О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1436                    от  19.07.2017г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1936 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Л.А.Т. с ЕГН **********, в качеството си управител на „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД с ЕИК 204019046, със седалище и адрес на управление с. Равда, ул. „Делфин“ № 6А, със съдебен адрес за призоваване и кореспонденция гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11 – адв. С.В. *** против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-192-0328477/17.07.2017 год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. Със заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за цигари, алкохолни и безалкохолни напитки и пакетирани стоки, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Делфин“ № 6а, стопанисван от „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта за налагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта за налагане на ПАМ и допуснатото с нея предварително изпълнение са неправилни и незаконосъобразни – в случая липсва обосновка относно необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като се твърди, че са използвани общи и формални формулировки, възпроизвеждайки буквално текста на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. На следващо място се твърди, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е правно обоснована само въз основа на Протокол за извършване на проверка без въобще да е образувано административнонаказателно производство за установяване на евентуално извършено административно нарушение (липсва съставен АУАН). По мнение на жалбоподателя е недопустимо да се налага ПАМ за установени факти, за които не е издаден надлежен АУАН, който акт единствен може да удостовери констатирано административно нарушение. Формулирано е искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАП, като е поискано и спиране на заповедта. В жалбата се претендират и направените съдебно-деловодни разноски

При разглеждане на жалбата с формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за основателна, по следните съображения: 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-192-0328477/17.07.2017 год., предвид твърдяно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас е разпоредил спрямо „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за цигари, алкохолни и безалкохолни напитки и пакетирани стоки, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Делфин“ № 6а, стопанисван от „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. От приложения по делото Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0328477/14.07.2017 год. се установява, че на 14.07.2017 год. в 13.05 часа е извършена проверка в търговски обект – магазин за продажба на цигари, алкохол и безалкохолни напитки и пакетирани храни. При извършена контролна покупка на 1 брой цигари марка „Дънхил“ на стойност 5,60 лева, заплатена в брой от С.М. – инспектор по приходите, за която не е издаден касов бон от монтираното в обекта и регистрирано фискално устройство. Плащането е извършено преди легитимацията от органите на НАП и е прието от Ю.Е.Т. на длъжност продавач за сметка на „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД. След легитимацията е разпечатан КЛЕН за 14.07.2017 год., от който е видно че не е издаден касов бон на стойност 5,60 лева.

Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административния орган е посочил нарушаване на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК, като в подкрепа на това, административния орган е развил мотиви. В заключителната част на заповедта е указано, че разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в 3 дневен срок от връчването й, чрез органа, наложил мярката пред Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 60, ал. 4 от АПК. 

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е оказана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед цитираната правна регламентация, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

Видно от оспорената заповед, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне на няколко основания, първо – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, второ – за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето -  поради съществуваща опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и четвърто – тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Във връзка с така развитите от административния орган основания, мотивирали допускане на предварителното изпълнение, съда намира, че посоченото първо основание – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, не е предвидено от законодателя, съгласно изчерпателно изброените такива в нормата на  чл. 60, ал. 1 от АПК. Така формираното от данъчната администрация основание е регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН, който текст обаче указва възможността за налагане на принудителни административни мерки, а не за допускане на разпореждане за предварително им изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение.

Анализът на вписаните в оспорената заповед три други основания, по своята същност съставляват възпроизвеждане на текста на чл. 60, ал. 1 от АПК, в който са предвидени основанията за допускане на предварително изпълнение на един административен акт, но тяхното наличие не се обосновава с посочване на конкретни факти и обстоятелства, които да мотивират необходимостта от предварително изпълнение на издадената заповед. В този смисъл, съда намира за основателно развитото в сезиращата съда жалба възражение, че в оспорения акт липсват фактически основания, както и каквито и да било конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение. По същество, от текста на заповедна не става ясно изобщо по какви съображения е допуснато предварителното изпълнение, след като административният орган се е задоволил единствено с преписване на текста на чл. 60, ал. 1 от АПК. Бланкетното изписване на законовия текст по своята същност не съставлява мотиви, които да обосноват необходимостта от допускането на предварително изпълнение, тъй като липсва обвързване на изброените основания с конкретното лице, конкретния обект, конкретната фактическа обстановка и конкретните обществени отношения. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. Липсата на мотиви от друга страна препятства и съда да извърши преценка относно правилното подвеждане на фактите под хипотезата на приложимата правна норма, послужила като основание на административния орган да допусне предварително изпълнение на заповедта, а от друга страна не може да се установи по същество дали са налице по отношение на жалбоподателя предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Анализът на материалите, съдържащи се в изпратената преписка показва, че против „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Независимо от така съставения АУАН, в преписката ливсват данни, въз основа на него да е издадено и наказателно постановление, с което да е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. С оглед на това, издаването на заповед за налагане на ПАМ и допускане на предварителното й изпълнение, чрез запечатване на търговския обект преди издаване на наказателно постановление от една страна съставлява съществено процесуално нарушение и от друга лишава жалбоподателя от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно тази норма, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Анализът на цитирания текст обосновава извод, на първо място, че налагането на ПАМ задължително е обвързано с наличието на административнонаказателно производство, в хода на което има наложено административно наказание. Именно поради това и ПАМ се налага по отношение на административнонаказано лице, по молба на което и при наличието на останалите основания (заплащане на глобата или имуществената санкция), би могло да се прекрати ПАМ. Наличието на този привилегирован текст обосновава извода, че целта за налагане на ПАМ по ЗДДС, е обезпечаване на вземанията към бюджета в случай, че наказателното постановление не бъде обжалвано или бъде потвърдено от съда. С допускане на предварително изпълнение на тази ПАМ, преди издаване на НП за констатираното нарушение лицето, спрямо което е приложена се лишава от тази процесуална възможност за защита, а от друга страна води до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици с налагането на ПАМ, а именно своевременно заплащане на наложната глоба или имуществена санкция.

Предвид така развитите мотиви, съда намира искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-192-0328477/17.07.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Бургас за основателно и като такова следва да бъде уважено. Във връзка с така формирания правен извод, правилно и в съответствие с нормата на чл. 60, ал. 5, изр. 2 от АПК се явява и искането за спиране на оспорената заповед.

По делото е формулирано и искане за присъждане на направените разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 300 лева, от които 50 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ, защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-192-0328477/17.07.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас.

СПИРА изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-192-0328477/17.07.2017г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас.

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати на „МИР ТОДОРОВИ“ ЕООД с ЕИК 204019046, със седалище и адрес на управление с. Равда, ул. „Делфин“ № 6А, представлявано от Л.А.Т. с ЕГН **********, в качеството й управител сумата от 300,00 (триста) лева разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          

 

 

СЪДИЯ: