Р Е Ш Е Н И Е

 

            1780                        17.10.2018г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1933 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Административното дело е образувано по жалба от „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.7, вх.6, ет.2, ап.7, представлявано от управителя С.Г.Й. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-278/10.04.2018г. издадена от В.Е.С., началник на Митница Бургас, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, във вр. с чл. 124б, ал.1 и ал.2 и чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ОБЕКТ" – клетка 1 и клетка 3 на подземен резервоар в бензиностанция „“Петрол В 2016“, находящ се в гр.Бургас, промишлена зона, стопанисван от  „Петрол В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, ЗА СРОК ОТ ЕДИН МЕСЕЦ, считано от датата на изтичане срока по т.ІІІ от заповедта, като е забранен достъпът до обекта.

Иска се отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, редовно и своевременно призован, се представлява от адвокат П., който поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски,у като представя списък на същите. Представя писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответната страна Началник на Митница Бургас изпраща за представител главен юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на оспорената заповед и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

На 08.08.2017г. екип от митнически служители съвместно със служители от ОДМВР Бургас и НАП извършили проверка на търговски обект – бензиностанция „Петрол В”, находящ се в гр.Бургас, промишлена зона Юг, парцел 57, до автокомплекс „Ниткар”, който се стопанисва от жалбоподателя „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576. За направените при проверката констатации бил съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 17BG9999А027768/08.08.2017г. Впоследствие били извършени допълнителни проверки, за които били съставени съответно ПИП № 17BG1000А027862/09.08.2017г. и ПИП № 17BG1000А028119/10.08.2017г. При проверките били иззети документи и оставени на съхранение веществени доказателства. Предприети са мерки за обезпечаване на доказателства чрез запечатване на част от търговския обект, за което е съставен Протокол за запечатване на обект или част от него с № 17BG9999А027768/08.08.2017г.

Впоследствие, на основание на установените при извършените проверки факти и обстоятелства, в предвидения от закона срок, бил съставен АУАН № 2145/11.10.2017г. /л.9-11 от делото/. С акта е прието, че дружеството „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД с ЕИК 204353576 е осъществило състава на чл.126 от ЗАДС, тъй като е установено, че на 08.08.2017г. в стопанисвания от него търговски обект  - бензиностанция „Петрол В”, държи акцизни стоки – 6965 литра газьол: в клетка 1 на търговския обект – 4376 л. и в клетка 3 – 2589, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

На основание съставения АУАН № 2145/11.10.2017г. било издадено и НП № 2377/2017г. от 10.04.2018г. на Началника на Митница Бургас /л.3-8 от делото/ за налагане имуществена санкция на дружеството и лишаването му от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в съответните клетки на търговския обект, както и отнемане в полза на държавата стоката предмет на извършеното нарушение.

Във връзка със съставения АУАН № 2145/11.10.2017г. и издаденото въз основа на него НП № 2377/2017г. от 10.04.2018г. била издадена и процесната заповед за налагане на ПАМ ЗМ-1000-278/10.04.2018г. от началника на Митница Бургас, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, във вр. с чл. 124б, ал.1 и ал.2 и чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ОБЕКТ" – клетка 1 и клетка 3 на подземен резервоар в бензиностанция „“Петрол В 2016“, находящ се в гр.Бургас, промишлена зона, стопанисван от  „Петрол В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, ЗА СРОК ОТ ЕДИН МЕСЕЦ, считано от датата на изтичане срока по т.ІІІ от заповедта, като е забранен достъпът до обекта.

Заповедта била връчена на управителя на дружеството С.Г.Й. на 09.07.2018г.

„ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576 оспорило заповедта пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 8255/20.07.2018г., по повод на която е образувано настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 49, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.124б, ал.1 и 2 от ЗАДС, при налагане на административно наказание по чл.124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца. В хипотезата компетентният административен орган налага принудителната административна мярка при условията на обвързана компетентност.   

Принудителната административна мярка /ПАМ/ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на Митница Бургас, без да е налице заместване или оправомощаване.

В проведеното съдебно производство, въпреки дадената от съда възможност на жалбоподателя, не бяха опровергани установените факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка от страна на митническите служители и отразени в съставения АУАН № 2145/11.10.2017г. и обосноваващи извода за извършено нарушение на чл.126 от ЗАДС, въз основа на което било издадено процесното НП № 2377/2017г. от 10.04.2018г.

Наличието на издадено НП № 2377/2017г. от 10.04.2018г. на началника на Митница Бургас е основния елемент от фактическия състав на чл.124б от ЗАДС за издаване на оспорената заповед. Материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на издаването му съгласно чл.142, ал.1 от АПК, като в случая допълнителни доказателства във връзка с  прилагането на нормата на чл.142, ал.2 от АПК, не са представени по делото. От значение за административното производство е фактът на наложеното административно наказание и възможността фактическите основания да бъдат опровергани с допустимите по АПК/ГПК доказателствени средства /с указания към страните за доказателствената тежест/.

ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции, а НП са актове по прилагане санкцията на съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е налице. В тази връзка следва да се посочи, че налагането на административни наказания с НП не преодолява целите на ПАМ, която е по отношение обекта или обектите по см. на чл.124б от ЗАДС вр. с чл.124а от ЗАДС. В ал.1 на чл.124б от ЗАДС са изброени случаите от обхвата, спрямо които се прилага ПАМ. Тъй като действието й е спрямо обекта, налагането на административни наказания за извършеното административно нарушение не отрича основанието за издаване на оспорената заповед и целта й. Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, без да съставлява административно наказание.

Правното основание за налагане на ПАМ изисква налагане на административно наказание по чл.124а от закона, следователно НП е елемент от фактическия състав за прилагане на ПАМ. Законът не поставя условие наказателното постановление да е влязло в сила, за да е налице правно основание за налагане на ПАМ /Решение № 10783/2015г. по адм. дело № 13131/2014г. на ВАС/. Поради това възраженията на оспорващия в подадената от него жалба в този смисъл са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оспорената от него заповед не мотивирана. В нея е посочено, че същата се издава поради наличие на издадено НП № 2377/2017г. от 10.04.2018г.  за нарушение на чл.126 от ЗАДС, установено със съставения АУАН № 2145/11.10.2017г. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Същевременно следва да се има предвид, че установените факти могат да бъдат опровергани. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В настоящото съдебно производство не са представени доказателства, разколебаващи или отричащи фактическите обстоятелства, обосновали издаване на заповедта. В конкретния случай е приложимо ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС по отношение съществуване на мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/ преди издаване на заповед за налагане на ПАМ. Фактическите основания от обстоятелствената част на акта може да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите се съдържат в административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях.

Както бе посочено, материално-правната разпоредба на чл.124б, ал.1 от ЗАДС не изисква като предпоставка да е налице стабилизиран правораздавателен акт относно административното нарушение. До друг извод не води и разпоредбата на чл.124б, ал.5 от ЗАДС /"Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло."/, тъй като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Заплащането може да бъде направено доброволно или при потвърждаване на НП с окончателен съдебен акт. В закона не е изрично разписана хипотезата на действие на ПАМ при отмяна на НП, но тя следва по право. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда - заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. Освен това, евентуална отмяна на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение, не е абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото в конкретния случай се поддържат твърдения за процесуални нарушения при издаване на НП, а не се отрича осъществяването на административното нарушение /в тази насока Решение № 7537/2012г. по адм. дело № 10566/2011г. по описа на ВАС/.

При проверка за законосъобразност на заповедта съдът съобрази установеност на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, доказани с писмените доказателства от преписката. Оспорващият не представи доказателства за опровергаването им при осигурена гарантираната от АПК възможност при съдебно оспорване на ПАМ. Данните от преписката обосновават извод за издаване на заповедта при осъществен фактически състав и правилно приложено правно основание. Извършването на административни нарушения по ЗАДС, за които е издадено НП, не е опровергано от страна на търговеца. Спорът относно законосъобразността на наказателното постановление не е преюдициален по отношение на този по законосъобразността на наложената ПАМ - в тази насока Решение № 7537/2012г. по адм. дело № 10566/2011г. по описа на ВАС; Решение № 17455/2013г. по адм. дело № 6885/2013г. на ВАС: "....след като е установено нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и на... е наложено наказание по чл. 124а ал. 1 от ЗАДС, при това задължително се налага ПАМ по чл. 124б и чл. 124в от ЗАДС. При тези хипотези органът действа в условията на обвързана компетентност и с издаването на процесната заповед е спазен материалният закон и целта на закона...“

 С о

спорената ПАМ законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът е фиксиран от законодателя. Други, по-благоприятни за субекта мерки не са съществували, с оглед преценка по см. на чл.6, ал.2 от АПК. Следователно, принудителната административна мярка не се отклонява от предназначението си - за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.7, вх.6, ет.2, ап.7, представлявано от управителя С.Г.Й. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-278/10.04.2018г. издадена от В.Е.С., началник на Митница Бургас, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, във вр. с чл. 124б, ал.1 и ал.2 и чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка "ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ОБЕКТ" – клетка 1 и клетка 3 на подземен резервоар в бензиностанция „“Петрол В 2016“, находящ се в гр.Бургас, промишлена зона, стопанисван от  „Петрол В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, ЗА СРОК ОТ ЕДИН МЕСЕЦ, считано от датата на изтичане срока по т.ІІІ от заповедта, като е забранен достъпът до обекта.

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ В 2016“ ЕООД, ЕИК 204353576, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.7, вх.6, ет.2, ап.7, представлявано от управителя С.Г.Й. да заплати на МИТНИЦА БУРГАС направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: