Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  616/10.04.2017 г.  град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на шести април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

           2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 193 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мона 09“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Месамбрия“ № 10, ЕИК ***, представлявано от управителя К.С.С. против решение № 457/09.12.2016г., постановено по НАХД № 1853/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 1522/14.07.2016г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък добавена стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът – ТД на НАП - Бургас не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.07.2016г. е издаден акт за установяване на нарушение против „Мона 09“ ЕООД за това, че при извършена проверка на 03.07.2016г. в търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в гр.Несебър, ул.“Месембрия“ № 10, стопанисван от „Мона 09“ ЕООД е установена промяна в касовата наличност в размер на 99,30 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което е издадено наказателно постановление № 1522/14.07.2016г. и е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Несебър, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата), извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Неизпълнението на това задължение е скрепено с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000 до 10 000 лева, която е регламентирана в чл.185, ал.2 от ЗДДС. В конкретния случай деянието е осъществено чрез бездействие да се регистрира промяната в касовата наличност и е съставомерно по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. С оглед така цитираната разпоредба правилно е приложена и санкционната норма, тъй като в случая се касае за нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., която е нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява необоснована разлика от 99,30 лева между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от касатора и отчетената сума във фискалното устройство, отразена в дневния финансов отчет. Липсват доказателства тази сумата да е в резултат на продажби, поради което квалификацията на деянието като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е правилна. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, в която е регламентирана хипотезата на нарушение на чл.118 от ЗДДС.

Доводите за прилагане на чл.28 от ЗАНН и за редуциране на наложеното наказание са неоснователни. По отношение на първото възражение, касационната инстанция споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви, а по отношение на възражението за намаляване на санкцията подчертава, че същата е определена в минимален размер и не съществува основание за изменението й.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457/09.12.2016г., постановено по НАХД № 1853/2016г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: