Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     581                    от 03.04.2017 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.Д. и прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 192 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ДИДО ЕМ 2014“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление с. Равда, общ. Несебър, ул. „Хр. Ботев“ № 20, представлявано от Г.М.М. - управител и със съдебен адрес за призоваване и кореспонденция гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11 против Решение № 478/13.12.2016 г., постановено по НАХД № 1891/2016 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1604/22.07.2016 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП Бургас, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от  Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание  чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът по касация –ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на „ДИДО ЕМ 2014“ ЕООД против Наказателно постановление № 1604/22.07.2016 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, ал. 1 от Наредба № Н-18 на търговеца е наложена имуществена санкция от 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че търговецът не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.  25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като не е издал касова бележка за извършената продажба. Изложени са мотиви във връзка с приложимостта на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд  само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение е неоснователно.

В касационната жалба е развито оплакването, че районният съд не е се е произнесъл по всички възражения, които са направени във връзка с процесното НП.

В сезиращата тази инстанция жалба се сочи, че съществува разминаване в правната квалификация на установеното нарушение: в съставения АУАН е посочен само чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, докато в НП са посочени чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. и поради това правото на защита на жалбоподателя е нарушено. Съдът намира оплакването за неоснователно. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС сочи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 25 от цитираната наредба само доразвива тезата на законодателя, изразена в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като и двете правни разпоредби ясно вменяват задължение на търговеца за документиране на извършената от него продажба. Съдът не вижда причина за отмяна на оспореното НП тъй като липсва твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между фактическото описание на нарушението и нарушената законова разпоредба.

При липса на твърдяните противоречия и при правилно изяснена фактическа обстановка съдът намира, че административно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, свързано с действия преди издаване на НП.

Съдът напълно споделя мотивите на районната инстанция относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което не намира за необходимо да излага отново такива по това оплакване.

Този съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е провел пълно и надлежно доказване, при спазване на всички процесуални правила, поради което описаното в АУАН и в НП нарушение се явява напълно доказано.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 478/13.12.2016 г., постановено по НАХД № 1891/2016 г. по описа на Районен съд - Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

 

 

 

                                                                                            2.