Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1031

 

гр. Бургас, 13 юни  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 193/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Николова против Решение № 2457/04.12.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 3933 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02-02023886/17.06.2013г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас, с което на „УСМ Бургас” АД, ЕИК 102056657, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде потвърдено издаденото от него, наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Неправилно районният съд е приел, че задължителното предписание, за чието неизпълнение е санкциониран „УСМ Бургас” АД, е нищожен административен акт, тъй като страда от особено съществено нарушение допуснато при постановяването му. Районният съд се е позовал на практика на ВАС, според която принудителните административни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, между които и предписанието, предмет на наказателното постановление, съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не съществувало трудово правоотношение, а в процесния случай трудовото правоотношение между работодателя „УСМ Бургас” АД и И.Г.Л., е прекратено към момента на проверката и издаване на задължителното предписание. В тези случаи практиката на ВАС приема, че се касае за имуществени спорове с гражданско- правен характер между бившите страни по трудовото правоотношение, които следва да се разрешат по исков ред пред граждански съд. Така районният съд е приел, че Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, като е дал предписание да се изплати трудово възнаграждение дължимо на работник по едно прекратено правоотношение, е излязла извън рамките на своята компетентност, защото за разрешаването на спора е компетентен гражданския съд. Според районния съд този порок е толкова съществен, че обуславя нищожност на издаденото задължително предписание, а след като последното е нищожен административен акт, то не може да се вмени във вина на санкционираното дружество неговото неизпълнение, т.е. районния съд е приел, че няма съставомерно деяние.

На този съдебен състав е известна цитираната от районния съд, съдебна практика на ВАС. Същата, действително застъпва становището, че принудителната административна мярка, представляваща задължително предписание може да бъде налагана само в случаите, когато съществува трудово правоотношение, като този извод произтича от съдържанието и целите на принудителната административна мярка. Когато предписанието е дадено при вече прекратено трудово правоотношение е налице порок по приложението на материалния закон, който обаче не води до нищожност на акта, а до унищожаемост, т.е. административния акт е незаконосъобразен. Този извод следва и от всички цитирани от районния съд съдебни решения на ВАС. След като един административен акт не е бил оспорен за неговата законосъобразност в срок, според правилата на АПК, той добива стабилитет и подлежи на изпълнение. Предписанието, за чието неизпълнение е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказания субект, не е обжалвано по реда на АПК и е влязло в сила, което обосновава извода за неговата изискуемост, т.е. следва да бъде изпълнено. Законосъобразността на даденото предписание, както сам районния съд е посочил, може да бъде оспорена в друго производство по реда на АПК, но не може да бъде обсъждана в административно-наказателното производство след като липсват данни то да е било оспорено или отменено.

По делото е доказано даването на предписание и срока за неговото изпълнение. Липсват твърдения и данни това предписание да е обжалвано по реда на АПК. Не са налице възражения, че предписанието е било изпълнено, т.е. възнаграждението е било платено в срок. Поради това, правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „УСМ Бургас” АД за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното производство пред районния съд процесуалния представител на наказаното лице, в условията на евентуалност е направил искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция към установения в закона минимум. Настоящият съдебен състав счита, че това искане е основателно. След като съобрази тежестта и характера на конкретното нарушение, счита, че с оглед целите на административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН, наложената от наказващия орган санкция в размер на 2 000 лв. е прекомерна и следва да бъде определен размер на наказанието равен на предвидения минимален такъв в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №2457/04.12.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 3933 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-02023886/17.06.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на „УСМ Бургас” АД, ЕИК 102056657, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., като определя размер на наложената имуществена санкция – 1 500 лв. и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: