите имоти се определя съгласно таблица 3 от Приложение №2 към ЗМДТ, като кметът на община Несебър е издал заповед № 1163/22.12.2004г. (л.97) за границите на зоните в населените места в община Несебър, съгласно която к.к. Слънчев бряг, където се намира процесната сграда, попада в I-ва зона. По тази причина съдът приема, че размерът на задълженията за ДНИ е правилно определен.

Предвид изложеното, акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 645/12.10.2016г. на главен експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, се явява издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата на ********като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл.161, ал.1, предл. второ и трето от ДОПК за юрисконсултско възнаграждение в размер на 743 лв.- чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. 

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ********, със седалище и адрес на управление ********представлявано от изпълнителния директор И.П., против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 645/12.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър.

ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление: ********представлявано от изпълнителния директор И.П. да заплати на община Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на 743 (седемстотин четиридесет и три) лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                                           СЪДИЯ: