Р Е Ш Е Н И Е

 

733/13.04.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 193/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

  

 

 

Образувано е по жалба от Д.Г.Й. *** против ЗППАМ № 17 – 0769 -003583/19.12.2017 година на полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП – „Прекратяване на регистрация на ППС за срок от 8 месеца, считано от 18.12.2017 година“ и на жалбоподателя са отнети два броя регистрационни табели с № *** и СРМПС № ***.

Принудителната административна мярка е наложена на Й. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 предложение първо от ЗДвП.

Жалбоподателят не оспорва фактическите и правните основания за издаване на заповедта. Посочва единствено, че същата е постановена при несъответствие с целта на закона и наложената принудителна мярка създава затруднения за семейството му. Изтъква, че съпругата му е правоспособен водач на МПС и няма наложени наказания.  Иска съдът да измени заповедта като намали срока за прекратяване на регистрацията към законовия минимум – 6 месеца.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Р.Т.Й. – съпруга на жалбоподателя, редовно призована не се явява и не се представлява.

 

 

 

 

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован не изпраща представител. Представя административната преписка и изразява писмено становище (лист 2) за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.

 

 

 

 

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка, съдът приема за установено следното:

 

 

 

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт.

 

 

 

 

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно Удостоверение за граждански брак № 43487/05.08.1984 година (лист 23), издадено от общински народен съвет – Бургас, жалбоподателят Д.Й. и заинтересованата страна Р.Й. са съпрузи.

По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че на 18.12.2017 година, около 08:20 часа в гр. Бургас на ул. „Ген. Владимир Вазов“ до бензиностанция „Петрол“, посока бензиностанция „Инс“ жалбоподателят Й. е управлявал собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег. № ***. На същия е била извършена полицейска проверка от Д. К. – мл. автоконтрольор към ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“. При проверката, водачът е бил изпробван за алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARBB 0068, който е отчел съдържание на алкохол 0,98% в издишания от него въздух.

На Й. е бил издаден талон за медицинско изследване № 0002529 (лист 8). Същият лично е получил талона и вписал, че „приема“ извършването на изследването. По делото, нито от жалбоподателя, нито от административния орган са представени доказателства за извършено изследване.

За установеното нарушение на Д.Й. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 219449/18.12.2017 година (лист 6). Въз основа на съставения АУАН, на същата дата, полицейски инспектор към ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ (лист 5), която е била връчена срещу подпис лично на нарушителя.

  

 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно  

 

 

 

чл.171 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

В хипотезата на чл.171 т.2а от ЗДвП (в относимата към момента на деянието редакция ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 година) се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4 и т.5 буква „а“ и т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай, о 

 

 

 

бжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаване на оспорения административен акт е посочено, че същият се издава от полицейски инспектор към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, оправомощен със заповед № 251з-209/18.01.2017 година (лист 11).

  

 

 

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 18.12.2017 година жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, което е било установено с надлежно техническо средство, отчело съдържание на алкохол 0,98% в издишания от водача въздух. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя и не се представят доказателства в обратна насока.

 

 

 

 

По изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на процесуалните правила и е съобразена с целта на закона – да се преустанови административното нарушение и да се осигури безопасността на движението по пътищата.

Посоченият от Д.Й. факт, че съпругата му Р.Т.Й. е правоспособен водач, без налагани наказания за нарушения по ЗДвП, е ирелевантен по отношение настоящия спор и не променя извода на съда за законосъобразност на процесната заповед.

Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

 

 

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Й. *** против ЗППАМ № 17-0769-003583/19.12.2017 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                   

 

СЪДИЯ: