О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1718

 

  20.07.2018 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1939 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „Съни КМ 17“ ЕООД с ЕИК 204572189, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Иглика“ № 12, представлявано от управителя М. Н. Х., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-465-0224317 от 18.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на разпореждането. Направено е също искане за спиране изпълнението на основание чл. 60, ал.5 от АПК до окончателното решаване на спора по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 16.07.2018 г. в 12.35 часа служители на ТД на НАП извършили проверка на търговски обект- павилион за закуски, находящ се в гр. Китен, общ. Приморско, ул. „Атлиман“ № 18, стопанисван от жалбоподателя „Съни КМ 17“ ЕООД. В хода на проверката била извършена от проверяващите лица контролна покупка на минерална вода на стойност 1.00 лев, заплатена в брой от проверяващите лица и приета от лицето Г. Н. Н., продавач-консултант в обекта. За така заплатената сума не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП. За резултатите от проверката бил съставен протокол серия АА № 0224317 от 16.07.2018 г.

След констатация, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС- в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което търговецът е наказан за същото по вид нарушение с НП № 1618/31.07.2017 г., влязло в сила на 15.08.2017 г., на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена процесната Заповед № ФК-465-0224317 от 18.07.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 30 дни. Налагането на мярката е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, с оглед правилно отчитане на оборота от продажби и недопускане на вреда за фиска. Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Констатирал е, че за предходната 2017 г. година е декларирани от търговеца данъчна печалба в размер на 676.47 лева, като е преценил същата за нереално ниска, предвид местоположението на обекта- на оживена улица в централната част на града с постоянен клиентопоток.

С оспореното разпореждане административният орган е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, обосновано със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискално устройство реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Органът е счел, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснение на изпълнението.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта и те по същество не се оспорват от жалбоподателя, вкл. обстоятелствата, обуславящи извод, че деянието е извършено при условията на повторност. Направени са констатации относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализирания оборот. Обсъдени са също местоположението на процесния обект и дейността на търговското дружество- оборот и декларирани финансови резултати. Допускането на предварително изпълнение е мотивирано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че посредством предварителното изпълнение ще се предотврати възможността за извършване на ново административно нарушение от търговеца, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Формиран е извод, че нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.

В нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за регистриране и отчитане на извършените доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Неизпълнението на това задължение съставлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС- запечатване на обект за срок до 30 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай тези предпоставки са налице. От приложения по делото протокол серия АА № 0224317 от 16.07.2018 г. е видно, че за извършената от проверяващите лица контролна покупка фискален бон не е бил издаден от лицето, работещо в обекта. Ирелевантен е размерът на заплатената за покупката цена. Предвид осъществяваната от търговеца дейност- продажба на закуски, покупката не би могла да бъде на значителна стойност, а ниската цена на продадената стока не освобождава същия от задължението да издаде фискален бон. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл. 60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, съдът приема, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Ирелевантно за законосъобразността на обжалваното разпореждане е твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Сочените от последния обстоятелства са релевантни в хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК при влязло в сила разпореждане за допуснато предварително изпълнение, като съдът може да спре изпълнението на заповедта в хода на съдебното производство по обжалване на същата, ако се установи въз основа на нови доказателства, че предварителното изпълнение може да причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия. В хипотезата на чл. 60 от АПК, когато разпореждането за допуснато предварително изпълнение не е влязло в сила, съдът проверява неговата законосъобразност, т. е. съответствието му със законовите предпоставки. С оглед на тази съществена разлика в материалноправните предпоставки, подлежащи на проверка от съда в двете производства, съдът не обсъжда твърденията на жалбоподателя, че предварителното изпълнение ще му причини значителни и трудно поправими вреди.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съни КМ 17“ ЕООД с ЕИК 204572189, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Иглика“ № 12, представлявано от управителя М. Н. Х., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-465-0224317 от 18.07.2018 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: